Основателят на еasyJet Сър Стелиос Хаджийоану стана един от 169 милиардери, които са част от The Giving Pledge (от англ. – клетва за даряване) – фондация, в която най-богатите на света обещават да подкрепят с повече от половината си средства различни благотворителни каузи.
Идеята е проста: обещание от страна на милиардерите, че ще инвестират значителна част от средствата си в проекти, които насърчават филантропията и помагат за справянето с някои от най-значимите проблеми на света: бедност, бежански кризи, здравни проблеми и медицински проучвания, образование и устойчивост на околната среда.
Концепцията се ражда у създателя на Microsoft Бил Гейтс и неговата съпруга Мелинда Гейтс. За тях The Giving Pledge е начин да се създаде нов модел, който да служи като пример за щедрост сред най-заможните. Започнала от Съединените щати, днес каузата има последователи в 21 страни на възраст от 30 до 90 години. Повече за The Giving Pledge може да прочетете тук (английски).
Стелиос Хаджийоану полага началото на нискотарифната компания еasyJet с полети от Лондон до Шотландия през 1995 г. Днес компанията превозва над 60 милиона пътници годишно с над 220 самолета. В допълнение Хаджийоану развива марката easyJet и днес тя предлага хотели, автомобилен и автобусен превоз, нискотарифни круизи и дори фитнес. За неговата благотворителна дейност може да научите лично от него в писмото му, с което той се присъедини към The Giving Pledge в началото на май:
“ Клетва за даряване на
Сър Стелиос Хаджийоану (Кипър и Монако),
11 май 2017 г.
Към фондацията The Giving Pledge,
Позволете ми да започна с думите, че не съм сигурен, че съм достоен член на тази група от изключителни личности. Считам, че съм имал късмет в живота поне два пъти. Наследих известна сума от баща си, който сам е стигнал до позицията на гръцко-кипърски корабен магнат, и след това имах достатъчно късмет да бъда на точното място и в точното време, за да започна бизнес, който се разви много по-добре, отколкото се надявах. Моят бизнес не е нищо специално в сравнение с тези, създадени от повечето от участващите в това обещание. Въпреки това, създавайки през 1995 г. (когато бях на 28 години) еasyJet, успешната нискотарифна компания, базирана в Лондон и днес паневропейска, и след това с изграждането на паричен поток от марката еasyJet гледам на себе си като още по-голям късметлия. Имал съм шанса поне два пъти да не работя, за да живея. Светът е пълен с бездейни богати деца, които минават през живота, без никога да направят нещо добро за света.
Сега съм на 50 и все още работя, за да живея (всъщност около 60 часа на седмица); въпреки това, когато навърших 40, сериозно се заех с това да изплатя дълга си към обществото. Мисля, че всички богати хора имат дълг за изплащане, защото са получили богатството си благодарение на клиентите си, които са закупили техните стоки или услуги. Отне ми още 10 години в “мислене” и “правене” на филантропия, за да заключа, че дарявайки повече от половината си богатство, човек може да посрещне нуждите на семейство и приятели заедно с други добри каузи.
Избрах да основа моята фондация (www.stelios.org) според законите на Англия, където повечето от богатството е създадено, и на тази единица обещавам да даря половината от имота си, за да служи като дългогодишен “съд” за моето наследство… правейки добро завинаги. Това е в допълнение към значителна част от годишния ми доход, дарена към добри каузи всяка година, и прекарването на една трета от 60-часовата ми работна седмица в управление на тези благотворителни проекти.
Осъществил съм значителни проучвания и съм наблюдавал как различни предприемачи се справят с това да “върнеш обратно на обществото” през последния век. Еднократно ли даряваш или постепенно, с времето? Определяш ли фокус над една определена кауза, или поемаш различни ангажименти? Стоиш ли близо до дома си (където и да се намира той), или помагаш на най-нуждаещите се на планетата? Харчиш определен капитал за определен период от време и после приключваш или определяш сума всяка година и правиш така, че тя да живее завинаги? Също така как създаваш завещание, което гарантира, че бъдещите дарители ще останат верни на визията на основателя и основен донор? И най-накрая – запазваш ли филантропията в тайна или подписваш The Giving Pledge?
Няколко думи за моите отговори на горните дилеми: Решил съм да инвестирам част от годишните си приходи ежегодно в серия различни каузи. Нашата мисия се фокусира в държавите, в които съм живял и работил (Великобритания, Гърция, Кипър и Монако), но нито една единична кауза не може да получи повече от една четвърт от годишния бюджет. Проектите се простират от “Храна за сърцето” в Гърция (изхранване на нуждаещите се с дневни дажби) до подкрепа за отношенията между разделените общности в Кипър, за да се осигури продължителен мир между гръцките и турските кипърци. В другия край на спектъра е даряването на стипендии на най-способните, за да учат в моята Алма Матер (London School of Economics и City University) или просто ежегоден чек за WWF или Червения кръст. Моето вярване е, че никой няма монопол над добрите благотворителни идеи и проблемите на света никога няма да изчезнат. Така че трябва да продължаваме да помагаме, както можем, завинаги….
След като направих избора си, реших да съобщя своите планове с помощта на The Giving Pledge, защото вярвам, че прозрачността, която идва с публичността и критичността, ще постигнат две неща: на първо място ще упражнят дисциплина над фондацията ми и бъдещите ѝ управители, за да правят добро за идните поколения; второ, в по-близко бъдеще се надявам, че публичността може да вдъхнови други, може би онези, близо до моята част от света, да положат същата клетва. Трябва да призная, че аз бях вдъхновен от Бил Гейтс, когато ми се обади лично, преди да положи тази клетва, и се надявам, че ще мога да работя с него и други в тази група, за да ѝ дадем още по-голям международен облик в бъдеще.
Искрено ваш,
Сър Стелиос Хаджийоану, Монако, 11 май 2017 г.”
Снимка: Scott Eells/Bloomberg
