Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя коментира новите мишени на руската пропагандна машина.
В САЩ бившият съветник по националната сигурност иска да свидетелства под имунитет. Председателят на комисията по разузнаване на долната камара се промъква в Белия дом за незаконни сводки.
Всеки ден имаме ново разкритие във Вашингтон и всеки ден имаме нова история как някой си е говорил с някого от Русия.
Но ако ви изглежда изключително или налудно, странно или малко вероятно – не е. Огледайте света: намесата на Русия в демократичните избори не е нова или необичайна практика. Обратното, тя е повсеместна, играе роля в почти всяка западна демокрация, често следва един и същ модел – както в САЩ, и води до подобни безредици.
Вярно е, че на някои места тя включва финансиране, за което нямаме доказателства в САЩ. Един от кандидатите за президент във Франция, Марин Льо Пен от крайнодесния Национален фронт, беше в Москва миналата седмица, тъй като партията ѝ открито търси руско финансиране. През 2014 г. партията получава заем в размер на 9 милиона евро от руско-чешка банка, а през 2016 г., както бе разкрито тази седмица, тя е получила допълнителни 3 млн. евро от друга руска банка; фонд, управляван от баща ѝ, бивш председател на партията, също е получил 2 млн. евро от руска банка, базирана в Кипър. Планът на Льо Пен – анти-НАТО, анти-Европейски съюз, перфектно пасва на този на Москва, която иска да унищожи европейските и трансатлантическите институции, които обуздават руското влияние. Руската подкрепа не е навредила на позицията ѝ сред гласоподавателите: преди няколко дни на огромна агитация за Льо Пен в Лил, Франция, бе скандирано името на Путин.
Понякога руската намеса е по-скрита, включваща тренировки и подкрепа за крайнодесни и екстремистки групи. Унгарски неонацисти, обвинени от властите в убийството на полицай в края на миналата година, притежават незаконни военни оръжия и връзки с руски агенти. Скандинавски крайнодесни групи също имат връзки със странни руски националистически групировки, които понякога им заемат пари или им помагат в тренировките.
Но през повечето време руската намеса в чужди избори е под същата форма, в която присъства в САЩ. Руски сайтове с публични (Russia Today, Sputnik) или други имена заплитат фалшиви слухове и конспирации; след това тролове и ботове, руски и местни, системно ги разпространяват. Globsec, словашка организация, която следи прокремълски медии заедно с партньори в Унгария и Чехия, открива, че само през януари прокремълските дезинформационни източници в региона са повтаряли истории като “ЦРУ планира убийството на Доналд Тръмп”, “НАТО е терористична организация”, “Европейският съюз е Третият райх”. Същите издания съпоставиха първата забрана на Тръмп със спокойствието и единността, които царят в Русия, където закон, който декриминализира определени форми на домашно насилие, беше прокаран с 385 за срещу 2 гласа против и един-единствен защитник на човешките права в протест.
Докладът за дезинформацията на ЕС отбеляза, че годишнината от анексирането на Крим е била придружена от статии за връзките на украинското правителство с неонацисти и позиви за анексирането на цяла Украйна.
Но кота нула в момента са френските избори, в които явната подкрепа за Льо Пен е допълнена от прикрито противопоставяне на основния ѝ противник, центриста Еманюел Макрон. Една от най-популярните статии на сайта на Sputnik France през февруари твърди, че WikiLeaks има тайна информация за Макрон (звучи ли ви познато?), която ще бъде разкрита в даден момент. Екипът Les Décodeurs, отговарящ за проверка на фактите към френския Le Monde (част от по-големия консорциум CrossCheck, който е обединен в борбата с фалшиви политически истории), е направил списък с най-често споделяните необосновани новини в президентската кампания. Не е изненада, че преобладават тези за тероризма, имиграцията и Макрон. Сред много други атаките над Макрон включват фалшива статия, която се появява на сайт, който е идентичен с този на белгийския вестник Le Soir. Тя твърди, че Макрон е получил пари от Саудитска Арабия. Ако това беше истина, което, разбира се, не е, то би могло да облекчи притесненията относно руското финансиране на Льо Пен.
Има и още, разбира се – в Италия, Украйна и Полша, дори в Канада, където странно дуо от руски и полски “журналисти” се опита да опетни канадския външен министър, който е от украински произход. И предстои още много в Германия, чиито избори наближават, особено защото знаем, че същите хакерски групи, които действаха в САЩ, работят и в Берлин. Аз съм човек, който вярва в изключителността на Америка. Но в този случай Америка въобще не е изключение.
Снимка: Stephane Mahe/Reuters
