SHARE

Комисията по досиетата трябва да бъде закрита. С това няма да потъне ДС историята. Напротив. Всички досиета трябва да бъдат отворени и достъпни за всички граждани.

Нямаме нужда от посредници, които от висотата на псевдоинституционална трибуна да ни правят прочит на историята. Това е върховна манипулация.

Катакомбите под бившия мавзолей трябва да бъдат превърнати в библиотека на историята вместо в музей на модерното изкуство. Там и само там, в тъмните коридори на подземията, под мястото, където лежеше мумията на върховния вожд и учител, всеки да може да прочете и да почувства мащаба на машината за репресия чрез тръпките, които ще го полазят, докато чете досиета.

На доносниците и за доносниците. На разузнавачите и на разузнаваните. Достойните няма от какво да се страхуват. Хайде да ви видим.

Историята на разкриването на тайните на бившата Държавна сигурност е мътна и кървава. Буквално. И не само в годините на т.нар. преход. Защото те са навсякъде.

Ченгетата с досиетата. Държат здраво юздите на историята и продължават да я пренаписват чрез поредица от манипулации.

От онова, което все пак допуснаха да бъде разкрито, разбрахме, че няма медия през тези преходни 28 години, която да не е била основана или ръководена на някакъв етап и някакво ниво от тях. Няма смисъл да изброяваме и да посочваме, защото няма да ни стигнат “редовете”. Разбрахме, че те са били в Конституционния съд във времената, в които именно той трябваше да реши каква част и в каква степен досиетата да се отворят (Георги Марков – агент Николай, сега депутат от ГЕРБ). Те са в Светия синод воглаве с патриарха (агент Симеонов). Те са в правителството, и то на ниво вицепремиер (Красимир Каракачанов, агент Иван). Те са хибридчиците на полето на хибридната война днес. Но разбрахме и че досиета могат да се фабрикуват. И да се крият. В зависимост от казуса и случая. Защото на комисията бе дадена едноличната власт тя да заклеймява – този е бил агент, този не е бил.

Аз лично познавам и съм говорила с бивши агенти, доколкото те могат да бъдат бивши, които все още имат картончета, използвали са ги в “ново” време, за да създават агенти, и са ги вписвали в удобно оставените в регистрите за тази цел редове. Пазят и пишещи машини “Марица”, както и пишещи химикалки, в чиито вени тече мастило от онези времена. И така оставят кървава следа като истинска. И бележат нечий живот.

Лично познавам и бивш член на Комисията по досиетата, който ми е разказвал за това как са потулени досиетата на сегашни партийни функционери от управляващата партия, за да имат “чисто” минало.

Разказвам всичко това от позицията на репортера, който пръв засне в архива на ДС папката с всички заповеди за унищожаването на досиетата, както и това, че всички архиви на легендарното Шесто са изнесени от ноторно известния Димитър Иванов – Гестапото. Това се случи в края на деветдесетте. А Димитър Иванов тогава беше привлечен като обвиняем по делото за унищожаването на досиетата.

С това трябва да се спре един път и завинаги. Нямаме нужда никой да чете историята вместо нас. Нито да ни я преразказва по собствено усмотрение. Нито да произнася присъди от висотата на никому ненужна институция. Преходът ще свърши тогава и само тогава, когато отворим широко вратата за истината.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.