News

News

От Цветан Толев

Пандемията беше едно ново събитие за човека на 21-ви век. В моментa, в който светът беше толкова отворен и движението свободно, настъпиха етапи на усамотение, изолация и отбягване на контакти. Новото нормално стана стоенето вкъщи, отбягането на срещите с хора и излизането, само ако е наложително. Толкова рязка промяна в навиците на човека, няма как да не повлият на психическото му здраве, на развитието на децата и на симпатията ни към другите, на предпазливостта и на страха ни. 

Всички бяхме свикнали да излизаме след работа на заведение да се видим с приятели, да обменим някоя и друга приказка и изведнъж, за 72 часа, се наложи да променим на 180 градуса своето ежедневие. Всички се затичаха към супермаркетите да се запасят с провизии, в очакване на апокалипсиса. Това беше прецедент в нашата история. Досега само бяхме гледали филми за пандемии и затваряне на държави, но вече заживяхме в такъв. Рафтовете бяха празни, имаше недостик на определени артикули. Хората започнаха да се плашат за своето здраве и за това дали ще оцелеят. Паниката активира инстинкта ни за самосъхранение и показа на какво сме способни, за да преживеем пандемията.

След тези събития последваха месеци на адаптация, на изолиране, на страх. Всички бяхме затворени в домовете си, опитвайки се да приемем новата реалност. Близостта и контактът с хора остана в миналото. Така, изолирани в домовете и стаите си, оставайки със себе си, откъснати от обичайните си разсейвания, започнахме да се затваряме и вътрешно. Започнахме да губим своята човечност, своята съпричастност, възможността да помогнем на някого само заради помощта. Отвореността, която беше изградена в продължение на години съвместно живеене в отворено общество, се изгуби за 2 месеца. Страхът за собственото оцеляване взе превес. Винаги сме знаели, че смъртта съществува и ще дойде за нас, но сега тя беше ужасно близо, надзърташе зад ъгъла, почукваше на вратата ни.

И докато някои се бяха затворили вкъщи със запаси, които ще им стигнат с месеци, ако не и години, други бяха затворени със своите демони, безпомощни в усилията си да ги контролират. Психиката на хората, които са социални животни, трудно би издържала дълго време затворена зад четири стени. Паническите атаки и нервните сривове са редовни спътници в новия ни живот. Допълнително напрежение внесе и финансовата несигурност, в която изпаднаха много хора. Безработицата в страната скочи до 6-7 процента. Но темата за това как се чувстват хората в тези тежки времена и как е тяхното психическо здраве, не беше дори засегната от медиите. А това е една важна компонента от цялостното състояние на човека. Изненадващо, обаче, младите хората потърсиха помощ в тези моменти и се свързваха с психолози, с които да споделят своите тревоги и да намерят успокоение, въпреки незнайното и несигурно бъдеще. 

Същевременно психиката на децата не остана неповлияна от събитията. В етап от своя живот, в който трябва да се научат да завързват контакти и да се учат да живеят в общество, децата бяха принудени да стоят затворени у дома и да общуват само със семействата си, но не и със свои връстници. Като решение се намесиха технологиите, които позволяват поне виртуално хората да комуникират едни с други. Но това няма как да замести живия контакт и връзките, които се изграждат чрез живата комуникация. Като поведение, децата копират възрастните и изграждат същите навици и страхове спрямо това какво виждат. Малките започнаха да обръщат внимание на това да се дезинфекцират постоянно и да ги е страх да докосват други хора или да се доближават до тях. Това би повлияло в бъдеще на техните комуникативни умения и емоционална привързаност. Епидемията ще остави отпечатък върху новото поколение.

Година и половина вече живеем в новата Ковид вселена с надеждата, че ще се върнем към живота си по старому. Жадуваме за дните, в които можехме да пътуваме свободно, без да е нужно да сме ваксинирани или да правим тестове. За дните, в които маските не бяха задължителни, за почивките на морето, пълните кина и заведения. Колкото и да се надяваме на това, вероятността да се върне миналото е малка. Сега живеем в новото време и Ковид ще бъде наш  спътник поне още няколко години, ако не и за постоянно. Ще трябва да се подготвим психически, че нещата, няма да са както преди, светът се променя и следва и ние да го направим.

Снимка "Pixabay"

BEST Smartphones

POPULAR VIDEO

Европейската комисия отправи седем предупреждения за неспазване на европейското законодателство от българското правителство. Включително изключително сериозни предупреждения за неспазване на решения на Съда на...

EVEN MORE NEWS