Оглавяващият японското бюро на New York Times Николас Кристов анализира последните събития на Корейския полуостров и резкия завой в политиката на Ким Чен Ун.
В Северна Корея няма достатъчно храна, нямат достъп до Facebook или Бионсе, а дипломатите им са на режим за компютрите във външно министерство заради недостиг на електричество.
Но Северна Корея е майстор на хореографията и театъра и държавниците ѝ добре плуват във водите на пируета. И сега започва мирен процес на Корейския полуостров и президентът Тръмп има известна заслуга за това.
Като всяко цирково изпълнение обаче то е изумително за окото, но не толкова относимо към реалността.
Стъпвайки в Южна Корея в петък, Ким Чен Ун – първият севернокорейски лидер да стори това, – нека признаем, изигра своята слаба ръка изключително добре. Ким сега се надява да свали санкциите, надигне икономиката и запази ядрения си арсенал, докато остане под прожекторите на света. Невероятно представление.
“Експерт по Северна Корея” е оксиморон, но за човек, който следи събитията в страната от 80-те, ето защо съм дълбоко скептичен и въпреки това си отдъхнах дори с малко надежда.
Реториката и санкциите на президента Тръмп наистина промениха уравнението. Всичко това целеше да сплаши Ким, но по-скоро вдигна тревога у президента Мун на Южна Корея и го подтикна към това да предприеме олимпийската дипломация, която бе и първата стъпка към срещата на двете Кореи тази седмица.
Ким, от своя страна, разговаря за този прогрес както с Тръмп, така и с китайския президент Си Дзинпин – и двамата ключови за бъдещето на севернокорейските му планове. И в петък Ким и Мун приеха декларация, обещаваща да “няма повече война” и да настъпи “нова ера на мир” и “пълно ядрено разоръжаване”. Вдъхновяващо, но ме бройте скептик.
Лидерите на Северна и Южна Корея са подписвали подобни грандиозни мирни декларации и преди – през 2000 г. и през 2007 г. и нито една от тях не е постигала успех. През 2012 г. Северна Корея се съгласи да не изпробва ракети и само седмици по-късно изстреля една, като каза, че изстрелът бил “изпращане на сателит в Космоса”.
Когато Северна Корея говори за “пълно ядрено разоръжаване”, тя обикновено има предвид САЩ да прекратят съюза си с Южна Корея. Тогава Северна Корея повече няма да има нужда от ядрени оръжия. Но САЩ няма да изоставят Южна Корея, а Северна се опитва да има ядрен арсенал от 50-те години и не познавам експерт, който да мисли, че тя ще го сдаде.
На последната ми визита в Северна Корея през септември един от служителите на тяхното външно министерство ми каза, че като Либия изоставила ядрената си програма, режимът им бил свален. По същия начин отбеляза той, Ирак на Саддам Хюсеин нямаше ядрени оръжия и затова той бил свален от Америка. Северна Корея няма да допусне същата грешка, настоя той.
Дори по-малко вероятно е Северна Корея да сдаде ядрените си оръжия сега, когато Тръмп изглежда решен да прекрати ядреното споразумение с Иран.
Играта на Ким, изглежда, е да обещае разоръжаване, като остави детайлите на последващи разговори, знаейки, че нищо няма да бъде изпълнено напълно и никога няма да има цялостни инспекции. Това може да е нечестно от страна на Северна Корея, но не е ужасно – така пред всички – и Северна Корея, и САЩ – се отваря алтернатива на войната.
Тръмп и Ким ужасно много искат да се срещнат,, затова очаквайте Северна Корея да освободи трима американски заложници в следващите седмици и да направи умиротворителни изявления. Тръмп и Ким ще се представят за исторически миротворци, като подпишат някаква декларация за мир и разоръжаване с някакъв график. След това Белият дом ще каже, че Тръмп заслужава Нобелова награда за мир повече от Барак Обама.
Предполагам Северът ще прекрати всички ядрени опити (да се надяваме и на ракетите с къс обхват, застрашаващи Япония) и ще спре производството на плутоний (Северна Корея може да твърди и че ще спре да обогатява уран, но това е по-трудно да се провери). В замяна Китай и Южна Корея тихичко ще вдигнат санкциите си и Ким ще получи това, което винаги е искал – легитимност и третиране като световен лидер и владетел на ядрена страна.
Както Ким, така и Тръмп печелят политически от тази сцена и, честно казано, печели и светът. Хардлайнерите ще роптаят, че ни изиграват и Северна Корея не може да се потвърди, че се отказва от ядрените си оръжия – така е, – но е за предпочитане пред война.
Как приключва всичко това? Планът на Запада е да протаква нещата, докато Северна Корея не се разпадне. Това може и да се случи. Проблемът е, че това беше планът на САЩ и през 1994 г. при миналата ядрена сделка.
И признавам – избрах да оглавя бюрото на New York Times в Токио именно в края на 90-те отчасти, за да видя как ще се разпадне режимът в Северна Корея. Оттогава насам научих, че не трябва да правя предсказания за падението на династията Ким.
На практика бъдещата рамка е задна врата към това Северна Корея да има лимит на ядрените оръжия и ситуацията да се “охлади” – планът на Северна Корея и Китай, който досега Тръмп отхвърляше. Може и да се разпадне. Но е възможно така да не се стигне до война и затова дори скептиците трябва да сме благодарни.
