SHARE

От Чавдар Николов*

Честит Шести Септември на нас недостойните и слава на дедите ни за него. Най-близкият до сърцето ми празник, не защото е най-героичен, ами защото е най-невъзпитаният към волята на нашите освободители и тази на Великите сили. Защото ми прилича на победата на Давид над Голиат и защото е направен с дързост и вдъхновение на европейци от вчерашни роби.

Моля се БГ политиците никога да не произнасят речи на този празник, за да не ми опротивее.

Жалко е, че днешните имена на някои от тях, ще бъдат регистрирани в историята ни редом до тези на Чардафон Велики, Стамболов или Захари Стоянов. Знаете ли, че когато Стамболов организира защитата на Съединението от многобройните му врагове, руски агенти и обикновени русофили, се обажда по телеграфа на неговия съмишленик, командващ пловдивския гарнизон, полковник Муткуров. Тъй като не е бил сигурен, дали насреща е именно Муткуров, задава въпрос на полковника помни ли какво е подарил на еди-коя си мома, в еди-кой си шантан, в еди-кой си град, на поредния им общ гуляй. Полковникът отговаря точно и Стамболов му доверява тактиката за победа на Съединението. И то успява, дори и заради онази мома с подаръка от Стамболов.

Пожелавам си карикатурата под този текст, от вече несъществуващия вестник Новинар, от далечната 2005 година, да престане да бъде актуална. Дотогава ще ви я натрапвам на всеки Шести Септември.

П.П.Всъщност историята с полковника и Стамболов се случва една година по-късно, когато русофилите успяват да прогонят княз Батемберг и всичко е можело да отиде „на кино“.

Публикувано във Фейсбук на 6 септември 2018 г.

SHARE