С времето – особено предизборно – виждам, че все повече се засилват спекулациите за ролята и смисъла на „дясното“, като едни хора гласовито претендират, че като си сложиш табелка „консерватор“ – само те и единствено те са десни, а лидерите на „традиционната десница“ са леви либерали, културни марксисти, джендъри и други тъпизми.
Питаха ме вече заслужава ли си да им обръщаме внимание. Правя го за честта на „дясното“. Но европейското дясно, в контекста на предстоящите избори.
Преди да анализирам аргументите на национал-десните, нека първо поясня няколко разлики във възприятията.
Първо, „дясно“ е всичко надясно от политическия център: от център-дясно – до крайнодясно, което идеологически прелива в крайноляво. В този смисъл да заемаш една конкретна позиция и да обявяваш всички други за недесни е вид троцкизъм или друга разновидност на семплото тоталитарно мислене.
Второ, има исторически разлики в еволюцията на американското и европейското „дясно“ или „ляво“. Понеже новите „десни“ са закърмени с идеите на американските републиканци и на техните идеолози – не разбират, че тамошното дясно защитава интересите основно на едрия капитал, но не непременно на предприемачите – което би трябвало да е квинтесенцията на „дясното“. Справка: масово Силициевата долина подкрепя политически Демократическата партия. В социална Европа – „дясното“ в лицето на ЕНП защитава именно предприемачите и МСП, докато консерваторите от Великобритания и Чехия, бидейки за минимални регулации, са в помощ именно на едрия капитал – и това е фундаменталната им разлика с ЕНП.
Трето – когато поставяш Отечеството/Родината на първо място, това често е за сметка на гражданина, индивида – още едно противоречие между старото консервативно и модерното дясно.
Ето защо не може да се претендира за изключителна „дясност“, т.е. който не е като нас, значи е в клуба на левичарите.
Какви са основните аргументи на новите „консерватори“:
(1) „Дясното“ било за Европа на нациите, а всички левичари са федералисти. Нищо подобно: леви и десни се различават не в посоката на интеграция, която е очевадна: а в пътя, по който тя следва да се извърши – през демократичния политически процес (дясното) или през преразпределителния икономически процес (лявото).
Европа на нациите е една умираща илюзия, която днес е все повече анахронизъм, а и спирачка пред икономическото развитие (вж повече от поста ми от вчера).
(2) Консерваторите обичали родината, а либералите (задължително леви!) я мразят и срамуват от нея. Свещена простота! Да критикуваш (предимно консервативните от комунизма) практики, които пречат именно на българския народ да заема достойно място сред европейските народи, е висша форма на родолюбие, а не омраза. Няма как иначе да се развиваме и вървим напред. Именно при комунизма хора като Георги Марков бяха наречени родоотсъпници заради „Репортажите“, нали?
(3) Консерваторите като десни хора споделят християнските ценности, а който не ги споделя, е ляв, джендър и културен марксист. Отново свещена простота. Първо, дясно и ляво са категории в рамките на либералната демокрация като политическа система в светската държава, тук християнството – на повече от 2000 години – няма никакво значение. Десни могат и да са атеисти, както и да изповядват други религии. Или няма десни в Япония и Индия?
Но новите консерватори са по-ниски от тревата, когато стане дума за биографиите на лидерите с табелки на консерватори у нас – със силно влечение към Матушката. Или за разликата им спрямо „ценностите“ в идеологиите на Путин, Ердоган, Орбан и сие….
Упс, просто съвпадение, иначе ние сме демократи, а те не.
Препубликувано от Фейсбук. Заглавието е на „Терминал 3“
