SHARE

Вчера Цветан Цветанов стигна до извода, че в някаква “хибридна атака” срещу България били “подведени” много европейски политици. След това Цветанов побърза да обвини за “очернящите” дейности хората, отишли на бдение в памет на убития журналист Виктория Маринова. 

Емоции — пречупени, увеличавани и размивани до неузнаваемост през многобройните призми на милиони българи. Социалният, културният и политическият контекст на страната ни превърнаха едно шокиращо убийство в трагедията на едно общество. 

За властта тази масова паника, най-вече реакциите от страна на гражданското общество, е добре дошла: Борисов и Цветанов бързо влязоха в ролята си на жертви, всеки критичен глас бе класифициран като “антибългарски” по стара соцтрадиция, бързото действие на властите се превърна в слоган как “родната милиция ни пази”.

Нека обаче да оправим сметките. Защото, без да коментираме реакциите около трагичната смърт на журналист и българка (коментираха достатъчно), очевидно у властимащите съществува някакво объркване, в което е пропуснат, разбира се напълно случайно, някой друг факт от изминалата година. 

Януари месец маркира началото на първото европредседателство на България. Politico Europe посвети на България „гид за оцеляване“, в който каза, че Цветанов, Борисов и колеги работят „за мафията или Кремъл, или и двете“. На европейските делегати престижното издание за политически анализ препоръча наблюдения, подобно на орнитолози, за да могат да определят към кой вид апаратчик принадлежат българските управленци. 

Една пета от общо 7,1 милиона българи живеят в бедност, а една трета от населението на страната има трудности в това да задоволява основните си потребности, казват данни на INE”, заяви испанският El País тогава, като продължи с факта, че “въпреки това недостатъчните реформи в съдебната система и липсата на видими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност тежат на българското общество, което не може да се отърве от определението “най-корумпирана страна – членка на съюза”.

Агенция Франс прес разказа за това как колегата Делян Пеевски блокира първия брой на вестник “Прас-Прес” (същият, в който рисуват премиера много дебел, по негови думи) и нито един от 10-те хиляди броя не достигна до читателите. 

В случай че е забравено какво писаха останалите свободни медии – от Германия до Дания, събрахме ги в букет тук още на 5 януари т.г. 

По същото време зам.-председателят на Комисията по външни работи на Американския сенат Бен Кардин (демократ) публикува доклад, озаглавен “Асиметричното нападение на Путин над демокрацията в Русия и Европа”. В него се казваше, че руското влияние в страната ни граничи с пленена държава. 

Обратно в Европа, в края на първия месец от годината бе внесен доклад, в който се каза, че триъгълникът медии-правителство-частни банки е представителен за корупцията в България. Бяхме сравнени с Румъния, като какво точно показа това сравнение може да си припомните тук. 

Малко по-късно Държавния департамент на САЩ заяви в доклад, че в България безнаказаността е проблем. 

Споменати бяха манипулацията на общественото мнение през медийни рупори; използването на силите за реда за упражняване на натиск над опозицията; изборните манипулации; корупцията и неефективните закони за справяне с нея; пристрастната ни съдебна система, произволните арести и противоконституционалната ни спецпрокуратура. 

Цитирам отново специално за г-н Борисов, г-н Цветанов, че съществува “умишлено физическо насилие над лица по време на задържането им и престой в ареста. Една трета от лицата са жертва на физическо насилие в полицейските управления. Това насилие е от такива пропорции, че е равнозначно на мъчение. Полицаите, които са злоупотребили с властта си, остават ненаказани”. 

Държавният департамент обърна внимание на факта, че в България мъчението не е криминализирано. Нещо повече: незаконно се подслушват политици, магистрати и журналисти, като целта е сплашване, натиск или изнудване. 

В доклада се споменаха “ЦУМгейт”, заплахите на Антон Тодоров към журналисти, полицейското насилие, както и ловците на мигранти. Споменаха се също и неадекватните ни политики за справяне с насилието над жени, както и липсата на достатъчно средства за превенция и защита от насилие. 

Коалиционните партньори на г-н Борисов и г-н Цветанов също бяха споменати изрично. Подчертан бе фактът, че техният успех се крепи на силен антиромски, антитурски и антисемитски дискурс. 

Що се отнася до родната полиция и доверието в нея: същият доклад заяви, че произволните арести са проблем – полицията не осигурява на задържаните писмена информация за правата им и не записва посещенията на адвокати, семейство и близки, лекари или консули. Правителството не регистрира информацията за полицейското насилие. МВР прилага наказание в едва 11% от случаите, въпреки че съдебната система отсъжда, че полицаите са виновни в 61% от случаите.

Още същият месец “Репортери без граници” публикуваха своя годишен индекс за свободата на медиите. Страната ни се срина с още две места, задмината от всички балкански страни без Турция. 

“Корупцията и съглашателството между медии, политици и олигарси е широко разпространено. Разпределението на европейски средства от страна на правителството към определени медии се провежда без никаква прозрачност, което на практика ги прави удобни на правителството в своите репортажи или изобщо ги възпира от това да отразят определени истории. Заплахите и атаките към журналисти стават все повече в последните месеци. Може да се окаже опасен занаят да бъдеш журналист в България”, заключи докладът. Пред нас са страни като Мавритания, Тунис и Кения – една от най-бедните държави в света.  

Freedom House пък каза, че за трета поредна година България отбелязва спад в общата си оценка за състоянието на демокрацията. “Положението по отношение независимостта на медиите в България продължи да се влошава през годината. Дезинформацията и фалшивите новини се превръщат във все по-големи проблеми.”

После пък разбрахме, че българското законодателство не защитава адекватно независимата редакторска политика, а границите по отношение на връзката собственици-редактори-журналисти е размита. 

“Журналистическата независимост е отслабена от все по-голямата зависимост от банки и други външни лица – например връзките между части от най-влиятелната медия с фалиралата Корпоративна търговска банка. Така медиите, политиката и финансите са преплетени в постоянен процес на обмяна на ресурси и информация”, стана ясно от доклад на “Обсерватория за Балканите и кавказка транс-Европа”. 

Дойде и годишният доклад на Европейската комисия, който заяви, че България не е изпълнила почти никакви препоръки през последните две години, поради което анализът е едва ли не идентичен с този от 2016 г. В доклада бяха изредени редица законодателни проблеми, които страната трябва да отстрани. 

В началото на новия политически сезон стана ясно, че без независим съд икономическата свобода на България продължава да е ниска. Това бе заключението на „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. България получава най-ниска оценка в категорията съдебна система и право на собственост, където показателите ни се влошават. Като основни причини за това са липсата на независимост и безпристрастност на съда, както и недоверието в силите на реда. 

“За последното десетилетие инвестициите на чуждестранните компании са намалели десетократно, сривайки се до само $1,13 млрд. От 28% дял от БВП те спаднаха до нищожните 2%. Индустриалци констатират с огорчение, че понастоящем българите от чужбина наливат повече пари, отколкото чуждестранният бизнес в България”, писа Каролин Халмънд за Diplomatic Courier преди броени дни.  

Та, щом теглим чертата на сметката на г-н Борисов, г-н Цветанов, някак неудобно е да говорим вече за Виктория Маринова, гражданското общество и бденията — поне що се отнася до темата за “имиджа” на България.

Защото не трагичната кончина стана повод да се говори “така” за България. А защото г-н Цветанов, г-н Борисов и споделящите техните „ценности“ са поводът за България никога да не се е говорело “иначе”. 

Може да превърнем реалността си в дистопия. В отричането на факти, в новоговора и агитпропа господата не са първи, няма да бъдат и последни. Опит имаме и като общество. Голяма част от българите все още могат да си спомнят, че преди 89-а „университетите“ на г-н Борисов ни предпазваха от други “врагове”, които чернеха “имиджа” на една още „по-народна” република от тази на г-н Борисов и г-н Цветанов. 

Ако пък е трудно (очевидно) да запомним заключенията на експерти от цял свят за България от тази година, нека поне си запишем някъде това: истината рано или късно излиза наяве.

Оправданията, калянето на опоненти, прехвърлянето на отговорност – всичко това не е неизчерпаем, възобновяем ресурс. 

Успех в търсенето на следваща изкупителна жертва. 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )