Преди няколко дни на Портала за обществени консултации на Министерския съвет (МС) беше публикуван “Окончателен доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г.”. Тези неподсказващи какъвто и да е аналитичен подход и експертна подготовка 30-ина страници чист текст и четири (!) таблици са прекрасна илюстрация на цялостното отношение на редица български правителства към проблемите на регионалното развитие.
Можем да обобщим процеса по следния начин:
- Пишем и приемаме кухи стратегии, понеже така е по закон.
- Пишем и приемаме кухи отчети, понеже така е по закон.
- Повтаряме.
Донякъде очаквано е формалните стратегии да бъдат последвани от празнословни и формални оценки, стига вторите, подобно на първите[1], поне от благоприличие да направят опит да се впишат в понятието “официален документ”.
Малко по съдържанието
В своя доклад до Министерския съвет служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Спас Попниколов посочва, че докладът “дава насоки за необходимите промени в политиката за регионално развитие, за промените в стратегическата й ориентация, за новите акценти и проблеми, към които следва да се насочат прилаганите към момента финансови инструменти за насърчаване на регионалното развитие”.
Ако изключим няколко абстрактни точки като “подобряване на трудовата градска мобилност” в края на т.нар. документ, такива насоки няма, поне що се касае до основните проблеми на законодателната уредба и управлението и разпределението на публични средства. За структура на доклада служат разходите, реализирани по различни европейски програми, състоянието на отделните райони за планиране, както и оценката за изпълнението на поставените в стратегията приоритети и цели.
Анализът се изчерпва с безразборно цитиране на данни за развитието на шестте български района за планиране и съпоставяне на стойностите им в началото и края на наблюдавания период. Преглед на показателите в динамика почти няма, което вероятно обяснява и тоталната липса на графичен материал за разлика от основните документи, които са пълни с карти и графики, много от които – полезни.
Читателят бива замерян с твърдения без доказателства, въпреки че някои от тях лесно могат да бъдат подкрепени при добро желание. Има една бегла препратка към принципа на субсидиарност във вземането на решения за развитие на местните общности, които обаче изглеждат по-скоро като случайно останала в текста записка, отколкото като съзнателно достигнато съждение. Думата “децентрализация”, която е централна за дебата на регионалното развитие през последните години, се среща точно нула пъти.
Дълбочината на анализа можем да демонстрираме с изречението: “Тенденцията на застаряване на населението довежда до неблагоприятни промени в неговата възрастова структура” (стр. 19).
Докладът завършва с точка „5.3. Актуализация на НСРР 2012-2022 г.”, която се изчерпва със следния текст:
“Въз основа на прегледа на НСРР 2012 -2022 г. се констатира, че заложените цели и приоритети в стратегическата рамка, общата оценка на необходимите ресурси за постигане на целите на стратегията и системата за наблюдение и оценка са актуални към момента и не се налага преформулиране или актуализация.
Актуализация на НСРР 2012-2022 г. не се налага и поради факта, че в Националната програма за реформи и Конвергентната програма на Република България не са отчетени съществени промени в макроикономическите и международните условия, както и поради факта, че няма настъпили съществени промени в свързаното национално законодателство, законодателството на ЕС или промени на приоритетите и специфичните цели на ЕС в областта на регионалната политика към настоящия момент”.
Накратко: “всичко е наред”. Не ни трябва нова стратегия, не ни трябват нови закони, въпреки че, както се посочва в доклада, разликите между регионите продължават да се задълбочават.
Ще завърша с въпроса: Защо държавата (в лицето на МРРБ) би платила и приела подобен ”доклад”?
[1] За разлика от визирания тук „окончателен доклад” самата стратегия, както и нейната актуализация и междинен доклад са сериозни документи, чиито недостатъци са от съвсем друго естество.
*Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
**Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“
