Обикновенно когато ДПС заговори за предсрочни избори и промени във властта, нещо се случва. Дори официално да не участват в управлението, то техният де юре лидер – Мустафа Карадайъ, обяви курс към „демонтаж на коалицията с националистическите партии“:
„Преформатирането е неизбежно. Дали чрез предсрочни избори или по друг начин – преформатирането е задължително“.
Разбира се, ДПС има повод да започне да се вади от своята политическа хибернация заради обезпокоителните социологически проучвания, които им дадоха 2.3% електорална нагласа. Каквата и уговорка да правим за скрития и платения вот, 2.3% са в рамките на статическата грешка, което за партия, която е играла винаги решаващата роля на балансьор, е равно на това напълно да изчезне. В този анализ трябва да се има предвид и че ГЕРБ решително навлиза в досега напълно запазени за ДПС електората територии, което няма как да не безпокои де факто лидера Ахмед Доган.
Политическото раздвижване, което се наблюдава напоследък, вчера се изрази и в отдавна предвиждания от „Терминал 3“ конфликт вътре в самите патриоти между Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
„Кои нови изтребители ще бъдат закупени?“ е разделителната ос – Русия срещу евроатлантизъм, и навсякъде, където има такъв разнобой, той ескалира. Това разделение пролича и в казуса с разбунтувалите се военни летци, които обявиха, че не могат да летят на амортизирана и проблемна техника, които Симеонов обвини едва ли не в държавна измяна, а Каракачанов защити заедно с президента Радев.
Нека не забравяме и токсичния „крайно националистически“ образ на патриотите, които скоро ще трябва да оглавят председателството на Съвета на ЕС като част от управленското мнозинство. Още един сериозен проблем пред управленската коалиция, който лесно може да се превърне в международен скандал, когато България застане под прожекторите в началото на следващата година. Още повече че чужди медии започнаха да критикуват предстоящото председателство заради наличието на фашисти в управлението, а еврокомисарят по правосъдие Йоурова заяви, че това е “абсолютно недопустимо”.
Само по себе си е шизофренично, че европредседателството само по себе си се явява гарант, че управлението трябва да се запази на всяка цена по време на провеждането му и в същото време е допълнителна пречка пред тази коалиция – заради твърде въпросния партньор в лицето на трите крайно националистически формации, някои от които откровено се кланят на господаря от Кремъл.
Ще удържи ли този своеобразен политически календар на цялата страна, чрез който се определят действията на управляващи и опозиция, времето на промените, което напира?
В България има задкулисен конфликт, който от няколко месеца излиза наяве. Застрашава ли той коалицията? Обмислят ли се варианти за управление в други формати? И доколко сериозни са те?
„Не бих казал, че има структурни причини за политичека криза. Може да има обаче турбуленции, свързани с (пре)разпределение на активи в енергетиката“, коментира пред „Терминал 3“ бившият кандидат за президент и министър на енергетиката в първия кабинет на Борисов – Трайчо Трайков.
Възможността за „турбуленции, свързани с (пре)разпределение на активи в енергетиката“ е сценарий, който вече е свалял и слагал правителства в страната. Достатъчно е да си припомним сагата около правителството на Пламен Орешарски с АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“.
Днес също се обсъжда участието на Русия в газовия хъб „Балкан“ и бъдещето на реакторите за АЕЦ „Белене“.
Истинската причина за ескалацията на кризата пред управляващите е, че те изпълниха своето предназначение. Политическото статукво, формирано от парламентарно представените след последните избори партии, се мобилизира, за да назначи на всяка цена нов Висш съдебен съвет, който от своя страна ще назначи нов главен прокурор. С това основната задача на тази клета коалиция бе изпълнена и е време останалите да се размърдат.
След изпълнението на мисията за поредното овладяване на съдебната власт обединението и единството вътре в изпълнителната власт, представлявана от твърде ненадеждна коалиция, се изчерпаха. Битките на интереси вътре в нея и извън нея са все повече за контрола на пари, т.е. обществени поръчки. Обикновено от това #КОЙ повече пари ще открадне от клетата територия зависят следващите избори. Т.е. по този параграф по-скоро мирише на избори, отколкото на стабилност. Политическите конфронтации ескалират и с президента, и с основния, макар и псевдо, но все пак „опонент“ – БСП, а очевидно обратно на терен иска да се завърне и да заяви своята претенция ДПС. Извънпарламентарната опозиция, неочаквано за някои анализатори и „доброжелатели“, показа характер и започна да се заявява като алтернатива…
Развръзка ще има. Някаква. Много вероятно е европейското политическо лидерство да скръцне със зъби и да въдвори ненаигралите се „български политици“ да се усмирят преди и по време на европредседателството. Не е ясно обаче Путин какво мисли.
Далеч отвъд стабилност, основният крепител на коалицията са инертността и алчността. А нестабилността във вътрешнополитически план поставя България в така мразената й роля да бъде зависима от външните фактори. Защо?
