Най-важният вид на планетата

Пчелите са най-ценният вид на планетата. От тях зависят 250 000 вида растения, много от които ключови за човешкото оцеляване. Те са „отговорни“ за 80% от опрашването по света. Една-единствена колония може да опраши до 300 милиона цветя само в рамките на ден. Само си помислете за ябълките, боровинките и краставиците, чиято реколта е подпомагана от пчелите. Ако последните изчезнат, плодовете и зеленчуците ще изчезнат или ще станат невероятно скъпи.

А също и дрехите. Памукът е едно от растенията, което се опрашва от пчелите. Но това не е всичко. Ако пчелите изчезнат, изчезват птиците и дребните бозайници, които се хранят със семената и боровинките от растения, които разчитат на пчелно опрашване. С измирането на птиците и дребните бозайници изчезват месоядните и всеядните, които се хранят с тях. Тъй като зърнените храни са опрашвани от вятъра, можем да оцелеем на зърно и на риба, но със сигурност ще водим войни за контрол над ресурсите. 70 от топ сто на човешките храни, които осигуряват 90% от човешкото хранене, са опрашвани от пчели. 

Пчелите са златната мина на опрашващите насекоми – сред които прилепите, пеперудите и осите. Пчелите обаче са специални: 20 000 вида по целия свят, сред които такива, опрашващи само едно растение или множество растения. Техните колонии достигат до 50 000 годишно и могат да бъдат управлявани и транспортирани от човека.

Но пчелите умират. Западната пчела, развъждана поради неагресивния си характер, количествата мед, които произвежда, и способностите да опрашва, е жертва на паразити и вируси, като в допълнение е увредена от модерните практики в земеделието, включително пестицидите. 

Учените са заключили, че пчелите умират поради цяла гама фактори: пестициди, суша, унищожаване на екосистемата им, дефицит на храни, замърсяване на въздуха, глобалното затопляне; като много от тези причини са свързани помежду си. И водят до извода, че хората са отговорни за много от тези причини. Биолози откриват повече от 150 химикала в полена на пчелите, смъртоносен „коктейл от пестициди“.

Един от основните проблеми, свързани с изчезването на пчелите, са инсектициди, съдържащи неоникотиноиди, които вредят не само на пчелите, но и на много други насекоми. Тяхното използване в момента подлежи на временна забрана в Европа. В САЩ няма подобна забрана, но има резервати, на чиято територия доскоро използването на подобни химикали беше забранено. За съжаление, администрацията на Доналд Тръмп премахна бана върху тези пестициди. Причината за премахването е осигуряване на храна за мигриращите птици (зърнени храни, които се пръскат с неоникотиноиди), сред които патици и гъски, които се използват за лов. Вътрешният секретар на САЩ Раян Зинке направи лова на държавна територия един от основните си приоритети.

В Европа, Азия и Южна Америка измирането на пчелите се случва с по-бавни темпове, отколкото в САЩ. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) установява, че три широко използвани пестицидa, базираните на никотин клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам, представляват „висок риск“ за пчелите. Тези пестициди, използвани в почвите, на листата и в семената, остават в основата на токсичния коктейл, откриван в кошерите. Те действат върху нервната система на насекомото, натрупвайки се в пчелите и колониите, включително и в меда, с който пчелите хранят ларвите си. Те не умират веднага, а постепенно – губят ориентация, наблюдава се деформация в развитието, губят силата си и т.н. Измирането оставя по-малко и по-слаби пчели, които трябва да работят повече, за да произвеждат мед. Тези условия за кошмарна формула и водят до рухването на колониите.

Множество от компаниите, произвеждащи пестициди – Syngenta, Bayer, Dow, Monsanto и DuPont, в момента притежават монопол над пазара за генетично модифицирани пестициди, растения и семена. През 2012 в Германия Syngenta са обвинени за укриване на доказателства, че ГМО царевица е убила добитък. В САЩ компанията плаща 105 милиона щ.д. споразумение вследствие на обвинения за заразяване на питейната вода на над 50 милиона граждани с хербицида „Атразин“. В момента компаниите водят кампании, с които се разграничават от отговорността за измирането на пчелите, пише „Грийнпийс“. Но през май Европейската комисия прие двегодишен бан над доказано вредните пестициди, а учените ще имат две години, в които да наблюдават ефектите от това решение и да докажат, че има смисъл и от дългосрочен бан. Мексико пък забранява генетично модифицираната царевица, за да защити местните си сортове. Осем европейски държави са забранили ГМО.

Какво може да стори всеки един от нас? Със сигурност не да храним пчелите със захарна вода. В средата на юни 2018 г. Фейсбук свали страница, която претендира, че е водена от известния натуралист сър Дейвид Атенбъроу. Тя разпространява снимка, на която препоръчва да се хранят „изтощените пчели“ със захарна вода. Когато това се практикува коректно от специалисти, процесът може да защити колонията и да я подсили. Но освен ако не сте специалист, казват учените, вероятно вредите повече, отколкото помагате. Може да заразите пчелите с патогени, които да унищожат цялата колония.

Захарната вода е като стероид за пчелите, който не съдържа протеини, липиди, минерали и витамини, които насекомите получават от полена. Ако пчелата поеме прекалено много, това променя структурата на колонията и поведението, като пчелите могат да започнат да консумират ларвите си. Всъщност храненето на пчелите със захар е практика, официално забранена в Австралия. 

Що се отнася до измирането – България не е изключение. И у нас пестицидите са основен проблем. Председателят на Обединения български пчеларски съюз Михаил Михайлов казва миналата година пред „Капитал“, че в зони с активно земеделие смъртността на пчелите е висока, а най-малки загуби има в планинските райони и по по-високите места. Пчелните семейства в центъра на София са в пъти по-добро здраве, отколкото пчелите в силно земеделски райони.

Именно затова трябва да бъдем информирани за устойчивото земеделие и да подкрепяме местни и едри производители, които отглеждат продукция по този начин. Устойчивото земеделие предотвратява щетите над насекомите, избягвайки големи реколти и запазвайки разнообразието на екосистемата. Освен това то спомага за възстановяването на свойствата на почвата с естествено наторяване, предотвратява загубата на почви от ерозия, причинена от вятъра и водата, и избягва използването на пестициди и химически торове.

Промяна в модела на земеделие е нужна, затова и фермерите, които практикуват устойчиво земеделие, настояват за възможности за проучване и финансиране от индустрията, правителството и внимание от страна на обществото, за да бъдат тези практики широко приложими в един все по-бързо развиващ се свят. Свят, чието развитие не върви ръка за ръка с унищожение.