Представете си, че утре е 9-и юни и трябва да гласуваме (пак). Само че ала-бала къща затри. Извинявам се, направо държавата - основаната през 681 г. и окончателно замръзнала в 2021 г. България. Защото днес, през 2024 г., се оказва, че не можем да излезем от черната политическа дупка, в която потънаха още няколко години и 5-6 правителства: Янев 1, Янев 2, Петков, Донев 1, Донев 2, Денков, Главчев - още някое и друго правителство на Пеевски от новата ера на българската държава. Петата поред, която е към края си.
Миналата седмица обявиха поредния стар-нов служебен кабинет (пак) с министри, изтупани от нафталина (комсомолски лидери в Министерство на иновациите), стари консули (във Външно министерство), четири ротационни остатъка от “сглобката” (Земеделието, МВР, Образованието и науката, Транспорта и съобщенията) и един-два истински експерта за разкош там, където безнадежността на ситуацията е вповече дори за пишещите правилата на играта (Финансите, Здравеопазването и др.).
Мнозина са отказали участие в този нов политически кабинет с неясен профил. Експертен очевидно не е, освен ако търсената експертиза не е за окончателно закриване на държавата или възраждане на Комсомола. Тази броилка от “калпазани”, сглобени набързо и сред такива, на които са им казали “салам стой си там” и “къща” (за да преведа метафората), навява много объркани чувства в бедната си аудитория, наричана ту “народ” (все още го има), ту “суверен”, ту “общество”, а в някои случаи и “онези идиоти”.
Да, това сме ние, зрителите, читателите и консуматорите на безвремието в новата ера на България, което в никакъв случай, оказва се, не е било и безверие. Защото е нужна много силна вяра, може би не християнска, а друга, че нашето утре вече не е било вчера и че общата ни “къща” България е със здрави и укрепени основи, за да растат етажите й нагоре, градините нашироко, семейството й според капацитета и фертилитета (понеже е модерно тези дни да го измерваме със задна дата).
“Ала-баланица" имаше и ни предстои пак да играем на 9-и юни, когато трябва пак да направим най-невъзможния избор от всички избори - да изберем себе си, пак и пак, като зрители, читатели и консуматори на тази детска игра. А тя се нарича броилка - в избори, без избор - и в нея на 9-и юни ще се брои за пореден път. Дали се броят гласове или се броят калпазани, или идиоти е друг въпрос. Най-важното е на финала да затворим очи, за да не би да видим какво се случва наистина и да протегнем празна турска паница с надежда някой да я напълни.
А статистиката показва, че Румъния задмина Унгария по БВП, като така в дъното на икономическата класация по данни на Евростат за 2023 г. останахме ние и Унгария. За нас това се случва въпреки редукцията на българското население след данните от преброяването през 2021 г., която се отрази положително на БВП на глава от населението. Защото се оказахме драстично по-малко. Все пак сме най-бързо топящата се нация. Според данните на НОИ за 2023 г. пенсионерите в страната са над 2 милиона и хората с пенсии под линията на бедност продължават да са над половин милион. Бързо навлизат все повече пенсионери в системата. Топим се. По-нездрави сме. По-лошави сме. По-необразовани. По-неигриви сме. 3% в България живеят много добре. 97% - по-зле. С повече кабинети на годишна база и колосален управленски капацитет от безкрайна банка министри на повикване за многократна втора употреба.
Реалността ясно показва, че в детските игри винаги има сърдити, разплакани, победители и победени, тръгнали си, останали, спазващи и неспазващи правилата.
Има и Пеевски, първи в редицата, отстрани на редицата, отзад на редицата или с шапката на капитана.
Затворете очи и си представете, че тази неделя ще е 9-и юни, какво ще направите?! Иш-миж, ти жумиш!
Ала-бала ница,
турска паница,
ой гиди Делянчо,
наш капитанчо!
Корабите спряха,
Хората измряха…
*А̀ЛА-БА̀ЛА, мн. няма, ж. 1. Част от броене в началото на детска игра, което се прави, за да остане един от играчите, който ще мижи, ще гони и пр. (Източник ЛЕКСИТ)
