Степента ми на отвращение от това, което имаме като обществена реалност и особено като официални въплъщения на т.нар. българска държава, е достигнала до състояние на постоянни позиви за повръщане. До чувство за пустота и безсмислие на всяка реакция, насочена към нещо, което се случва в българската обществена среда… и все пак. Има няколко неща, които не мога да преглътна от тази седмица…
1 – Назначаването на лицето Кушлуков за директор на Българската национална телевизия е епохална свинщина. Епохална. Това назначение бележи официално края на съществуването на БНТ като институция на демократичното публично общуване в България. То е формално и окончателно признание, че публичните медии, също както и почти всички частни медии в тази страна, са ибрици на мафията. Толкоз.
2 – Премахването на публичното финансиране на политическите партии в държава, част от ЕС, която претендира да е европейска демокрация, също е епохална свинщина. Това бележи официалното овладяване на т.нар. ни държава от модела на тоталната корупция, превръщането й в обикновен инструмент за противоправно антиобществено облагодетелстване на отделни лица, кръгове и мрежи, които владеят и обладават институциите на публична власт за своя сметка. Лица, които използват нейния инструментариум, все едно е скроен от дядо им за нуждите на семейството, близки и приятели.
3 – Нещо, което се нарича „държава“, в което се случват 1 и 2, в което същевременно почти всички системи на публично регулиране са в насипно състояние, където образованието се срива, здравеопазването се срива, а фалитът на пенсионната система е въпрос на време, но най-големият проблем на тази т.нар. държава се оказват кучетата, на които задължително трябва да се слагат каишки и намордници, е толкова абсрудно, толкова несъстоятелно и безсмислено място, че пред сюжетите на подобна идиотска реалност дори творчеството на Гогол бледнее.
И е много тъжно, че ние сме „граждани“, „общество“ на това място на човешкото малодушие, егоизъм, меркантилизъм и морален разпад, което привидно съществува като „държава“. Защото по една или друга причина се оказваме тотално неспособни да реагираме на абсолютната деградация на публичното, на нормалността, на правовия порядък и елементарното разбиране за добро и това, което не е добро, в която живеем от години. И това всъщност говори, че напълно заслужаваме гаврата с нас и смисъла на човешкото общество, в която се е превърнала т.нар. българска държава…
Препубликувано от Фейсбук
