SHARE

От Захари Карабашлиев

Бедствията имат този ефект — те изкарват на повърхността както най-доброто, така и най-лошото от човешката природа. Ето я на тези снимки. Не знам дали има такова нещо като колективна съвест, но ако има — тя е сега изправена пред тази престъпна мръсотия. И за нея не са виновни Доган, Пеевски, Бойко Борисов, бежанците от Сирия, или циганите от близките села. Тя е резултат от действия на хора, които изглеждат досущ като мен и вас — хора, които пият вода, ядат солети, ходят из планините с децата си и вероятно имат чисти апартаменти. Това е отношението на хората към водата и към самите себе си. Но това не е само в река Искър. Това е събирателен образ на това, в което е превърната природата на цяла България. Обичам тази природа, но е огромна болката, която ми причиняват боклуците навсякъде, където се обърна — речни корита, задръстени с отпадъци, дерета затлачени с пластмасови чували и гуми, замърсени с пластмасови торбички горски поляни, величествени урви, превърнати в сметища… навсякъде е това, навсякъде. (Дори не отварям думи за плажовете ни, за морето… Някога, когато ходехме с компанията приятели на плаж изкушавахме децата си да събират пластмасови бутилки, те се състезаваха, ние им плащахме пари за сладолед. Радваха се. Не знам дали ги научихме на нещо друго, но на грижа към природата ги научихме.)

Та, това сметище в Искър сега е диагноза. Метафора на самоуважението. И знам, хората не замърсяват природата от злина, а от невежество и недисциплинираност. За невежеството можем да се обърнем към образователната система и възпитанието удома.
Но за неспазването на реда са отговорни и институции.
За последните 6 години в България не съм срещнал НИТО един горски служител случайно из планината. Ни един. Имам чувството, че нашите горски паркове са оставени на самотек, на добрата воля на туристите. А това не е достатъчно.

Спомням си природните паркове в САЩ — немислимо е да хвърлиш опаковка на дъвка, невъзможно е да видиш боклуци където и да е, в която и да е гора… И навсякъде срещаш табели, но и горски рейнджъри – полицаите на природата.

Но да оставим Америка на американците.

Вярвам, че тук са необходими извънредно сурови санкции за всяка проява на вандализъм срещу природата.

Но с възмушение и коментари по социалните мрежи това не се решава.

И вярвам, че тази гледка сега може да бъде катализатор на някакви законодателни промени. Но какви? (Важно е да не се политизира тази работа, а да се свърши нещо полезно. Чудя се има ли реакция от зелените движения в страната?)

Най-големия ресурс на тази държава са хората и природата. И хората СА природата. “Човешкият живот е като река” казвали древните гърци. Но това също значи, че и реката е като човешки живот. Тя трябва да бъде пазена, почиствана, обгрижвана.

Майката-природа се е грижила по тези земи винаги да има вода за пиене и дърва за огрев.

Как се грижим ние сега за майката-природа?

Препубликувано от Фейсбук

SHARE