Мистерия и съблазън: сто години от смъртта на Мата Хари

Преди точно сто години Мата Хари е екзекутирана във Франция, след като е заклеймена като немски шпионин. Оттогава насам легендарната куртизанка се преражда в легенда, разказва BBC. Първата й биография е публикувана седмици след смъртта й, а оттогава насам са издадени още 250 книги за нея, множество телевизионни серии, сценични адаптации, филми и дори биографичен филм с участието на Грета Гарбо през 1931 г.

Коя обаче е истинската Мата Хари? По-голямата част от образа, който е създаден за нея, е толкова променен, че жената зад него остава неразпознаваема. Това до голяма част се дължи на факта, че тя сама създава себе си – нейната сцена е животът, в който тя играе страстно и енигматично. Компулсивната й страст да лъже относно произхода си и историята си я превръщат в икона на секса, блясъка, интригата и опасността. Така се стига и до смъртта й през октомври 1917, когато тя е едва на 41 години.

Историята на Мата Хари е, меко казано, опияняваща. Изхвърлена от колежа след слухове за афера с директора (който, разбира се, запазва работата си), Маргарета Гертруда Зеле, както е истинското й име, се сгодява след едва шест дни познанство за войник, на чиято обява във вестника е отговорила. Двойката има две деца, а първият ѝ съпруг е много грижовен към тях… но не и към Маргарета, която редовно пребива и чийто афинитет към клюките и модата не одобрява. Скоро след това синът им умира, а с него умира и нещастният им брак – двамата се развеждат, Маргарета получава попечителството на дъщеря си, но поради липса на средства я оставя при бившия си съпруг и започва да си търси препитание.

Острият ѝ ум, тъмнооката ѝ красота и сексапилът й ще се превърнат в нейното оръжие за оцеляване. След като се премества в Париж, тя започва да работи като модел за артисти и да взема кратки участия в цирка, преди да реализира идеята да се превърне в танцьорка в едно общество, което постоянно търси нови изживявания. Името Мата Хари, което на малайски език означава „окото на деня“, „изгряващо слънце“ или „зора“, се превръща в символичната й заявка да изгрее отново.

Очаквано, тя се превръща в сензация. Дали заради сексуалните си танци, в които отмята воалите, в които е обвита – един по един, докато остане гола и обсипана с бижута, или заради презентацията на самия акт – Мата Хари настоява, че това е традиционен явански танц; по този начин клиентите не си плащат за стриптийз, а за надникване в културата и религиозните ритуали на „мистериозния Изток“.

Така Мата Хари превръща голотата в изкуство, не в търговия. Тя прави това, което прави в частни салони, а не в огромни зали – това й носи известно количество уважение. Междувременно Айседора Дънкан и други полагат основите на революцията в танца не само с нови движения, но и с други традиции в танца. Така  на Мата Хари всъщност е гледано като на личност, която е автор на огромно културно събитие.

Започва и изграждането на образа. Мата Хари разказва пред журналисти, че е родена на остров Ява в семейство на европейци. На други пък казва, че е дъщеря на индийски танцьор в храм. Претенциозни ревюта я описват като персонифициране на поезията на Индия с целия й мистицизъм и хипнотичен чар. Тя се превръща в символ на парижката вelle еpoque, но обикаля цяла Европа – Берлин, Виена, Монте Карло, Милано…

Не ѝ липсват и високопоставени любовници, които поддържат начина на живот, към който тя привиква. Затова когато войната започва, няма нищо по-логично от това немският консул в Амстердам да й предложи 20 000 франка за тайните на Франция. Все пак това е жена, която говори няколко езика, пътува из Европа и има интимни отношения с множество офицери, политици, аристократи и индивидуалисти.

Френските власти също са съгласни с това становище. Така Мата Хари е предложена за шпионин за Франция… и тя приема. Разбира се, забравя, че е приела подобно предложение от врага. Мата Хари е или невероятно умна, или глупаво наивна. Повечето историци ще ви кажат, че втората хипотеза е по-вероятна. В крайна сметка тя е фантастично талантлива в това да създава фалшиви образи за себе си, но не успява да разбере, че шпионирането е много по-сериозна работа и залозите са много по-високи.

Противно на мащабите на тази картина, Мата Хари няма голям принос като шпионин. Някои историци и биографи я наричат един от най-некомпетентните агенти. Тя открито пише писма на френското разузнаване, телеграфира посредством стандартните линии, обажда се в офиса му. Разпознават я навсякъде, тя е позната навсякъде, винаги е в центъра на вниманието. Има ли изобщо такава жена шанса да бъде шпионин, още повече двоен агент?

Наивността на Мата Хари я превръща в перфектната изкупителна жертва. Шпионажът не може да се третира като шоу и в разгара на военните загуби на Франция през февруари 1917 Мата Хари е арестувана за това, че е двоен агент. Властите почти нямат доказателства, но осъждането на Мата Хари спомага да поддържането на морала на французи. Всъщност съдията се фокусира не над делата ѝ, а над характера ѝ: тя е фриволна, либерална, изкусителна, международно позната, склонна към системна лъжа. Същите качества, които я превръщат в сензация в мирно време, са неин най-голям враг по време на война.

Мата Хари остава архетипния образ на съблазнител, вдъхновила герои, като например Джеймс Бонд. Жената дявол, фаталната жена, която е толкова сексуално уверена, че заслужава да бъде наказвана. Въпреки всичко обаче 100 години по-късно мотивите й остават неясни. Тайната на Мата Хари тепърва ще бъде разгадавана.

Снимка: FT