Върховният съд в САЩ е изключително могъща институция, която често с решенията си предопределя и политическия живот в страната.
Само трябва да споменем делото Bush v. Gore, при което с гласове 5 на 4 Върховният съд спира повторното преброяване във Флорида и Джордж Буш-мл. става 43-ият американски президент (в противен случай навярно държавен глава щеше да бъде демократът Ал Гор).
Но съдбоносните решения далеч надхвърлят този случай. Само за последните години съдът се произнесе по няколко огромни социални и политически проблема – отпадане на ограниченията за финансиране на политици от корпорации (Citizens United v. FEC, 2010), съхраняването на здравната реформа на президента Обама (National Federation of Independent Business v. Sebelius, 2012), признаването на гей браковете във всички щати (Obergefell v. Hodges, 2015).
Всички тези дела променят коренно политическия живот в Съединените щати. Само за пример – премахването на ограниченията на корпорациите да финансират политически кампании според множество анализатори изпразва от съдържание политическите платформи, защото кандидатите не искат да приемат решения, които ще принудят дадена корпорация да финансира опонента им. Това от своя страна премести политическото поле от икономиката в социалната тематика и възпали множество спорове между демократи и консерватори за права на човека – плодородна почва за възхода на популист като Доналд Тръмп.
Признаването на гей браковете във всички щати същевременно даде огромен тласък на ЛГБТ движенията по целия свят и бе ясен знак, че светът се е придвижил напред и е време това да направят както обществото в САЩ, така и държавите отвъд. След решението темата до голяма степен отпадна и от иначе ожесточения политически дебат.
Всички тези решения по наболели социални теми обаче се приемат от Върховния съд на САЩ с крехко мнозинство – 5 на 4. И в повечето решаващият глас е един – на съдия Антъни Кенеди, който вчера реши да се оттегли.
Върховният съд на САЩ се състои от 9 съдии, които са назначени доживот. Когато някое от креслата овдовее, президентът на САЩ номинира нов съдия, който трябва да бъде одобрен от Сената на САЩ.
Така републиканските президенти номинират обикновено консервативни съдии (които се застъпват за по-малко намеса на федералното правителство и тълкуват конституцията „оригиналистки“ – следват предписанията ѝ буквално), a демократите назначават либерални съдии (които вярват в съдебния „активизъм“ и смятат, че конституцията и правата на човека еволюират с времето и трябва да се тълкуват спрямо съвременните разбирания).
Така се стига до настоящия състав на съда – 5-има консервативни съдии и 4-ма либерални. И макар по много други дела формациите да се менят, то стигне ли се до политически и социални теми – разделението винаги е по тази линия.
Освен когато един от тези съдии – Антъни Кенеди – както бе в случая с признаването на гей браковете във всички щати – не заема обратната позиция. Единственият друг съдия от настоящия състав, който е излизал извън очакванията затова как ще тълкува закона, е председателят Джон Робъртс, който зае страната на либералното крило и запази здравната реформа на Барак Обама. По всички други големи социални и политически теми Антъни Кенеди е единственият, който може да наклони на едната и другата страна.
Антъни Кенеди е избран за върховен съдия от президента Рейгън през 1988 г. след няколко несполучливи опита на републиканския президент номинациите му да минат през Конгреса. Той заедно с друго назначение също на Рейгън – Сандра Дей О’Конър (първата жена, върховен съдия на САЩ, назначена през 1981 г.) стават модераторите на съда, единствените гласове, от които зависи какъв ще е изходът на дело по политическа или социална тематика.
О’Конър обаче се оттегля през 2006 г., а същото обяви, че ще направи Кенеди на 31 юни 2018 г.
Процесът по назначаване на съдии също до известна степен се промени. Консервативни и религиозни фондации следят изкъсо какви решения взима всеки потенциален кандидат за върховен съдия. Понастоящем президентът Тръмп има списък от 25 съдии, които безупречно са следвали консервативната линия, когато са решавали дела на по-ниска инстанция.
Също така Сенатът – под ръководството на републиканците – промени броя гласове, които са нужни за одобрение на върховен съдия – от 60 от 100 на обикновено мнозинство от 51 и с това отвори прозореца за по-радикални номинации, които иначе не биха минали без поне минимално одобрение от отсрещната страна.
На картата мнозина смятат, че е правото на аборт във всички щати, решено при Roe v. Wade през 1973 г. и неговата отмяна се е превърнала в една от основните каузи на консервативните среди в САЩ.
Кой ще бъде новият съдия? Тръмп има списък, изготвен от консервативни фондации с 25 имена. Ако номинацията му е твърде радикална, демократите могат да се опитат да я блокират. Републиканците имат 51 сенатори, но Джон Маккейн отсъства заради открития му тумор. При паритет решаващ глас има вицепрезидентът, който е верен на Тръмп. Но ако още един републиканец от умереното крило на партията се отдели, е възможно и радикална номинация да не бъде одобрена – подобни нагласи изрази и републиканският сенатор Сюзън Колинс, която заяви, че всяка номинация трябва да уважава вече установените прецеденти на съда (като делото Roe v. Wade).
Със сигурност обаче новият съдия ще бъде „по-идеологически чист“ и с това ще предопредели консервативната политика на Върховният съд на САЩ за десетилетия напред.
Правни анализатори се надяват председателят на съда Джон Робъртс да заеме мястото на модератор между консерватори и либерали или поне да бъде спирачка пред рязката смяна на курса.
Всички обаче осъзнават, че една епоха във Върховния съд на САЩ си замина – тази на Антъни Кенеди, консерватора, който бе готов да чуе другата гледна точка.
