Постоянно се говори (точната дума) за това, че България трябва да увеличава добавената стойност в икономиката, за да стане развита държава. Но как това да стане?
Синергия межу бизнес и наука? Булшит – при това състояние на науката у нас. Внедряване на технологии? Булшит – те вече са внедрени на друго място, и то по-ефективно. Обучение на работната сила с цел по-голяма производителност? Булшит – а кой и къде ще продава продукцията им?
Фундаментално е да се осъзнае, че високата добавена стойност – и превръщането на България в богата държава – се създава само от инвестициите в човешки капитал: предприемачи и предприемаческа среда, модерни управленски умения и специалисти с експертиза на световно ниво.
От тяхната съвместна работа в подходяща организация зависят по-високата производителност, създаването на иновации и иноватовни продукти, изграждането на брандове и в крайна сметка създаването на висока добавена стойност в икономиката.
Това е квинтесенцията на не просто чуждестранните, а на западните чуждестранни инвестиции: освен капитал те носят и разпространяват знания и умения, които други инвеститори нямат.
Оттам тръгва мултипликационният ефект за нашата икономика в лицето на бъдещи предприемачи, мениджъри и специалисти, започнали своята кариера в такива фирми. Тук държавата съвместно с европейските институции определено може да играе важна роля във финансирането на предприемачески центрове и на обучителни програми, където лектори са успешни предприемачи, признати експерти, консултанти с международен опит и др.
Въобще държавата може да направи много в привличането на световно ноу-хау във всяка една област в българската икономика. Но най-вече да изгради позитивен инвестиционен бранд на България, който добавя, а не отнема стойност.
От предприемачите, мениджърите и обучените в новите технологии специалисти ще зависи колко бързо тези знания ще разпространят. А от това, и най-вече това, зависи качеството на бъдещите предприемачи, процеси и продукти.
Високата добавена стойност е пряко свързана с достъпа до крайния клиент и до създаването на разпознаваеми брандове от този клиент. Тук държавната политика трябва да бъде фокусирана не просто за насърчаване на износа, често с ниска добавена стойност (като Агенцията за експортно застраховане), но и да насърчи частния сектор да внася ноу-хау, технологии, а защо не и специалисти за изработване на успешни пазарни стратегии, брандирани продукти и маркетинг с цел изкачване по веригата на доставките до крайния клиент. Така се създават условия за най-важните за икономиката чуждестранни инвестиции – придобиванията не само на атрактивни български бизнеси от чуждестранни инвеститори на висока пазарна цена, но и възможност за успешни български бизнеси да разширяват своя пазар чрез придобиването на чуждестранни предприятия. Как забогатя Китай? Ами като първо принудиха всички западни инвеститори да им споделят технологията си, за да произвеждат и продават на техния пазар. А след 2009 започнаха направо да купуват западни предприятия с ноу-хау и брандове.
Не е без значение какви чуждестранни инвестиции искаме в България. Не се изискват познания по геополитика или иконометрия, за да се разбере, че азиатските инвестиции като тези от Китай преследват по-скоро стратегически държавни цели, отколкото печалби на пазарен принцип; че инвестициите на чуждестранни държавни предприятия и суверенни фондове от Азия не могат да бъдат ноу-хау за нашата икономика, още повече от държави с не по-дълъг пазарен опит от нашия. И че инвестициите винаги идват с търговската, организационната, управленската и националната култура на инвеститорите.
Затова основополагащо за нашето бъдеще е какви инвеститори ще дойдат тук, защото от това зависи с какъв човешки капитал ще разполагаме и в какво общество ще живеем.
