Дори и Путин има страхове. Днес той си мисли, че разреши още един проблем, като държи номинацията на Алексей Навални – който се превърна в лицето на опозицията срещу управлението му – в своите ръце.
Миналата година Навални даде заявка да участва на президентските избори в Русия през 2018 г., способността му да поведе движение и критиките му през годините срещу продължаващия вече 18 г. режим на Путин очевидно са наплашили Кремъл. Така руската прокуратура възобнови преследване срещу него за “оргaнизиране на кражба на имущество” и съдът на 8 февруари го призна за виновен – навярно възпирайки го от участие в президентските избори през 2018 г.
Историята на руската съпротива срещу Путин е дълга, а битките, които тя води, носят по-скоро надежда, че в Русия има опозиция, отколкото да дават истински резултат. И точно за това Навални е толкова страшен за Кремъл – той е различен, ефективен и шумен.
През 2008 г. той започва да пише за корупцията в руските държавни предприятия, контролирани от свитата около Путин. Една от тактиките му, с която привлича внимание, е да купи миноритарни дялове от държавните компании и по време на акционерните събрания да започне да разпитва управителите за престъпни деяния.
Той също така се отличава и с острия си език и говоренето против статуквото в социалните мрежи. Така по време на парламентарните избори през 2011 г. той призовава армията си от предимно млади последователи да гласува за когото желае освен за Путиновата “Единна Русия”, наричайки я “Партията на мошениците и крадците” (на руски “Партия жуликов и воров”, или ПЖиВ). Името става популярно в социалните мрежи и на предизборните плакати на “Единна Русия” започват да се появят стикери с корекция на името.
На тези избори партията на Путин претърпява сериозни загуби. От 64% гласували за нея през 2007 г. на изборите през 2011 г. тя взима само 49%, при това с множество обвинения за манипулации на изборите и фалшиви гласове. Те съответно водят и до протести в Москва и другите големи градове.
Кремъл започва да се плаши от недоволството и набелязва заплахите за режима. Навални е сред първите задържани на протестите още същата година и прекарва 15 дни в затвора, след което обаче се завръща победоносно на улицата и на 24 декември държи реч пред тълпа от 120 000 души.
През следващата година Путин е избран отново за президент – този път увеличил мандата си от четири на шест години. И закрепил се на власт, продължават и гоненията срещу протестиращи. Така до 2014 г. Навални е арестуван 7 пъти от властите за участие и организиране на демонстрации. Наскоро Европейският съд по правата на човека осъди Русия, че нарушава правото на протестиращите и конкретно това на Навални да протестират.
До известна степен Кремъл сами го превръщат в звезда и Навални осъзнава, че държавната репресия му помага да разпространи съобщението си.
И държавата започва нова атака срещу него. През 2012 г. прокуратурата започва да преследва Навални заедно с бизнесмена Пьотр Офицеров за незаконно присвояване на 400 000 евро.
На 18 юли 2013 г. руският съд го намира за виновен и осъжда на пет години лишаване от свобода, като присъдата е mot-à-mot преписана от мотивите на прокуратурата с тази разлика, че обвинението иска шест, а съдът му присъжда пет години.
Тогава обаче става нещо странно. На следващия ден прокуратурата протестира присъдата на съда с мотива, че Навални не трябва да бъде лишаван от свобода, докато присъдата не бъде потвърдена от по-висша съдебна инстанция.
По това време протестите в Русия продължават и навярно Кремъл уплашен, че ще превърне Навални в мъченик, го освобождава. През същата година са и кметските избори в Москва, на които Навални решава да се кандидатира и да спечели 27% от вота, като става втори, изпреварен единствено от кандидата на Путин – Сергей Собянин.
Без държавните медии зад гърба си, без голямо финансиране той успява да спечели повече от една четвърт от вота на московчани. Уменията и активността на Навални заедно с репресията на Кремъл е създала истински опонент в негово лице. Противник, от когото се страхуват, поради което и се бавят с окончателното решение по делото му за кражба.
През 2016 г. Върховният съд на Русия решава да върне делото за разглеждане от първоинстанционния съд. Това се случва в момент, в който вече Европейският съд за правата на човека е обявил, че на Навални му е нарушено правото на справедлив процес.
И така на 8 февруари първоинстанционният съд в гр. Киров отново призна Навални за виновен и го осъди този път на пет години условно. Отново присъдата е изцяло преписана от старото съдебно през 2013 г., което от своя страна бе преписано от мотивите на прокуратурата.
Осъден, Навални навярно няма право да се яви на президентските избори през 2018 г., където можеше да се изправи срещу още необявилия своята кандидатура Путин. И може и Путин да не се страхува, че ще загуби изборите, но той не иска опозицията срещу режима му да има символ, зад когото да застане.
Има спор за тълкуването на руската конституция. Дали тя забранява явяване на изборите само на лица, които са лишени от свобода, или и такива, които са с условна присъда?
А може и спор да няма, а Кремъл просто да държи всички козове в ръцете си. Както през 2013 г. властите го освобождават, за да се яви на кметските избори в Москва – преценили, че протестите в негова подкрепа са по-опасни от кметската му кандидатура, така и сега – решението ще зависи от милостинята на Путин.
Това, което властите искат да предотвратят, е Навални да консолидира опозицията срещу режима. Да се превърне в обединител на недоволните. Ако кандидатурата му може да стори това, то тя може да бъде спряна чрез “правилното” тълкуване, ако се окаже, че недоволствата срещу блокирането му са по-опасни, то конституцията може да бъде тълкувана и по друг начин и на Навални да се позволи да участва.
Отстрани може и да изглежда, че Путин е несломим, но дори неговия режим се страхува от някои личности. И тези им страхове до момента не са им помагали, а напротив – единствено са засилвали техните противници.
