SHARE
Победителят направи своя триумфален марш – сам пред Лувъра в Париж, той започна да крачи към сцената, където да поздрави събралите се привърженици. И докато извървяваше този път пред погледа на света, звучеше един-единствен химн – и това не бе Марсилезата, а Одата на радоста – химнът на Европа.

Еманюел Макрон, който ще встъпи в длъжност след броени дни, на 14 май, не просто вярва в проекта за Обединена Европа, той го превърна в едно от ключовите си послания. В последните години евроскептиците успяха да наложат своята реторика – стана “модерно” да си анти-ЕС и този маниер бе подет дори от традиционните партии. Макрон заложи на различното послание – на надеждата, а не на страха, на промяната, а не на скептицизма, на толерантността, а не на омразата – и спечели. Като най-младия президент на Франция и първия държавен глава на Петата република, който не идва от двете големи партии на републиканци и социалисти.

Амбициите му минават далеч над реформата на икономика в страната му. Страна, която има 10% обща и 24% младежка безработица . Той се опита да проведе либерализация на трудовото законодателство, докато бе икономически министър на отиващия си президент Франсоа Оланд, но тогава крайната левица блокира опитите му за реформа с протести и тогава дошлият като независим експерт Макрон разбра, че социалистите няма как да прокарат идеите му и реши да  основе свое собствено движение и напусне правителството.

Амбициите на Еманюел Макрон са да реформира целия Европейски съюз – по начин, по който той да може да функционира.

“От 10 години насам привържениците на Европа стоят със сведени глави”, пише в програмата му. “Оттогава съществува сблъсък между Европа и суверенитета. Време е да заявим, че за големите предизвикателства на нашето време – отбрана, миграция, търговия, дигитални услуги… –  истинският суверенитет лежи в европейското действие и подновяването на демократичната рамка на съюза.”

За това Макрон има серия от предложения, с които в следващите години съюзът да бъде реформиран. На първо място това е създаването на демократични конвенции във всяка една от държавите членки, които до края на 2017 г. да доведат до яснота в страните как и до каква степен те искат да участват в европейския проект.

На второ място, Макрон държи в областта на сигурността ЕС кардинално да засили своето участие – европейската гранична и брегова охрана да се превърне в основния пазител на границите на Европа, да се създаде Европейски щаб на военните сили и Европейски фонд за отбрана, който да финансира общо военно снаряжение и инициативи. Също така създаването на Европейски съвет за сигурност, който да събере на едно място ръководителите на отбраната и разузнаването от държавите членки, хармонизиране на личните документи и задължителен обмен на информация от службите за сигурност, който да бъде централизиран в европейска информационна система.

Подобен скок той иска да направи и в сферата на финансите – бюджет за еврозоната, министър на икономиката и финансите на еврозоната, който ще отговаря пред евродепутатите, от страни, членки на еврозоната.

Стимули за европейските производители, минимални стандарти в социалната сфера, “европейски прокурор по търговията” и инвестиции в дигиталната икономика и образованието (вкл. увеличаване на капацитета на програма “Еразъм” за обмен на студенти).

Немалка част от тези предложения вече са заложени в стратегиите за реформа на ЕС, но сега Европа има президент на Франция, който действително иска да ги приведе. Той осъзнава, че Франция трябва да се реформира първо, за да може Германия уверено да приеме, че общо управление на финансите на европейско ниво е постижимо.

“Франция трябва да върне доверието, като реформира трудовия си пазар и започне да се отнася сериозно към бюджета си. В същото време заедно с Германия ние трябва да стимулираме икономическия растеж отново”, заявява Макрон на реч в Берлин в началото на годината.

Но в нея Макрон прави много повече от това да обещае Франция да има ново отношение към европейското си бъдеще – Макрон разкрива и основите на неговата философия.

“Силната ангажираност към Европа е абсолютно ключова днес както за Франция, така и за Германия при откриването на изборните ни кампании. Преди малко повече от петнайсетина дни Берлин беше ударен от трагично нападение и Берлин бе атакуван, защото Берлин е европейски. Няколко дни по-късно Истанбул бе също ударен от терористи. Затова ние сме в абсолютно нова реалност и трагедията на историята ни е част от настоящия контекст. И не може да обсъждаме това, което ни заобикаля, без да вземем предвид факта, че вече не сме в “края на историята”.  Ние сме изцяло част от нова трагична история и нов трагичен сблъсък. 

Този сблъсък за мен е европейски сблъсък, защото в основата му е сигурността на нашия народ и способността ни да опазим ценностите си в този сблъсък.”

С това той се противопоставя на един от основните постулати на съвременния западен свят, че след края на Студената война и победата на капитализма над комунизма е настъпил “Краят на историята”  (по едноименния труд на Франсис Фукуяма) и либералните демокрации неизбежно ще настъпят във всяка една част на света, като с това ще се сложи край на военните конфликти и националното и религиозното разделение. 

За Макрон Европейският съюз е основният защитник на европейската цивилизация и нейните ценности и съюзът не може повече да разчита, че неговата сигурност ще бъде обезпечена на национално или евроатлантическо ниво.

“Битката за Сталинград” – както наричаха тези президентски избори, в които бе застрашено изобщо съществуването на ЕС – приключи. Сега пред Макрон стои изпитанието да подсигури мнозинство в парламента на изборите на 11 и 18 юни. На тях се очаква неговите избиратели да са по-активни от тези на другите партии и той има шанс предвид избирателната система на Франция да подсигури мнозинство за неговото движение, което е в коалиция с либералите En Marche!. На тези избори е възможно социалистическата партия във Франция да спре да бъде фактор и да бъде заменена от “Непокорната Франция” (France Insoumise) на комуниста Жан-Люк Меланшон.

Загубилата втория тур Марин льо Пен вече обяви края на Националния фронт и заяви, че ще търси обединение на всички патриоти (могат да използват “Обединени патриоти” за име)., които да се изправят срещу “глобалистите” ( “глобалист” навярно означава човек, който няма фобия от имигранти и иска да разруши ЕС). Не е ясно и каква ще е ролята на десните републиканци в бъдещето на Франция – дали те ще бъдат нужен коалиционен партньор на En Marche! – с което навярно ще превърнат патриотите на Льо Пен в основна опозиция – или както те ще играят ролята на опозиция.

“Битката за Сталинград” може и да завърши, но на Еманюел Макрон му предстоят още множество битки. За парламентарните избори, за реформирането на страната си и за реформирането на Европа.

От тези битки ще се разбере и дали на “големите надежди” към него ще бъде отговорено. И залогът е още по-голям, отколкото бе на тези президентски избори. Макрон успешно се превърна в символ на вярата в Европа, ако той се провали – то още повече ще обърнат гръб на европейския проект и отново ще се заслушат в приказките на победения “патриот”.

А той това и чака.

Снимка: PATRICK KOVARIK/AFP/Getty Images

SHARE
Разследващ анализатор в Bellingcat