За пореден път проблемите на българската енергетика водят до санкции.
Как се стигна до глобата от 77 милиона евро за Българския енергиен холдинг (БЕХ), наложена от Европейската комисия? Може да разберем от репортаж на „Хоризонт“ от 2017 г.:
„Народното събрание на закрито заседание задължи министъра на енергетиката Теменужка Петкова да защити националния интерес по делото срещу страната ни заради Българския енергиен холдинг (БЕХ). Европейската комисия води това дело заради господстващо положение на холдинга и дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. По информация на „Хоризонт“ народните представители с пълно единодушие са гласували в подкрепа на приключването на делото без признаване на нарушенията, за които се твърди, и без поемане на отговорност за тях, включително относно евентуална финансова санкция. Проектът за решение за предприемане на необходимите действия за приключване на делото е по искане на народните представители от БСП Таско Ерменков и Жельо Бойчев.“
Така, наместо държавата да предприеме стъпки към това да либерализира енергийния пазар – ход, който ще намали и сметките на данъкоплатците, – тя за пореден път избира да се бори да защити статуквото. След като ЕК обяви налагането на глобата, заявявайки че „години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици“, то Теменужка Петкова реши да използва вечния коз – глобата била в името на КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ:
„Булгартрансгаз” е пряко свързана с нашата енергийна сигурност и пряко свързана с нашата национална сигурност. Ние компромиси с нашата енергийна сигурност не можем да правим.“
Или с други думи, БЕХ може да поддържа монополно положение и високи сметки, но компромиси със захвата на статуквото не могат да се правят.
БЕХ не само поддържа държавния монопол в енергетиката, той е основно звено на системата, обвързваща българското статукво и руското влияние в страната.
По същия начин Европейската комисия задължи „Газпром“ да не иска компенсанции от България (както направи с АЕЦ „Белене) заради провала на „Южен поток“.
Иначе руският енергиен гигант можеше да иска 70 млн. щ.д. компенсанция, залегнали в подписания Протокол между БЕХ и“ „Газпром“ на 27 август 2012 г.
Европейската комисия също така оказа натиск „Газпром“ да предоговори доставките си на газ с най-засегнатите от монополното му пожеление страни, вкл. България. Но българската държава отново отказва да стори това.
„Това развитие на събитията за пореден път демонстрира неспособността на българските политици сами да защитят националните интереси и ползите от членство в клуб на страни с голям пазар, а оттам – и голямо влияние при договарянето (т.нар. bargaining power)“, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
И за пореден път България ще плаща – един път като жертва на монопол и зависимости от Русия, втори път заради статуквото не просто отказващо да пребори този монопол, но и имащо наглостта да казва, че го прави в името на „националната сигурност“.
Някой ще потърси ли сметка на Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Теменужка Петкова – формално от различни партии – за поредната катастрофа в българската енергетика?
Или просто ще чакаме да налеем още едни нови милиони в следващата енергийна катастрофа – АЕЦ „Белене“, изпълняван от същия състав.
