Малко въпроси могат да предизвикат масово брожение в леко апатичното българско общество. Един от тях, който винаги вълнува силно и всички в страната, е въпросът за съдържанието на учебниците по история.
Преди няколко дни се разбра, че е подготвена нова учебна програма по история за 10-и клас и за пръв път, 29 години след края на управлението на Тодор Живков, учениците в час ще изучават престъпленията на тоталитарния комунистически режим.
За пръв път в училище се въвеждат и множество понятия, които дават по-пълна представа за характера на тоталитарния режим, за историческите му измерения и за динамиката му, твърди проф. Евелина Келбечева в интервю за „Фактор“.
Нововъведените понятия включват съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, Народен съд, репресивен апарат, лагери, горяни, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване и други, пояснява тя.
Това е голяма крачка към получаване на жизненоважно историческо познание от новите поколения ученици в българските училища. Досега изучаването на режима, доколкото го имаше, беше или никакво, или в неутрални термини. Вероятно именно непознаването на епохата е един от факторите, допринасящи за вихрещата се в момента необуздана носталгия по времето на лидера от Правец – време, което малко от носталгиците реално помнят.
Промяната в учебната програма не е станала лесно или безконфликтно. Имало е спорове, споделя проф. Келбечева, другата страна е успяла да се пребори термините „съветска окупация“ и „шестнайсета република на СССР“ все пак да отпаднат от програмата. (Като скъпи на сърцето на тази част от комисията може би ?!)
Затова, когато опитваме да оценим новата учебна програма за 10-и клас по история, трябва да не я разглеждаме изолирано, а в контекста на всичко, което се учи от 5-и до 12-и клас.
Предметът е претърпял голяма еволюция след 1989 г. Учениците изучават или „история и цивилизация“, или само „история“. В 5-и и 6-и клас се учи българска история, следващите три години са посветени на праисторията и Античността, Средновековието и Новото време. Гимназиалното обучение завършва с доста амбициозен опит за анализ на употребата на науката история от националните държави като политически инструмент.
Много повече внимание от преди се отделя не на фактите, а на протичащите исторически процеси, на всекидневния живот в отделните епохи, на историческите зависимости. За мен еволюцията е положителна, стига и учебниците, и учителите да са на висотата на предизвикателството.
Преди няколко месеца племенничката ми Дарина (завършила 6-и клас) ме зашемети с въпроса „Вуйчо, кой е този?“, сочейки към снимките на банкнотите от 10 и 20 лева на Народна република България, публикувани в „Инвентарната книга на социализма“ на Георги Господинов и Яна Генова. Върху банкнотите се мъдри втръсналото до смърт на поколенията, живели достатъчно дълго в съзнателна възраст по време на тоталитарния режим до 1989 г., лице на дееца на Българската комунистическа партия и на Комунистическия интернационал, съдения в Лайпциг за подпалването на Райхстага и впоследствие оправдан на шумен процес Георги Димитров.
Преди години смятах за пресилена шегата от филма „Миграцията на паламуда“, където млади авантюристи се опитват да продадат на черно бюст на Георги Димитров заедно с бюстове на римски императори, изровени от иманяри, без да забележат разликата от близо две хилядолетия, или по-точно, без да разберат че грешката им е вярна. Дилемата им е разрешена, когато Ицко Финци, в ролята на пиян археолог, със забележително хладнокръвие отхвърля въпросния бюст като възможен предмет на сделка с древни исторически артефакти.
Разбира се, Дарина може просто да не е внимавала в час, но въпросът си остава:
Трябва ли да се учи кой е Георги Димитров?
Той е министър-председател на България между ноември 1946 г. и юли 1949 г. и е патрон на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ и на Димитровския комунистически младежки съюз – казионни организации, поне през една от които са преминали на практика почти всички млади българи, пребивавали между 3-ти и 11-и клас в български училища между 1944 и 1990 г. Вероятно поради това че са били облъчени от свръхдоза „Георги Димитров“ в млада възраст не желаят да си спомнят никога повече за него и не им прави впечатление, че по-младите нищо не знаят за него.
Трудно да си представя каквото и да е смислено познание за тоталитарния режим в България, без в него да присъства един от основни му символи.
Но, не бих искал да съм свръхкритичен. В крайна сметка налице е огромна крачка напред в осмислянето на онази епоха, която ще бъде направена само ако правителството начело с ГЕРБ за пореден път не се отметне от добрите си намерения.
Комунистическият тоталитарен режим е обявен със закон за престъпен и този закон представлява едно от главните достижения на новата българска демокрация, защото дава възможност да се извлече реален исторически опит от преживяното в България през втората половина на ХХ век. Дава възможност и да се осъдят еднозначно престъпленията на режима, да се отдаде нужното уважение на съпротивлявалите се против него и най-вече помага да се сложи спирачка пред установяването на подобен режим отново в България, пък било то и под пародийно-оперетна форма.
Също се надявам, че лицето Георги Димитров ще се изучава, и то в коректна светлина, за да могат учениците поне да го разпознават по банкнотите.
Заглавно изображение: „Тайната вечеря на Политбюро“ на анонимен художник. Не е известно дали картината, пазена с години от ДС, е била подигравателна реплика на творчеството на Леонардо или е целяла възхвала на комунистическите лидери.
