SHARE

Във връзка с буквара, пълен с правописни грешки, който Патриотичният фронт раздавал, написах във фейсбук следното:

Патриотите издали патриотичен буквар, пълен с правописни грешки. Добър пример как патриотизмът се свежда до няколко клишета, зад които стоят слабо грамотни и често ниско интелигентни хора.

За съжаление, патриотизмът, който се „рекламира“ днес, е това – биене в гърдите за успехи на други хора, страх и/или омраза към тези, които идват от другаде, идеализиране и изкривяване на историята, и всичко това, за да се избият едни комплекси. Иначе казано – „ракиен патриотизъм“. Както отбелязах в иначе скучното ми интервю по БНР по темата:

Патриотизмът има много разцветки. В момента популярната, тази, която се използва и за политически цели, е по-простата, сведената до клишета, базирана на омраза и противопоставяне.

Дори когато оставим настрана клишетата и противопоставянето („ние“ срещу „тях“), остава странното явление да се гордееш с нещо, което някой друг е постигнал само защото е роден в близка околност на твоето рождено място. И то само ако е от твоята страна на една фиктивна линия, наречена „граница“. На места тя изобщо не е фиктивна и има своите практически ползи, но патриотичната гордост, както и да я погледнем, е нещо ирационално.

Тук, разбира се, играе роля т.нар. национална държава. Която е била доста добро средство за развитие на обществата – макар да няма начин рязко да бъдат разграничени близки народи, нации, етноси и дори езици, „с приближение“ националната държава е работела прилично. Само че тя вече става все по-малко приложима, защото възможностите за придвижване и комуникация правят невъзможно всички, които „съществуват“ в една държава (физически или виртуално), да бъдат една нация. Това създава своите проблеми, но те са обект на друга дискусия.

В Европа националните държави са взели решение да се обединят в съюз. Доста практично решение, което прави Европейския съюз най-голямата икономика в света. И тук идва въпросът ми – не можем ли да сме патриоти в по-голям мащаб. Част сме от едно обединение, което, макар многото си проблеми, е правилният път за развитие. Вместо да сме „патриоти и евроскептици“ (както в повечето случаи), не може ли да сме европатриоти? ЕС си има граници, т.е. можем дори пак да се делим на „ние“ и „те“, ако толкова държим. ЕС постига много успехи – и спортни, и научни – ето още нещо, с което да си се гордеем ирационално.

САЩ например са съставени от щати, но всички са „американци“. Разбира се, там историята е доста по-различна от европейската, но щатите са доста разнообразни по произход, по структура на населението, по богатство – някои са оригинално испански, други английски, трети – френски; някои имат много чернокожи, други – не; разликата в брутния вътрешен продукт на глава от населението между най-богатите и най-бедните щати е 2 пъти. В момента се сещам само за амбициите на Тексас да бъде отделна държава, но всички са „горди американци“. Ние през това време се чудим как да си оправдаем европейската бюрокрация, че нещо не върви. Как „те“, другите европейци, са криви нещо.

Но всъщност да се върнем на основния въпрос – какво разбираме под това да си патриот? „Да обичаш родината си“ е лесният отговор… но какво в нея – концепцията за „родина“, нацията, хората, държавата. Най-вероятно първото, но то само по себе си не е достатъчно и не е градивно. А патриотизмът може да бъде интелигентен и градивен, стига да имаме базово доверие в другите „членове“ на тази родина. При нас това отсъства – много обичаме България, обаче „всичките тия идиоти тука не можем да ги траем, бате“. Трима са чета с предател и всички са маскари. Само че това не работи – държава се гради на база на доверие, а не просто на обща история или споделена география.

С този тюрлюгювеч от разсъждения искам да кажа, че ако останем с опростения патриотизъм, който имаме днес – с обожествяване на портрети, „Мачкай, Кобра!“ и „Булгар, булгар“, гарнирани с конспиративни теории за заговори срещу България, няма да можем да изградим държава, която да харесваме. И която биха харесвали хора като Левски. Вместо това ще си останем с „мразя държавата, но обичам…“ кое всъщност?

* Текстът е публикуван първоначално в блога на автора

SHARE
Софтуерен инженер и архитект, експерт по електронно управление, лингвист и блогър