Какво ти е нужно, за да направиш успешни избори в днешно време? Ако преди едва две-три години отговорът беше стабилна политика, харизматичен лидер и силна партия зад гърба му, днес той е еднозначен – шоу. Доказателство за това откриваме на най-неподозираното място: австрийските избори. Две седмици преди австрийците да се насочат към урните, познатите герои са в играта с пълна сила: Сорос, бежанците, facebook пропагандата и две партии, разделени на лагери, които повече не могат да се понасят.
“Това е без съмнение най-мръсната изборна кампания, която някога сме виждали”, казва Ева Линсигер, политически редактор в седмичника Profil, пред POLITICO. Именно тя е първата, която открива скандалната находка – кампания в социалните мрежи, очерняща външния министър и основен претендент Себастиан Курц от Австрийската народна партия (ÖVP). Оказва се, че авторът е не друг, а дългогодишните съюзници на ÖVP – социалдемократите на канцлера Кристиан Керн (SPÖ).
И така, двете партии се хващат за гушите и започват да предявяват обвинения, да подават искове и оплаквания една срещу друга и да виждат в отсрещната страна шпионаж и дори подклаждане на расистки конфликти.
От всичко това печели един играч: антиимигрантски настроената „Партия на свободата“ (FPÖ), която след почти 20 години за пръв път има шанс да влезе в парламента. Въпреки че партията на едва 31-годишния Курц води с повече от 30%, твърде вероятно е той да се коалира с FPÖ, а не със стария си съюзник, с който в момента водят люта битка. Това ще означава още един крайнодесен коалиционен партньор на власт в Европа. От изданието посочват, че ако през 2000 година подобна коалиция би предизвикала дипломатически санкции от ЕС, днес популизмът е на власт в няколко европейски държави като Полша и Чехия, а отвъд океана в Белия дом се е настанило истинското му въплъщение – следователно случващото се в Австрия вече има не един прецедент.
От изданието отбелязват, че благодарение на позицията си по време на бежанската криза, когато Курц иска да затвори балканския маршрут от Турция към Северна Европа. По този начин крайнодесните не успяват да съберат нужния електорат в апогея на кризата и антибежанските настроения. Но все по-голямата пропаст между него и социалдемократите притеснява експертите. Социалдемократите пък се борят свирепо за гласове с крайнодесните. И тогава изгрява звездата на Тал Силберщайн, израелски политически консултант, който е популярен с нетрадиционните си методи. И социалдемократите го наемат.
Договорът на Силберщайн включва работа с данни, статистика, прогнози и проучване на опозицията. Но Силберщайн далеч не се е задоволил само с това – той изгражда пропагандната мрежа във Facebook, която да атакува Курц директно. Така на една от страниците, именувана с патос “Истината за Себастиан Курц”, външният министър е представен като инструмент на Джордж Сорос, който тайно планира да отвори границите на Австрия за нова бежанска война.
Разкритията, че именно SPÖ е виновна, оставят страната в шок. В крайна сметка демократична партия със силна позиция срещу антисемитизма е последният играч, от когото бихме очаквали ползването на средства тип Робърт Мърсър, Найджъл Фараж и Доналд Тръмп. Още по-малко пък с участието на израелски консултант. Още повече пък такъв, който няколко месеца по-късно израелските власти арестуват за пране на пари. Разкритията доведоха до оставката на главния секретар на партията в края на септември. Въпросите обаче засега остават без отговор.
Сагата обаче не приключва дотук. SPÖ заявява, че сътрудници на Курц са се опитвали да привлекат Силберщайн като партньор и са му предложили сто хиляди евро през юли, за да смени лагерите. Не само това, но и за разговорите има конкретни доказателства. До момента обаче няма данни Силберщайн действително да е сменил лагерите.
И така, сагата продължава. Дали и двете партии ще се опарят и ще дадат мощен тласък на крайнодесните сили в страната? Дали Австрия ще падне жертва на популистка кампания, която за пръв път се води не от самите популисти, а от социалдемократи? Материалът на Politico всъщност ни дава идеалния отговор: най-голямата жертва на инструментите на популизма никога не са партиите, а самите избиратели и тяхната вяра в демокрацията.
Снимка: derStandart.au
