SHARE

Разтърсващият минисериал „Чернобил“ приключи, като остави всички бездиханни и надмина по рейтинг „Игра на тронове“. Фикцията не успя да пребори живота. Тъжното е, че е по „действителни събития“, бе един от коментарите. Събрахме ярки мнения за филма: 

Светлозар Василев:

„Чернобил“ е тема за разговор с повечето от приятелите ми, моите студенти, а и с 18-годишната ми дъщеря.
Нашето поколение добре знае какво се случи през 1986. Лично аз, тогава също на 18 г., бях шокиран от две неща – ясно си спомням деня, когато баща ми, който работеше в ядрения реактор в „Младост 1“, събра цялото семейство, обясни ни какво се случва и ни накара да пием йод. Бях абсолютно замаян от вестта, че вече сме облъчени. Вторият ми спомен е за единствения случай, когато съм го чул да псува – беше вечерта на същия ден, докато гледахме новините и съобщиха, че катастрофа има, но в България няма радиация. Няколко години по-късно смъртността от злокачествени тумори се увеличи драстично. Това пък научих от майка си, тогава патолог, към днешна дата – също починала от злокачествен тумор.
Русия така и не направи филм за Чернобил! Няма и да направи. Но екипът на „Chernobyl“ развълнува хората в цял свят. За съжаление the film is based on a true story!

Илиян Василев:

Сериалът „Чернобил“ вдигна моралната бариера пред всякакви ядрени проекти, включително АЕЦ „Белене“ толкова високо, че на практика те стават гротеска и абсурд.
Всичко, което трябва да искаме от вземащите решения по темата, е да гледат сериала.
Нищо повече. Манталитетът на бранещите „на всяка цена“ ядрената енергетика е останал от времето на „Чернобил“. И партиите им са същите, и идеологиите.
Шапки долу за създателите на филма.
И се чудя къде отидоха хората на изкуството, на културата, поетите, писателите, които да защитят народа си от самозабравилите се вождове и единствено възможни партии.
Къде са съвременният Радой Ралин, Станислав Стратиев? Или пеят панегирици за властимащите – заради един договор, едни пари, един апартамент? С какво са по-добри от Тодор Живков, когото уж отрекохме, а сегашният премиер го въздига в култ?
Защото за този „елит“ в политиката съотговорен е и съвременният „елит“ в културата и изкуството. Къде са пиесите, къде са поемите, къде са дисидентските книги, къде са протестните песни, дори на рокаджиите? Или всичко е формати – музикални, развлекателни?

Константин Павлов:

Както с много други съкровища, в Източна Европа не можем да се оправим и с историята си. „Смъртта на Сталин“ и „Чернобил“ са две късащи нервите истории, променили целия свят, които ние не можахме да разкажем, въпреки че са наши. А освен че не можахме, всяко по-дълбоко бръкване в миналото беше гледано подозрително като едва ли не посегателство към националната сигурност. Затова сега Западът ни продава собствените ни истории в професионална опаковка, а ние си ги плащаме и ги гледаме, защото са отлично направени. Това в случай че някой се замисли защо все още историята у нас мълчи и има засекретени досиета и други документи отпреди 30-75 години. Връзката е пряка.

Христо Комарницки:

 

Все още не съм гледал сериала, но следя реакциите и съм изумен.
Бях на 22, отлично помня атмосферата, мълчанието на властите, страха, паниката, стаения ужас, зловещата цензура и пропаганда.
Не мога да проумея как е възможно да съществуват хора, които опитват да се подиграват и шегувкат с екранизацията на тази трагедия, очевидно мотивирани идеологически, споделят руски хибридни „фалшивки“ .
Мисля, че това са хора с необратими увреждания от „онова време“. КомунизъмЪт е по-вреден и от радиацията, а „хомо съветикус“ е безнадежден мутант.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.