Бившият премиер на Македония Никола Груевски може да бъде осъден на 27 години затвор в случай, че бъде намерен за виновен във всички пет дела, които се водят срещу него. Лидерът на дясната партия ВМРО-ДПМНЕ е обект на специално разследване в страната. Петте случая носят названията “ТНТ”, “Титаник”, “Траектория”, “Танк” и “Шамари”. В първия случай обвинението установява, че Груевски е извършил злоупотреба с власт, за която максималната присъда е три години. Той е наредил разрушаването на сграда, която е била изграждана от негов бивш политически съюзник като акт на отмъщение. “Титаник”, далеч по-сложен, разглежда Груевски и други водещи депутати от ВМРО-ДПМНЕ като обвинени за извършване на изборни измами през 2013 г. В този случай на Груевски са повдигнати три обвинения: за съучастничество в престъпление, за злоупотреба с активи по време на изборната кампания и нарушаване на свободата на гласоподавателите. По третия случай Груевски е обвинен в незаконно влияние, “Танк” разглежда подобен случай, а “Шамари”, по който вече тече процес, съдържа обвинения срещу Груевски, че е поръчал атаки над кмет на опозицията и общината му през 2013 г.
Груевски остава основен заподозрян заедно с още десет членове на партията в нелегалното финансиране на ВМРО-ДПМНЕ чрез пране на пари.
Правителствени рокади и новоизбрани правителства в Сърбия, Албания и Румъния на фона на вътрешнопартийни противоречия и конфликти, както корупция и обвинения срещу висши държавни лица в Македония – това са Балканите тази седмица.
Ана Брнабич стана първият премиер в Сърбия, който открито заявява своята хомосексуалност. Тя е и първата жена на високия държавен пост от ерата на социализма насам. Сексуалната ориентация на депутатката беше използвана от политици, както и от православната църква като фактор, който я прави недостатъчно квалифицирана за работата.
Други критици пък посочиха, че назначението ѝ е опит на президента Вучич да се представи като по-либерален, отколкото всъщност е и да се хареса на западните партньори на Сърбия, същевременно скривайки автократичните си наклонности. Според тях назначението на Брнабич е безспорно доказателство за властта на Вучич, тъй като без неговата подкрепа жена хомосексуалист няма шанс да бъде начело на страна като Сърбия. Проучвания от 2015 г. показват, че повече от половината сърби смятат хомосексуалната ориентация за заплаха за обществото. Критиците и симпатизантите на Брнабич са единодушни в едно – тя е едно от най-квалифицираните лица в държавата за поста, с чисто съдебно минало и необвързана с политически скандали.
Партията на социалистите спечели изборите в Албания със силно мнозинство и ще формира еднопартийно правителство. Изборите представляват шанс за политическа стабилност в страната, която е разкъсвана от политически разделения и вътрешнопартийни дрязги. Тази възможност ще бъде осъществена само ако новото правителство начело с министъра Еди Рама е част от здравословен баланс на властите заедно със съдебната система и изпълнителната власт, както и опозицията, медиите, гражданското общество и младите хора в страната.
Но нещата не са толкова прости – въпреки наскоро прокаран пакет от съдебни реформи съдебната система в Албания е неефективна и изпитва трудности в това да гони корупцията в политическата класа. Ключовите политически фигури, като например новоизбрания президент Илир Мета, който е съден за корупция и злоупотреба с власт през 2011 г., също не обещават прогрес. Самият Рама смята Мета за въплъщение на разложението в албанската политика. Опозицията в Албания е разкъсвана от вътрешни противоречия след вота, а победата може да доведе до разпадането на партията на демократите.
Червеният кръст оказва натиск над Сърбия и Косово относно откриването на близо 1700 души, които изчезват по време на войната в Косово през 1998/99 г. Според организацията и двете страни трябва да положат по-големи усилия както за откриването на нужната информация, така и за хуманитарните усилия. От започването на акцията през 2004 г. до момента са разрешени 1800 случая.
Новосформираното правителство в Румъния положи клетва в четвъртък. Съставът му предизвика множество критики, тъй като в него влизат множество министри от предишния кабинет. Съставянето на ново правителство се оказа предизвикателство за Ливиу Драгня, който успя да издейства свалянето на бившия вече премиер Сорин Гриндяну. Вицепрезидентът на социалдемократите дори изрази съжаление, че не са оставили Гриндяну, който бе изгонен от редовете на партията, да изкара докрай мандата си. Близките до Драгня министри ще останат на ключовите си места в кабинета. Министър на икономиката пък ще бъде Михай Фифор, който всъщност е специалист в областта на хуманитарните науки. Министърът на правосъдието остава Тудорел Тоадер въпреки критиките от партията, че работата му по съдебната реформа е бавна. След срещата на ръководството на партията новият премиер Михай Тудосе обяви, че би отстъпил мястото си на Драгня незабавно, в случай че на последния му бъде позволено да заеме длъжността на премиер. Румънският президент Клаус Йоханис обаче отказва да назначи премиер с нечисто съдебно минало, какъвто е Драгня.
За бюлетина е използвана информация от Balkan Insight и LSE blog; снимка: AP Photo/Boris Grdanoski
