Владимир Путин жъне медиен успех след успех, очаквайки четвъртия си мандат като президент, плашещ с намесата си на избори от София до Вашингтон – но Алексей Навални е решен да го спре. Пред Шон Уокър от Guardian той разказва за това какво е да си опозиционер в Русия – заплахите, протестите, арестите, разследванията и срещата с избиратели. Един опасен живот, в който някак Навални успява… да оцелее.
Алексей Навални е в добро настроение за човек, който едва може да излезе навън, без да бъде обиждан, нападан или арестуван. По-рано този месец той бе пуснат след 15-дневно превъзпитаване в руски затвор. И в четвъртък в Москва неизвестни нападатели хвърлиха зелена течност по лицето му, повторна подобна атака в последните месеци. Но свойствената за него полуусмивка изглежда никога не трепва.
Може би защото, докато Владимир Путин подготвя кандидатурата си за пореден президентски мандат в изборите следващия март, Навални заплашва да вдъхне живот на изсъхналия пейзаж в руската политика. Навални бе вкаран в затвора заради протести, които призова на 26 март. Протестът изненада всички с мащабите си. Само в Москва полицията задържа повече от 1000 души и вкара в затвора мнозина. Въпреки че числата бяха малки в общата картина, хората протестираха в десетки градове в Русия и показаха притеснително нов развой за Кремъл.
За Навални нощта зад решетките изглежда беше по-скоро стимулиращо, отколкото деморализиращо изживяване. “Имаше и други в затвора и за всички тях това беше първи протест в живота им”, казва Навални, когато се срещам с него в офиса му в бизнес център в Москва. “Когато ме видяха да минавам, те викаха: “Кога е следващият протест?“ Не питаха дали ще има такъв, те искаха да знаят кога.”
Навални, 40-годишен, е адвокат, превърнал се в активист, чийто Фонд за борба с корупцията разследва богатствата на вътрешния кръг на Путин. След няколко години, в които е на ръба на либералната политика, но известен с националистическите си възгледи, Навални изплува като лидер на опозицията по време на вълната от протести, които съпровождаха подготовката за последните руски президентски избори през 2012 г.
В деня на ареста му агенти по сигурността се появяват в офиса му, опаковат цялата електроника и си заминават с нея. Когато го посетих, все още нищо не беше върнато. Той работи на Macbook със стикер на него, който съдържа трибуквената руска дума “ВОР”, която означава крадец. Гротескна карикатура на лицето на Путин гледа към мен през буквата “О”.
Говорителят на Путин, Дмитрий Песков, гледа над нас от календар, издаван от фонда и съдържащ списък на ключовите им разследвания. През 2015 г. Навални заявява, че Песков е прекарал медения си месец на една от най-скъпите яхти в света и го забелязва да носи лимитирана серия часовник, който струва стотици хиляди британски паундове (Песков отрича пътешествието и казва, че часовникът е бил сватбен подарък). Навални също така обвини жената на заместник-премиера Игор Шувалов в използване на частен самолет, за да лети с домашните си коргита (порода куче – бел. прев.) из Европа, и се сдоби със записи с дрон на палатите на други министри и топ официални лица.
Последното разследване на Навални беше свързано с премиера и едновремешен подставен президент, Дмитрий Медведев, което твърди, че мъжът, който някога бе славен като началото на нова либерална ера в Русия, всъщност контролира империя от луксозни резиденции, лозета и яхти. “Това наистина вбеси хората”, казва Навални. Разследването за Медведев беше това, което изкара хората на улиците през март. “Всички вече смятаха, че Медведев е жалък и безсмислен, но излезе, че той е жалък, безсмислен и милионер.”
Медведев отхвърли обвиненията като “лъжи” на “политически измамник”. Но въпреки че държавната телевизия игнорира обвиненията, близо 20 милиона души са видели видеото на Навални в YouTube. Навални вярва, че докато бедността продължава да попарва голяма част руското население, настроението за протести ще нараства. Дори полицията е разгневена от правителствената корупция, твърди Навални.
“Полицаите, които ме арестуват – Навални е бил задържан или арестуван множество пъти – винаги казват: “Ние те подкрепяме, ти си добър човек, виждали сме филмите, Медведев се подиграва с нас, но външната политика на Путин е страхотна. Разбира се, вътрешните му политики не са толкова добри”. Това е в хармония с онова, което съм чул по време на пътуванията ми в Русия: хората са нещастни относно собствената си ситуация, но вярват, че интервенциите на Путин в Украйна и Сирия са спасили света от хегемонията на САЩ.
И в днешно време Путин е виждан като всевластен не само в Русия. Питам Навални за настоящата тревога за намесата на Кремъл на Запад. Той се кикоти на идеята, че Доналд Тръмп може по някакъв начин да бъде “руски агент” и мисли, че Западът е станал истеричен относно Русия, но той също казва, че е ясно, че Кремъл ще се опита да купи влияние където може и мисли, че западните политици се продават изненадващо евтино.
“За тези момчета милиард долара са нищо – казва той и кимва с глава към календара, включващ близкия кръг на Путин. – И само за милиард долара можеш да купиш всички малки партии в Европа.”
Навални казва, че дава най-доброто от себе си да се противопостави на телевизионната пропаганда за подновеното руско влияние, докато прави кампании в регионите. “Казвам им: “Окей, супер, Путин обещава да построи отново Палмира, но защо не погледнете към пътищата във вашия град? Кое мислите, че трябва да е приоритет? Да се поправят пътищата във Воронеж или Ставропол или построяването на Палмира? Американците са тъпкани с пари. Оставете ги те да оправят Палмира, а ние трябва да се съсредоточим над нашите собствени проблеми.”
Няколко дни по-късно отново се срещам с Навални в Челябинск, двучасов полет на изток от Москва. Той е една спирка от обиколка на десетки градове, която той е предприел, преди да се представи на президентските избори през март 2018 г. Индустриален град с популация малко над милион, Челябинск е пълен с разпадащи се съветски фабрики, които произвеждат толкова много замърсяване, че когато вдишваш, въздухът пари в носа като уасаби. Това е важна област за Путин, но също и място, където икономическите трудности от последните няколко години се чувстват най-осезаемо. Навални и неговият екип пристигат късно през нощта след смазващо шестчасово пътуване от Тюмен, където той отвори щаб на кампанията предния ден.
В други градове по пътя на кампанията той е бил нападан или обиждан, докато се опитва да се срещне с местните. Обаждания със заплахи за бомби се появяват на местата, където той говори, което води до евакуация от полицията. В Челябинск денят минава относително мирно. Сутринта той говори на млади местни, които искат да доброволстват, за да помогнат да се задвижи кампанията. Там има няколко стотина души, повечето от зараждащата се класа хипстъри. Тълпата е впечатляваща, но тези хора са естествената група симпатизанти на Навални. По-интересно е как посланието му се предава по-късно през деня, когато той говори на протест в защита на околната среда, срещу конструкцията на завод за минно производство и обработка, който ще замърси въздуха още повече.
Местните власти не рискуват с неудобния си гост от столицата. Детската площадка, където се провежда митингът, е заобиколена от пет полицейски автобуса, отряд на полицейско отделение за борба с размириците с каски, група от казаци, които изглеждат готови за бой, и няколко яки младежи , които са се явили почти със сигурност под заповедите на властите, за да смутят процеса.
“Това е екологическо събиране, моля ви дръжте се достойно”, умолява капналият организатор, докато 50 и повече души започват да скандират “Махай се!” и “Срам!” в минутата, в която се споменава името на Навални.
Той завзема сцената с усмивка. “Нека ви обясня нещо – аз имам микрофон, а вие не, така че цялото това е малко безсмислено”, извиква той весело, докато младите мъже продължават да скандират. “Но вижте, ако не ме харесвате, не гласувайте за мен. Аз дойдох днес и ще си тръгна тази вечер. Но заводът ще остане тук и ще ви трови, както и семействата ви. Това ли искате? Продължавайте да скандирате, ако наистина искате това.” Провокаторите, удивително, замлъкват. Някои от тях дори изглеждат малко засрамени и слушат, докато Навални се впуска в характеристика на “мошениците и крадците” на Путин, които крадат парите им и тровят градовете им.
Русия е страна, в която политиците рядко трябва да направят нещо толкова рисковано като среща с истински хора и когато това инцидентно се случи, обикновено завършва бедствено – вижте злочестия Медведев по време на посещение в Крим, който казва на група възрастни жени, смутени от ниските си пенсии, че “няма пари, но всичко хубаво, много здраве на вас, чао!”, преди да се изнесе. Много от опозицията също изглеждат безнадеждно откъснати от обществото – проклятието на руските либерали от царски времена. Но независимо дали го обичат или го мразят, повечето руски наблюдатели са съгласни, че Навални има впечатляващи политически инстинкти и силна харизматична жилка. Огненият му коктейл от либерализъм, национализъм и популизъм резонира с много.
“Хората казват, че е провокатор, че му се плаща отвън”, казва 62-годишната Надежда, която слуша в Челябинск. “Дали е истина? Не знам. Но поне е дошъл да говори с нас, поне казва правилните неща. Никога нищо не се прави тук, никой никога не слуша.”
В Русия, където нито една конспирация не е твърде чудата, за да се вземе предвид, някои виждат Навални като кукла на хищния Запад, докато други подозират, че има подкрепа от Кремъл, може би дори Путин, който го използва за да опетни неудобни членове на елита. “Бих му се доверил повече, ако беше мъртъв”, ми каза един московчанин либерал като полушега няколко дни преди интервюто. “Как може да прави това, което прави, и все още да е жив? Трябва да има силен крепител.”
Поставям този въпрос пред Навални с извинение в скоби. “Шибани кретени”, казва той раздразнен. “Защо не са те убили, защо не са те затворили?” Хората винаги ме питат това. Виж, нямам отговор на този въпрос. Предполагам, че най-вероятно не успяха да ме затворят, когато това можеше да стане лесно и след един определен момент стана по-трудно.”
Вероятно много от следите за различните му разследвания идват от вътрешни хора в Кремъл – под лоялната повърхност се води брутална война за власт и влияние вътре в руския елит. Но дори имайки полза от него от време на време, хората на Путин дълго време се мъчат с проблема как да се справят с Навални.
Кремъл е опитвал различни стратегии: завеждане на съдебни дела, държане под домашен арест и дори затваряне на брат му в очевиден опит да се окаже натиск над него. Понякога те опитват да го смажат честно: разрешено му е да се кандидатира за кмет на Москва през 2013 г. Но въпреки че няма никакъв достъп до държавна телевизия, той печели 27% от вота, което разтревожи Кремъл и през 2014 г. той беше поставен под домашен арест, докато изчакваше нов, политизиран съдебен процес.
Тогава го посетих в скромния му апартамент в обикновено предградие на Москва, където той все още живее с жена си Юлия и двете им деца. Той беше непокорен както винаги, но изглеждаше на втори план в новата патриотична атмосфера след анексирането на Крим. Почти никой не забелязваше отсъствието му от политическата сцена, докато той прекарваше месеци в забрана за говорене с медиите или напускане на апартамента.
Сега, след като “Ефектът Крим” намалява, а икономическите трудности продължават, Кремъл намира за все по-трудно да мобилизира популацията преди вота догодина. Администрацията на президента е на лов за някой, който би могъл да подсигури символична опозиция на Путин, но това вероятно няма да е Навални. “Прекалено много неприятен шум”, ми сподели източник в Кремъл. “Те искат някой, който ще създаде впечатлението за надпревара, но няма наистина да атакува Путин и вътрешния кръг. Те имат нужда от някого, който разбира границите, а Навални не признава никакви граници.”
Вместо това Кремъл преминава в режим на атака. Миналата седмица руски новинарски източници съобщиха за секретна директива на Кремъл за “очерняне” на Навални и както се очакваше, скоро се появи видео в YouTube, сравняващо го с Хитлер, пълно с обработени снимки на Навални в поздрав “sieg heil” (нацистки поздрав – бел. прев.), носещ свастика на ръкава. Съществуват сигнали, че студенти в университети са гледали видеото като част от “образователни събития”, разработени, за да ги спрат от протести.
Видеото беше нескопосан опит за очерняне, но Навални има да отговаря на въпроси за националистическите си виждания. Преди няколко години той пусна известен брой притеснителни видеа, включително и едно, в което е облечен като зъболекар, оплакващ се, че кариесите развалят здравите зъби, докато клипове на работници мигранти вървят на заден план. В друго видео той говори за разхлабване на контрола над огнестрелните оръжия в монолог, който привидно сравнява мигрантите с хлебарки.
Питам го дали съжалява за тези видеа сега и той не се извинява. Той вижда като сила това, че може да говори едновременно на либералите и националистите. Но да сравнява мигранти с хлебарки? “Това беше артистична волност”, казва той. Значи няма нищо в тези видеа или този период, за което той съжалява? “Не”, отговаря отново той твърдо.
Може би той цинично вярва, че със сигурната подкрепа на либералния елит антиимигрантската реторика потенциално може да му помогне да се хареса на по-широка публика. Със сигурност повечето политици на опозицията, дори ако не харесват Навални, са наясно, че той е най-добрата надежда за надигащото се антипутиново настроение.
Навални обяви нов протест в Русия на 12 юни. Отзовалите се на този ден ще бъдат добър индикатор на това дали протестът миналия месец е еднократно явление или началото на нещо сериозно застрашаващо Кремъл. “Можеш да арестуваш 100 души и да ги затвориш за 15 дни. Окей, можеш да затвориш 1000 души в цялата страна. Но после какво?” Преди това той планира още десетки пътешествия из Русия, за да набере доброволци, които да му помогнат да започне президентската си кампания.
След дълъг ден в Челябинск той изглежда изтощен, но щастливо дава автографи на хората, които се приближават към масата ни в кафето на летището. Забелязвам, че днес е стогодишнината от деня, на който Владимир Ленин пристига на Финландската гара в Санкт Петербург, през април 1917, бълвайки радикални тези, които малцина вземат насериозно – поне в началото. Повечето руснаци, имайки предвид комбинацията на истински исторически трагедии и внимателни напомняния от Кремъл, са бдителни за революция или бунт.
Има ли опасност, питам Навални, действията на Путин през последните години да са превърнали настояванията на Кремъл, че всякаква политическа промяна би била бедствие за Русия, в предопределено пророчество? Няма канал за здравословна опозиция и всяко едно революционно надигане със сигурност ще бъде брутално смазано. Той въздъхва като учител, раздразнен от необикновено бавен ученик.
“Виж, разбира се, че режимът ще отвърне на удара. Но всички автократични режими имат своя край. Кой през 1985 г. би си помислил, че Съветският съюз скоро ще приключи? Никой. Кой би предположил през 2010 г., че арабските режими ще свършат след три месеца? През 2012 г. аз казах, че режимът ще издържи още две години, и сгреших, затова спрях да правя предположения. Но рано или късно всичко това ще стигне до своя край.”
Превод: Йоанна Маринова
