На първи юни тази година Делян Пеевски прати много поздрави на Анна Цолова и Виктор Николаев в ефира на „Здравей, България“.
Поздравленията потекоха като отходни води от устата на Йордан Цонев:
„Пеевски ви праща много поздрави и ви пожелава творчески успехи!“.
Тогава написахме, че обратното броене е започнало. Шест месеца по-късно изгорелите вече са факт.
Анна Цолова, “Капитал” и “Дневник”, тоталното узурпиране на БНТ от държавата, “празният стол” на Виктор Николаев, свалянето на Люба Кулезич от ефир. Всичко това са хилядите отблясъци, пречупени през една и съща призма.
Тази на корпулентното овладяване на последните свободни медии и тоталното окалване на единиците останали критични гласове.
След системни атаки цяло лято от страна на Николай Бареков, който вече се появява във висши учебни заведения и обяви, че се завръща в медиите, на осми септември изведнъж стана ясно, че Анна Цолова вече няма да води сутрешния блок в „Нова“. Цолова беше потвърдена като лице на “Здравей България” за 2017/2018, като броени часове преди прессъобщението промоционалните клипове на новия сезон с нейно участие се въртяха по телевизията.
Зрителите бяха успокоени, че едва след няколко седмици тя ще се върне в ефира със свое предаване, което подготвяла от година и било почти готово. Вече е декември, Анна Цолова все така липсва от публичното пространство.
Няколко седмици по-късно нейният вече бивш екранен партньор Виктор Николаев беше въвлечен в игра на тънки заплахи в ефир с участието на Антон Тодоров и Валери Симеонов. Направи впечатление липсата на незабавна остра реакция от страна на Николаев, а на телевизията отне почти денонощие да отреагира нормално на случилото се с официална позиция.
За сметка на това заплахата за “празното столче” провокира някакъв отпор от журналистическата гилдия, като общественият натиск успя да извоюва с кръв и пот оставката на Антон Тодоров и дори да излезе на протест. Тодоров също обяви, че ще влиза в медиите.
Валери Симеонов, който отправи заплаха към журналистическата гилдия директно от страницата на Министерския съвет, все още е на власт.
Но като истински шампиони продължаваме напред. Наскоро се разбра, че “Дневник” и “Капитал” отново са обект на атака от страна на кръгове, тясно свързани с Делян Пеевски. Стана ясно, че на КОНПИ е оказван системен натиск за производство спрямо Иво Прокопиев, а вчера се разбра, че негови имоти вече са запорирани.
От първи януари държавата ще притежава инструментите да превърне този гальовен натиск в брутално дране на кожи.
Междувременно преди около две седмици друго предаване беше свалено от ефир – това на журналистката Люба Кулезич. Кулезич избра да заяви ясно, че това не е нейна позиция и тя няма други планове за свое предаване. Тя говори открито с медиите за това кой и защо я свали от ефир. Беше ѝ казано, че предаванията й трябва да бъдат умерени, не толкова резки. А малкото протестиращи против нейното сваляне бяха замервани с домати.
Казват, че умряло куче не се рита. Но стигаме и до БНТ и “спонтанния протест” на работниците на “Булгартабак”, които преди дни бяха докарани като добитък в София, за да крещят в идентични дрехи, сини вувузели и фабрично изработени табели пред централата на „Движение Да, България”.
Работници на завод протестират пред щаба на извънпарламентарна партия за доклад на чужда държава, който обвинява ръководството на завода в корупция. Да, точно толкова абсурдно беше.
Но реакцията на националната ни телевизия беше още по-абсурдна: от БНТ набързо отказаха участието на Христо Иванов в сутрешния блок по темата “Булгартабак”. Беше излязло нещо по-важно. Почти толкова по-важно, колкото и новото предаване на Анна Цолова.
И така – едни си отиват, а други идват. Новите български медии се очертават като нещо средно между “Работническо дело” и вестник “Чук-Чук” – политическо порно с привкус на вербална полюция. И тежко чувство на вина.
Начело с Николай Бареков и Антон Тодоров; пеевските медии, които дори не може и да става дума да бъдат изреждани, толкова е дълъг списъкът – мислете го като едни 70-80% , и овладяната национална телевизия. Така страната поема по своя път обратно в Тъмните Векове, когато демокрацията се измерваше според нормата.
И ако някой там отгоре реши, че не си изпълнил нормата? Гориш.
