SHARE

Каруците са забранени, протестните билбордове – свалени, медиите нахокани да не се обаждат, а “усещането за корупция”… намалява.

Всички се изпонагиздиха за европредседателството, което официално ще бъде открито днес в “столицата” на ЕС за следващите 6 месеца – София, за което ще дойдат и “чужденците”.

“Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че Бай Ганьо е вече цял европеец.”

И на днешния Бай Ганьо, уви, му убягна същото, което и на героя на Алеко – не е въпросът дали сме с агарянски ямурлук или белгийска мантия – въпросът е до това кой е облечен в тях.

Убийства посред бял ден на бизнесмени, близки до властта, критично високи нива на мръсен въздух, протести, които осветляват корупционни сделки и некадърност, международна преса, която немилостива нарича страната ни “най-корумпирана” и пита “Къде е ЕС?”.

И за капак на всичко вчера имахме “Обръщение” – както му отива да прави на едноличния собственик на територията.

„Аз не съм олигарх“, казва депутатът от ДПС Делян Пеевски и отправя открити заплахи към издателите на едни от малкото останалии медии, които още не е присвоил, с думите: “Вашето време исторически изтича”.

Разбрахме и че всяка критика към натрупалите се с времето нерешени проблеми е конспирация да се „дискредитира правителството”, да се опетни България, или, с други думи, “да се изложим пред чужденците”.

Заплахи към медии, убийства, протести, корупция… добре, че скрихме каруците от софийските улици.

Фасадната демокрация се нае да прави това, в което е най-добра – фасада – къде със заченати в безрезултатност антикорупционни закони, къде с важни послания за стабилността на Балканите – България трябваше да покаже на всички, че се е пременила.

И ако първите няколко дни на 2018 г. бяха показателни, то те просто са резултат на години безрезултатност.

Имаме съдебна реформа, за която Европейската комисия казва, че не сме изпълнили нито една препоръка, но последният доклад се представя като “най-положителен”.

Имаме ерозирали от недакърност и дискредитирали се институции, които нито се справят с борбата с мръсния въздух, нито могат да уверят обществото, че ще разследват престъпленията и достигнат до истината.

Имахме мутренски заплахи миналата година с истински отрязани агнешки глави и развинтени болтове към малцината дръзнали магистрати да се изправят срещу настоящия модел.

Натискът и заплахите срещу издатели на медии също не са от вчера. Преди няколко дни в интервю пред bTV ръководителят на отдел “Европейски съюз и Балкани” на “Репортери без граници” заяви, че у нас „основен проблем е концентрацията на власт. Когато някой притежава толкова много медии, целите му вероятно са доста различни от журналистическите  –  като разпространението на пропаганда. Концентрацията на тази власт не е свързана само с хората, в чиито ръце е тази власт, но и с последствията за цялото общество”, каза Паулин Адес–Мевел. България е на “престижното” 109-о място в класацията.

Проблемите не са от вчера. Бутафорията не е от вчера. Дори и “белгийската мантия” не е от вчера.

“— Чухте ли новината? — извика Марк Аврелий, щом отвори вратата и се втурна запъхтян в стаята.

— Каква новина? — обадихме се всички.

— Бай Ганьо се върнал от Европа!

— Не може да бъде!

— Как „не може да бъде“ бе, господа, аз го видях, говорих с него… Първата му дума… ха-ха-ха!… Първата му дума: оплес… ха-ха-ха!… Оплескахме я, кай, ний нея… ха-ха-ха…”*

В текста са използвани цитати от книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов

***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувстваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк

BG71 UNCR 70001522876579

Център за гражданска активност

 

 

SHARE