Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери.

С две думи – никаква реформа.

Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество:

• не се дефинират възможности за електронно връчване;
• малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години;
• процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш, издаден от орган, различен от МВР“ изобщо не са засегнати;
• в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща;
• електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места;
• доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да си я сменим, ако си сменим адреса. Чл. 81 иска корекция, ама кой да се сети.

Общо взето, законопроектът е преписване на стария закон, без да се отчетат проблемите с него, ниската събираемост, бъдещите нужди, възможностите за по-ефективен контрол, удобството на гражданите.

Докато бях съветник, макар МВР да не ми беше ресор, с колегата Величков написахме и оставихме законопроект за тази част с решения за всички тези проблеми. Сигурно се е загубил в някой шкаф.

Ще дойде денят, в който министрите ще осъзнаят, че реформа не се прави, като кажеш на администрацията „направете тука някаква реформа“. Ама няма да е скоро.

*Текстът е препубликуван от блога на автора с негово разрешение. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“.