SHARE

Главният прокурор Гешев и неговият говорител, прокурор Сийка Милева, обявиха на пресконференция в присъствието на шефа на ДАНС, че съществували достатъчно данни, за да се направело обосновано предположение за взаимовръзка между отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев през 2015 г. в София, взривовете в чешки военни складове през 2014 г. и 4 „сходни“ инцидента във военни заводи и складове в България между 2011 и 2020 г.

Как се стигна до това чудодейно „откритие“ на главния прокурор. Решихме да разгледаме подробно цялата хронология на събитията.

Връзките на българската прокуратура с руската

В ТерминалНО още преди 2 години писахме, че българската прокуратура от години поддържа „крепки“ връзки с руската. Тогава главният прокурор на Руската федерация носеше знаковото име Юрий Чайка.

Чайка е несменяемият руски главен прокурор в продължение на 13 години и половина (юни 2006 – януари 2020 г.). Издигането му на тази длъжност е заслуга изцяло на Владимир Путин. Преди да стане главен прокурор Чайка е министър на правосъдието в Руската федерация при президентите Елцин (през 1999 г.) и от следващата година Путин (до 2006 г.). Както винаги става в такива случаи, Чайка се отблагодарява на господаря си с покорност, послушание и изпълнителност. Днес можем спокойно да твърдим, че установяването на личен авторитарен режим на  руския президент се дължи в немалка степен на главния прокурор Чайка. Въпреки, че подава оставка през миналата година, той не остава невъзнаграден от Путин. Синът на Юрий Чайка, Артьом е милиардер (но за негово щастие, не в рубли). Притежава хотели и бизнеси в чужбина (примерно в Гърция). Урежда обвинения и присъди на приятелски към режима на Путин олигарси или обикновени гангстери. Артьом Чайка е и един от първите руснаци, които влизат в списъка за санкционираните лица по американския Глобален закон „Магнитски“ (Global Magnitsky Human Rights Accountability Act). Руският опозиционен политик, Андрей Навални и неговият Фонд за борба с корупцията, пуснаха специален филм за Чайка и семейството му още през 2015 г., а руската пънк-рок група „Пуси Райът“ издаде малко след това и песен по този филм. Артьом Чайка е включен в списъка на санкционираните от САЩ лица на 21 декември 2017 г. Малко преди това, през същата година, баща му – Юрий Чайка – в качеството си на главен прокурор на Руската федерация е на официално посещение в … България.

Вероятно на никого от българските участници в това официално посещение не му се иска да си припомни за него. Но ние ще го направим.

Освен с българския главен прокурор, Сотир Цацаров, руският колега на нашия главен обвинител се срещна и с доста представители на българското правителство. Дори с министър-председателя Бойко Борисов се срещна. Обсъждали търговско сътрудничество и туризма, видиш ли. Може и да не ви се вярва, ама това бе отразяването в българските проправителствени медии за срещите на Борисов с Чайка. Ех, от где да знае тогава българският премиер, че имало „взаимовръзка между отравянето на оръжейния магнат Емилиян Гебрев през 2015 г. в София, взривовете в чешки военни складове през 2014 г. и 4 „сходни“ инцидента във военни заводи и складове в България между 2011 и 2020 г.“ Можеше тогава и тези въпроси да постави пред руския си гост. А той – „търговско сътрудничество и туризъм“… 

Високопоставеният руски представител се срещна и с министъра на правосъдието (тогава Цецка Цачева). Че и с вицепрезидента Йотова се видя.

А с Цацаров (напълно колегиално и в дух на дружба, другарство и другарска взаимопомощ) дори подписаха програма за сътрудничество за периода 2017 – 2019 година, в която щели да се включват теми като противодействие на тероризма, борба с радикализацията и насилствения екстремизъм. Чудим се, дали в рамките на тази програма за сътрудничество Цацаров и Чайка не са се чули по телефона и не са обсъждали и опита за отравяне с „Новичок“ на българския оръжеен търговец, Емилиян Гебрев, станал само 2 години по-рано? Дано разберем все някога…

Такава беше официалната информация от държавното обвинението в страната във връзка с посещението на Чайка през 2017 г. Но тук трябва да добавим и друг важен детайл от визитата. Руснакът всъщност връщаше визитата – Цацаров е бил в Москва през същата тази 2017 година.

Публични източници у нас сочат, че срещите между Цацаров и Чайка са редовни, още от края на 2014 г. През следващите две години български прокурори два пъти са посещавали Москва, а техни руски колеги са идвали два пъти в София. На 17 май 2019 година на сайта на руската главна прокуратура се появи информация за посещение в Москва. Можете ли да познаете, чие е посещението? Ами да, познахте – на зам. главния прокурор Иван Гешев. Има и снимки. Не на сайта на прокуратурата на Република България, разбира се. На Интернет страницата на руската прокуратура (вижте снимките тук), която продължава да ги държи там, сякаш за да се чувства неудобно самият Гешев. А той малко след това стана и главен прокурор. Вероятно е отишъл за последни одобрения от Чайка…

Както вече писахме преди почти две години, прокуратурата на Република България изпада по-късно в пълна амнезия за срещите на свои представители с Юрий Чайка и руски прокурори. „Дневник“ поиска от прокуратурата такива данни със заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за това какви и колко са били командировките на главния прокурор Сотир Цацаров и подчинените му в Русия. Главният прокурор отговаря на заявлението по ЗДОИ с „мълчалив отказ“. С други думи, просто си затрая. Състав на Административен съд – София-град, се произнася, че такъв „мълчалив отказ“ е недопустим и прокуратурата на Република България е длъжна да даде отговор, пък макар и изрично да откаже тази информация.

Едва тогава държавното обвинение дава куриозния отговор, че не водят регистър на командировките в чужбина.

Случаят „Гебрев“

Bellingcat бе в основата на разследването, разкрило руските агенти, отровили бившия офицера от бившето руско Главно разузнавателно управление (ГРУ) [сега Главното управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация – бел. ред.Сергей Скрипал и дъщеря му, Юлия с нервно-паралитичното вещество от вида „Новичокпрез март 2018 г. Руските агенти-отровители са действащи офицери от ГРУ, от поделение 29155, в което се планират и осъществяват атентати с бойни отровни вещества по цял свят, на територията на чужди държави, при това с отрови, които Русия отрича да притежава или произвежда. Първоначално, Bellingcat, както и британските компетентни власти съобщиха за двама руски офицери, участващи в покушението на семейство Скрипал в британския град Солзбъри. Публикуваха и техни снимки. 

След отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му, Юлия, повечето западни държави изгониха руски дипломати, които са заподозрени в шпионска дейност под дипломатическо прикритие. Великобритания обяви за persona non grata 23-ма руски агенти. САЩ – 60, а и поиска затварянето на руските консулства в Сан Франсиско и Сиатъл. Както обикновено в историята на СССР (а сега на Руската федерация), Путин взе реципрочни мерки. Въпреки това, дългосрочно негативният ефект за външната политика на Русия е многократно по-голям. Общо 30 държави изгониха руски шпиони под дипломатическо прикритие. Това направиха и Северна Македония, Албания, Молдова, Черна гора и дори Унгария, подозирана винаги в това, че е най-близка до Путин с авторитарния си лидер Орбан. Сред тях, обаче, не бе България.

Всички добре си спомняме реакцията на Бойко Борисов и неговото правителство, след като започна прочистването на руските посолства в чужбина от агентурата на ГРУ и руското външно разузнаване (СВР). На нашия министър-председател му трябваха „повече доказателства. Ех, как тогава прокуратурата не му даде тези доказателства, които събира от 2011 година?

Същият сайт, Bellingcat, в който разследващи журналисти са българинът Христо Грозев и бившият отговорен редактор на ТерминалНО – Йордан Цалов – установи, че и трети руски офицер на ГРУ е бил в Обединеното кралство по време на отравянето на семейството на Скрипал с „Новичок“. Същият този, трети офицер, е пристигнал в България три години преди това (през 2015 г.), само няколко дни преди местен предприемач и синът му да се разболеят сериозно, след като са били отровени с неидентифицирано вещество. Този местен предприемач е оръжейният търговец, Емилиян Гебрев.

Третият мъж, 45-годишен руснак, пътуващ под псевдонима Сергей Вячеславович Федотов, бе окончателно идентифициран от Bellingcat като старши офицер от ГРУ. Подобно на другите двама служители на ГРУ, заподозрени за опита за покушение на Скрипал – Анатолий Чепига и Александър Мишкин – неговата фалшива самоличност е създадена през 2010 г., без предишни данни лице с такова име изобщо да е съществувало.

На 24 април 2015 г. „Сергей Федотов” (всъщност офицерът от ГРУ Денис Сергеев) пристига с полет от Москва до българския морски курорт Бургас. Той има обратен полет за една седмица по-късно, на 30 април, от столицата София за Москва. Но не се появява на този полет. Вместо това късно вечерта на 28 април той е на истанбулското летище „Ататюрк“ и купува в последния момент билет за полет до Москва.

По-рано същия ден българският предприемач Емилиян Гебрев е хоспитализиран, след като колабира на прием, който той домакинства в София. По същото време неговият син и един от директорите на компанията му внезапно се разболяват. И тримата са хоспитализирани със симптоми на тежко отравяне. Състоянието на Емилиян Гебрев бързо се влошава и той изпада в кома. Лекарите предполагат, че отровата е била сложена или консумирана в деня или дните преди 28 април. Въпреки това, тъй като те не могат да идентифицират отровата, не могат да са сигурни за последиците от нея или за начина на последващо действие и развитие.

След като случаите се разплитаха от Bellingcat (а не от българската прокуратура), ние в ТерминалНО зададохме въпроса „Къде са били българските служби, докато ГРУ агент с фалшива самоличност влиза и излиза от държавата и някой знае ли каква е правил тук?“. Държавата реши да покаже активност едва в този момент. На 19 февруари 2019 година при премиера се състояла важна среща по тези въпроси. В нея участват главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на вътрешните работи (тогава) Младен Маринов и главният секретар на МВР Ивайло Иванов. Заради връзката със случая „Скрипал“, очевидно, място на масата получава и тогавашната британска посланичка Ема Хопкинс (сега е д-р Роб Диксън).

Знаете ли какъв бе резултатът от срещата? Той беше почти анекдотичен. Главният прокурор Цацаров имаше следното изявление след срещата: Заключенията от химичните експертизи са показали, че в кафе от кафе машината в дома на Гебрев, както и в храната на неговия син има следи от хлорпирифос – инсектицид, който е силно токсичен и се ползва за борба с неприятели по земеделските култури. Установено е, че това вещество се е съдържало в руколата от салатата, която са консумирали Гебрев и неговите партньори, но в изключително ниски количества.“

Преди малко повече от 2 години прокуратурата откри, че Гебрев се е натровил с инсектицид, „но в изключително ниски количества“, който е поел чрез кафето от кафе машината или чрез руколата в салатата. И от това е изпаднал в кома

„Елементарно, Уотсън!“

Странната метаморфоза на Гешев

За по-малко от две години главният прокурор (и бивш зам.-главен прокурор) на Републиката, Иван Гешев, се превърна от верен съюзник на руския „генерален“ прокурор Юрий Чайка в громящ Русия и руските агенти „евроатлантик“.

На какво се дължи този „дълбок катарзис“?

Отговорът е много прост. Не търсете ценностни категории в тези хора. За Гешев, както и за Борисов, между Русия, ЕС и САЩ няма ценностни разлики. За тях те са просто „големи началници“, пред които те в определени моменти трябва да се преклонят, „да се наведат, за да отмине тази буря“ (по думите на „учителя“ на Борисов – Тодор Живков). Почти до избирането на Гешев за главен прокурор, Борисов, Пеевски и Цацаров нямаха интерес от конфликт с Путин. Не само това. Те правеха всичко възможно да му угодят – рестартираха „гьола“ АЕЦ Белене и започнаха да наливат 3 милиарда лева от парите на щедрия български данъкоплатец в тръбопровода „Турски поток“, с който затвърдиха тоталната ни енергийна зависимост от Русия. Пеевски и Борисов се опитаха да откраднат бизнеса на Емилиян Гебрев. Прокуратурата, съдебната система и цялото държавно управление се опита да помогне в този процес с каквото може. Какъв ли не натиск беше упражнен върху Гебрев. Който, обаче, успя да оцелее в два опита за отравяне и в многобройни съдебни дела и репресии от страна на държавата. Пропутиновата политика започна още от второто правителство на Бойко Борисов, когато Пеевски и Борисов се договориха за единни действия. Премиерът вече си беше научил „урока“ от 2013 г., когато узна, че е бил свален от власт именно заради осъществяването на енергийните интереси на Кремъл

След избирането на Гешев геостратегическата обстановка рязко се смени. Покровителят на Гешев и негов работодател по думите на много от неговите жертви (например братя Бобокови) – Пеевски – е в сериозен риск от санкции по американския Глобален закон „Магнитски“, както и по делото по американския федерален закон RICO(Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act – Закон за организациите осъществяващи рекет и корупция), което се води в САЩ срещу него.

Това накара и Гешев да „обърне палачинката“. Внезапно прокуратурата започна да открива, вместо инсектициди в руколата на Гебрев, опит на ГРУ да го убие с бойно отровно вещество. Започна да става ясно и очевидното за мнозина – многото взривове във военни складове и заводи не е случайно. И е изгодно единствено на Русия.

Междувременно, отвъд Атлантическия океан задуха нов вятър. Новата администрация на американския президент Джо Байдън започна мандата си с много по-твърда политика по отношение на Русия, отколкото това беше случая с избрания именно с подкрепата на Путин бивш президент Тръмп. Изведнъж у Борисов се появи воля за изгонване на руски шпиони под дипломатическо прикритие. Гешев също побърза да разкрие руска шпионска мрежа у нас в Министерството на отбраната. Интересно как не откри такава, когато се осигуряваха от същото това министерство стотици милиони за ремонти на българска военна техника, съветско производство?

В заключение е хубаво да припомним думите, приписвани на Борисов от един записан телефонен разговор, в който той цитира Гешев: 

Гешев вика 

– „Аз обичам да се правим на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно”.

– Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен.

SHARE