Музика в едно турбулентно време: Ража ел Мадхун

Музика в едно турбулентно време: Ража ел Мадхун

SHARE
© vesko nickolov

TerminalNO продължава своето представяне на необикновените жени в България. В рамките на серия интервюта разговаряме с успешни жени в различни сфери на науката, изкуството и културата.

Този път на фокус е музиката и определено днешната ни събеседничка освен с призвание в тази област е и своеобразен артистичен бастион. 

Срещаме се с Ража ел Мадхун – гласът на невероятната музикална химера Dead Man’s Hat. Родена е в палестинско семейство в Кувейт и живее в България от 1992 г. Ража е текстописец и композитор, но и човек със силна гражданска позиция.

С нея разговаряме за кризата в Палестина, за предстоящия София Прайд 2021 и новата песен на Dead Man’s Hat “Summer Dream”, която ни пренася в един далечен Кувейт от 80-те години на миналия век.

Не пропускайте да чуете Dead Man’s Hat тази събота (12.06) на живо в Клуб Menthol – Варна със специален гост Ташо Колев от група „Jeremy?“.

Намерете събитието тук: 

С Ража eл Мадхун разговаря Димитър Серкеджиев.

Как започваше денят за теб в последната година и половина? Как мислеше, слушаше и създаваше музика? 

Последната година и половина преминах през най-различни емоционални етапи. В началото на пандемията се събуждах с огромно желание, защото създавах нова музика в студиото заедно с Илияна Георгиева и Христо Михалков. Успявах да отделям и време за четене на книги, слушане на много музика и гледане на филми. Обърнах поглед навътре към себе си. Имах много моменти на скука и тъга от факта, че не мога да свиря на живо и че си загубих професията не по мое желание. Държеше ме мисълта, че ще се кача пак на сцена и ще представя новите си чувства в музиката, която създавам.

Има ли някакъв аспект от изкуството, който би искала да интегрираш в музиката си – в контекст на визуализацията й. 

Аз съм любител на киното и гледам много филми. Често съм била повлияна от визуалното изкуство във всичките му форми, което води до идеи в създаването на видеа и даже музика.

Какво ти помага най-много в креативния процес и имаш ли моменти на загубване? 

Изкуството ми помага в творческия процес и често е в комбинация с дискомфорт. Мисля, че това може да се усети в музиката, която пиша. Имала съм моменти на липса на креативност, но това не ме е натъжавало особено много, защото не мисля, че измъчквайки себе си с тази мисъл бих постигнала кой знае какъв резултат. Просто изчаквам моментът да мине и често това се случва бързо, поне засега. 

Фотограф: Виктория Вивиан

Little Cars e парчето, което чуваш и моментално ставаш фен на “Dead Man’s Hat” – поне за мен беше така. Сега от дистанцията на времето какво означава “Little cars”?

Идеята за “Little Cars” се роди по време на една репетиция, където пред къщата, в която свирихме Пепи, Ицо и тогавашният ни барабаинст Тони, бяха паркирали три мини коли – „Пежо 206“, „Фолксваген Поло“ и „Опел Корса“, една зад друга. Тогава бяхме още прясна банда и си спомням, как излязох от мазето на тази къща да пуша цигара и видях наредените три коли и така се роди метафората в песента. Радвам се, че успяхме да я осъществим с наши близки приятели, които помогнаха на тази песен да придобие една пълна аудио картина. Това са Ташо Колев и Ерсин Мустафов от Jeremy?. “Little Cars” е една от най-любимите ми песни както и много харесвам видеото към нея, което направихме заедно с Рушен Видинлиев. Тя ме връща в този момент пред тази къща.

Преди седмица излезе клипът към новия сингъл на “Dead Man’s Hat” “Summer Dream”. Разкажи ни за песента и кадрите от формирания визуален разказ в клипа. 

Тази песен я написах преди три години и тя чакаше да дойде нейното време. Оказа се, че си заслужаваше чакането, понеже след записите и пост продукцията именно на тази песен си спомних, че баща ми притежава три кашона с 8мм ленти, които и те чакаха да се появат в дигитализираният свят, в който се намираме. Не бях гледала тези кадри никога и като ги видях реших да ги събера като видеоклип с главен герой моята сестра, която имаше рожден ден малко преди да пуснем песента. Рая Радичкова се погрижи за монтажа. Във видеото не сме пипали нищо, искахме да остане възможно най-естествено и донякъде “сурово”, за да се запази емоцията.

Имайки предвид палестинските ти корени как преживяваш и анализираш случващото се в Близкия Изток последните седмици.

Това, което се случва в Палестина и близкия изток не е нещо ново за мен. Израстнала съм в палестинско семейство и канала “Ал Джазира” беше голяма част от детството ми, странно звучи, но е факт. Даже съм гледала войни на живо. Тъжно ми е и боли да видя как един народ, от който съм част, страда толкова много десетилетия и досега светът гледаше безучастно и мълчаливо как се опитват да заличат палестинския народ. Има и позитивна страна от последния конфликт, и тя е, че социалните мрежи са голяма част от живота ни и несправедливостите се разпространяват бързо. Имаше голяма реакция и натиск този път и това спаси много животи.

След броени дни предстои София Прайд – как си обясняваш нетолерантната среда в България за ЛГБТИ?

Всяко едно икономически по-слабо общество приема различните по-трудно. Липсата на образование и култура води до всякакъв вид дискриминации. Не смятам, че българите са лоши хора, даже напротив, има достатъчно примери за обратното. Мисля, че при подобряване на икономическата ни среда, на образованието и на обогатяването на културния живот, манталитетът на българина бързо ще се промени. 

Какво искаш да промениш в България?

Мисля, че без да искам отговорих на този въпрос в последния си отговор. Искам по-добър живот за всички и разбира се равни права. Мечтая да доживея деня, в който няма да сме заобиколени от корупция и пошлост.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.