Местните избори във факти и числа – информацията, която нито една партия не даде на своите избиратели

ТерминалНО публикува резултатите от местните избори (27 октомври – 3 ноември 2019 г.) във факти и числа. Това, всъщност, е информацията, необходима за анализа, който нито една партия не представи на своите избиратели.

Веднага държим да отбележим, че класифицирането на отделните общински съветници и партии, както и принадлежността им към определени политически образувания при местни избори, е много по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед. Със сигурност е и много по-сложно, отколкото при национални избори за президент и вицепрезидент или за народни представители.

Затрудненията идват от следното:

1. Формирането на местни коалиции, които се регистрират от изборните органи с едни и същи имена, които обаче съдържат различни участници. Пример – Зад името “Местна коалиция СДС” в една област може да крие местна коалиция на “СДС и ГЕРБ”, а другаде да бъде “СДС, ДБГ, НФСБ, ВМРО”. ТерминалНО се придържа към следното правило – причисляваме всички мандати на общински съветници единствено на партията (или коалицията), дала името на местната коалиция. Така например и в двата по-горе описани случая, мандатите на общинските съветници записваме единствено и само на СДС. Друг подход е принципно невъзможен, тъй като към датата на създаването на този журналистически материал, не разполагахме с имената и конкретната партийна принадлежност на съответните общински съветници.  
2. Наличието на множество партии със сходни имена, които лесно могат да Ви въведат в заблуждение. Пример – политически пратии със “земеделски корен”, които са спечелили места на общински съветници при тези избори – Земеделски съюз “Ал. Стамболийски”, ПП БЗНС, ПП Никола Петков, Земеделски народен съюз, Обединени земеделци,  Същото се отнася за политическите партии със “социалистически” корен, получили в изборите места за общински съветници – Обединена социалдемокрация, Български социалдемократи, БСДП, СДП, Социалистическа партия “Български път”. Става въпрос за партии, които нямат каквото и да било политическо присъствие в национален мащаб, “приспани са”, но се “събуждат” при избори (най-вече местни), за да регистрират листата на нечии клиентелистки интереси. По-нататък в текста ще се убедите, че само така може да се обяснят “успехите” на местно ниво на определени партии, които нямат своя самостоятелна публичност (нямат дори най-елементарен уебсайт) и политически дневен ред. Някои от тези “спящи клетки” имат повече спечелени мандати на общински съветници, отколкото много от парламентарно представените партии.

Броят на общинските съветници – измерител на представянето на партиите

Понеже най-показателно за представянето на политическите партии и коалиции на национално ниво е броят общински съветници, които те са извоювали на местните избори, започваме именно с тези данни. По данни на ТерминалНО общият брой на общинските съветници в тези избори е 5134 в общо 265 общини в България:

• Първи по брой спечелени мандати на общински съветници е политическа партия ГЕРБ – 1765 (над 34% от общия брой).
• Втори са БСП с 987 общински съветника (около 19 % от общия брой).
• Трети са ДПС с 838 общински съветника (около 16 % от общия брой).
• Четвърти са ВМРО с 203 общински съветника (около 4% от общия брой).
• Пети са СДС със 137 места в общинските съвети (около 2.6% от общия брой).
• Шести са Демократична България – обединение (ДБ) със 114 общински съветника (около 2.2% от общия брой).
• Седми са Алтернатива за българско Възраждане (АБВ) с 67 общински съветника (около 1.3% от общия брой).
• Осми са “Алтернативата на гражданите” с 59 общински съветници (по-малко от 1.2% от общия брой). Зад това енигматично име се крие изпълнителния директор на оръжейния производител “Арсенал” АД в Казанлък, Николай Ибушев и приближени до него стопански дейци, предимно от града.
• Девета е парламентарно представената партия на Веселин Марешки – “Воля” – с 51 общински съветника (малко по-малко от 1% от общия брой).
• Десето място си поделят Земеделски съюз “Ал. Стамболийски” и коалиция “Заедно за промяна” – по 47 общински съветници (малко повече от 0.9% от общия брой). За информация на читателите, които вероятно се чудят, кои са тези партии. Председателят на националното ръководство на партията Земеделски съюз “Ал. Стамболийски” се казва Спас Панчев и в момента е народен представител в 44-то Народно събрание и е член на парламентарната група „БСП за България“. Коалиция “Движение ЗАЕДНО за промяна” включва партиите “Българска Социалдемокрация – Евролевица”, “Волт”, “Европейска сигурност и интеграция” и “Родолюбие 2000”. Дано 
• Извън десетката по брой на общинските съветници се класира например парламентарно представената партия Национален фронт за спасение на България (НФСБ) с председател Валери Симеонов. След изборите тя има 46 общински съветника (почти точно 0.9% от общия брой съветници).

Основните изводи, които се набиват в очи, след като прегледахме данните за броя на общинските съветници:

• ГЕРБ е получил гласове за толкова общински съветници, колкото втората партия (БСП) и третата (ДПС) взети заедно. Сборът е почти напълно математически точен.
• Мандатите за общински съветници, които първите три партии са получили на тези избори, са общо 70 % от целия им брой. А това предопределя на останалите политически играчи в България един много ограничен терен, на който да се конкурират.
• Има само 4 общини в страната, в които ГЕРБ нямат нито един общински съветник. Това са – община Чавдар в Софийска област (в общината са гласували по-малко от 800 души и ГЕРБ дори не е участвал с листа за общински съветници), община Завет в Разградска област, където листата на ГЕРБ не събира достатъчна подкрепа за 1 общински съветник (общо гласувалите са малко под 4500 души). Третата община е Ковачевци (родното място на председателя и първи генерален секретар на Българската комунистическа партия до смъртта си на 2 юли 1949 година – Георги Димитров). Там ГЕРБ също не е участвал в с листа за общински съветници. Четвъртата община е тази на с. Хитрино, Шуменска област. Това е селото, в което се случи трагичната влакова катастрофа, при която на 10 декември 2016 г., дерайлира част от товарен влак на превозвача „Булмаркет“ (компания, свързана със собствениците на Fibank според материали в медиите) и 22 цистерни с пропилен, както и 4 цистерни с пропан-бутан избухнаха. В последвалите експлозия и пожар загинаха 7 души, ранени бяха 29, а над 20 къщи и постройки бяха почти изцяло разрушени. Очевидно, гласоподавателите в тази община са използвали вота си наказателно, тъй като нито ГЕРБ, нито ДПС получават значима електорална подкрепа там. Победителят в Хитрино е партия ДОСТ и на ГЕРБ не достига вот дори и за един съветник.  Във всяка друга община в България ГЕРБ има поне един общински съветник.
• ГЕРБ е на първо място и по броя на общинските съвети в страната, в които има абсолютно мнозинство – 44. Сред тези общини са и областните градове Габрово и Кюстендил. ДПС (а не БСП!) е втора в тази класация, като движението има абсолютно мнозинство в 28 общини. Единственият областен град сред тях, обаче, е Кърджали. 
• Единствената партия в България, която постигна на тези избори общински съвет, съставен само от нейни представители, е ГЕРБ. Това се случи в община Доспат. Общинският съвет там се състои от 12 души, представители само на тази партия. Нито една друга партия не успява да постигне такъв резултат, дори и ДПС в компактно населените с етнически турци райони на страната.
• Данните от изборите показват, че двете партии, които са най-влиятелни в областите със смесено българо-турско етническо население, са ДПС и ГЕРБ. Нито една друга партия не успя да постигне каквото и да било значимо влияние в Кърджалийска, Русенска, Благоевградска, Смолянска, Търговищка, Шуменска, Добричка, Разградска и Силистренска области. Въпреки, че общинските кметове в Русе и Разград са от БСП (всъщност в Русе кметът е издигнат от лява местна коалиция, в която БСП е само една от участващите!), общото представяне на БСП в тези области по брой на общински съветници е многократно по-слабо от това на ГЕРБ.

Основна цел на местните избори съгласно закона и Конституцията е да бъдат избрани нови кметове на общини в страната. Да видим какви са резултатите от тези усилия в България:

• Най-много общински кметове на тези избори получи след глласуването на двата тура ПП ГЕРБ – 115 общински кметове в 266 общини. Партията има кметове и в следните областни центрове: Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Пловдив, Силистра, Сливен, Смолян, Столична община, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен. Това са 16 областни градове от общо 28 области, като имате предвид, че Софийска област и Столична община имат един и същи областен град – София.
• След ГЕРБ по този показател се нарежда не БСП (втората по брой на общинските съветници), а ДПС. ДПС има 43 общински кмета.
• Едва на трето място по брой на избраните общински кметове е БСП с 38. 
• На четвърто място се нарежда партията на т.нар. “Независими”. Каквото и да Ви разказват партийни лидери, по броя на общинските кметове, след БСП се нарежда партията на “независимите кандидати”. 20 общински кмета са избрани като независими. Свидетели сме и на факта, че много независими кандидати направиха сериозен пробив в статуквото на изборите, получавайки одобрение от сериозна част от електората, Такива примери са Борис Бонев, както и Мая Манолова, достигнала дори до балотаж, в Столична община.
• Чак след независимите с повече от три пъти по-лош резултат се нареждат СДС и ВМРО с по 6 общински кмета.
• Веднага след СДС и ВМРО е партията, създадена от бившия президент, Георги Първанов (известен също с псевдонима си от Държавна сигурност -”Гоце”) с 5 общински кмета.
• Общински кметове имат и много други партии, които в национален план обикновено смятаме за незначителни и дори за първи чуваме по време на избори. Такъв е случая например с партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) с лидер Симеон Славчев, която печели кметското място в Ботевград.
• Кметското мястио в малката видинска община Грамада печели партията Нова алтернатива (в коалиция с Воля), създадена от бившия военен министър Николай Цонев. Това е онзи същият, когото тогавашният зам.-градски прокурор на столицата, Роман Василев, просна на земята и му заповяда да легне и да бъде арестуван “като абсолютен престъпник”. По-късно Цонев осъди за това България (а не бившия прокурор, а сега адвокат Василев!) в Страсбург за нарушение на човешките си права.
• Две кметски места печели партията на “Зелените” (Формацията, която „открадна“ името на традиционните зелени, което ги принуди да се преименуват на „Зелено движение“, бел. ред.) – често възпяваната община Симитли в благоевградска област и Бобов дол в кюстендилска. Касае се не за “Зелено движение”, част от Демократична България – обединение, а за партията с председател Владимир Николов, която спечели в съда спора за името “Зелените” с коалиционния партньор на Да, България и ДСБ. Излишно е да коментираме ръководството на тази “Зелените”, в които влизат хора, почти напълно непознати на национално ниво. Същевременно, теният кандидат в Симитли – досегашният и бъдещ кмет Апостол Апостолов – е избран с респектиращото мнозинство от 93.47 % от вота. Друг кандидат няма. Остатъкът до 100% е всъщност глас за “квадратчето” с вот “не подкрепям никого”.
• Спомняте ли си отцепилата се през 2007 година парламентарна група “Българска нова демокрация” (БНД) от групата на НДСВ? Става дума за онези 17 депутати, изключени или напуснали по свое желание партията и съответно парламентарната група на НДСВ, които се отцепиха тогава в отделна парламентарна група. По-късно те създадоха и партия с това име. Днес неин председател е бившият председател на Народното събрание от НДСВ, Борислав Великов, а зам.-председател е известният медик, проф. Атанас Щерев. През 2014 г. БНД официално се присъедини към Реформаторския блок (РБ) и вкара свой представител – същия този Борислав Великов в 43-то (предишното) Народно събрание като водач на листата на РБ в 10-ия многомандатен избирателен район (Монтана). В последните избори БНД затвърждава позициите си в Монтана с общински кмет в Бойчиновци. Общо е получила 17 места на общински съветници в цялата страна.
• От парламентарно представените партии само НФСБ нямат кмет на община самостоятелно, но участва в три местни коалиции, които са успешни (Септември, Чирпан и Чавдар). Атака е с традиционно добро представяне в Ямболска област (Волен Сидеров е роден в Ямбол), като печели общинския кмет в Стралджа, както и абсолютно мнозинство в общинския съвет. “Воля” на Веселин Марешки има участие в 6 успешни местни коалиции, издигнали общински кметове, но никъде не печелят самостоятелно.
• Движение “България на гражданите” (ДБГ) спечели отново общината на областния център Добрич. Младият кмет Йордан Йорданов повтори успеха си от 2015 г., когато като кандидат на Реформаторския блок от името на ДБГ се пребори за града. ДБГ можеше да спечели и втори областен център – Плевен. Това не стана, тъй като “силният човек” в Плевен – бившият кмет (1999 – 2011 г.), Найден Зеленогорски – реши да напусне ДБГ месец и половина преди местните избори. Причината за това бе обещаната подкрепа от ДБГ за “независимия” кандидат  (всъщност прикрития кандидат на БСП!) Мая Манолова в Столична община. Зеленогорски тогава обяви подкрепата си за кандидата на “Демократична България”. Така ДБГ беше отрязана за кметската позиция и общинския съвет на Плевен. “Човекът” на Зеленогорски – Георг Спартански – спечели отново кметското място, но този път като независим кандидат. Листата на общински съветници, подкрепяща Спартански, бе от местна коалиция на “Демократична България”, заедно със СДС и БЗНС. Между другото, това е един рядък случай, в който ДБ влезе в местна коалиция, но фактът, че листата получи 7 места за общински съветници показва, че влизането на обединението в местна коалиция води до един от най-успешните резултати на ДБ. Ако беше практикувано по-често, можеше ДБ да получи доста по-голямо влияние по места.
• Само две партии са постигнали това, да спечелят кметските мандати във всички общини в една отделна област. ГЕРБ доминира областта на третия по брой на населението град в България – Варна. Партията има всички 12 общински кметове в областта, както и 6-те районни кмета в града са също на управляващата партия. В повечето от тези общини кметовете са избрани още на първи тур на изборите. Другата област, в която ГЕРБ има всички общински кметове е Сливен. 
• ДПС има същото постижение в една административна област – Кърджали. Там резултатите на движението са впечатляващи. ДПС не само печелят всичките 7 общински кметски места от първи тур. Във всеки един от общинските съвети партията има абсолютно мнозинство с над 20 общински съветници без община Черноочене, където просто в местния общински съвет има общо 17 члена. Единствената партия, която се противопоставя на това тотално превъзходство е ГЕРБ, които имат общински съветници във всяка една от тези общини (поне по 4, а в областния град – 11).

Трябва да споменем и “липсващия” в разпределението на 265 кметски места за общини в България. Това е Демократична България – обединение, която не е спечелила нито един кметски мандат за кмет на община. Един-единствен кандидат на тази политическа сила е бил на балотаж – бившият кмет на Перущица, Ради Минчев от ДСБ – който бе победен на втория тур от кандидата на ГЕРБ, Мария Витанова-Вълканова. Да спечелиш 8 мандата на районни кметове в София (в Пловдив и Варна всички районни кметове са от ГЕРБ) просто не е същото, имайки предвид, че функциите на районния кмет се изчерпват почти само с това, че изпълнява ролята на “длъжностно лице по гражданско състояние”.

Извън София, ДБ е постигнала относителни успехи само там, където е влязла в местна коалиция. Примерите в това отношение са вече споменатата община Плевен, а другата е областният център Разград, където ДБ в местна коалиция със СДС и БЗНС взима 6 мандата на общински съветници.

В следните административни области ДБ не печели нито едно място за общински съветник – Видин със своите 11 общини, Монтана със своите 11 общини, Пазарджик със своите 12 общини, Търговище със своите 5 общини и Ямбол със своите 5 общини. Има административни области, в които ДБ получава само един общински съветник – Кърджали и Ловеч (в общините на областните градове) или само 2-ма – Бургас, Враца и Силистра (отново в общините на областните градове) и Сливен (в общинския съвет на Нова Загора), както и общо във всичките 22 общини на Софийска област (по 1 общински съветник в Елин Пелин и Своге).

Има още една тревожна констатация по отношение на изборните резултати на Демократична България. Във всички важни общини, където се очакваха високи резултати партийната листа на ДБ събира по-висока подкрепа от кандидатите за кмет. Съдете сами:

• Столична община: кандидатът за кмет арх. Борислав Игнатов има 12.2% от вота, а листата за общински съветници – 14.52%;
• Пловдив:  кандидатът за кмет Атанас Костов получава 5.02% от вота, а листата за общински съветници – 6.84%;
• Стара Загора: кандидатът за кмет Магдалена Овчарова – 3.04%, а листата за общински съветници – 5.09%;
• Русе: кандидатът за кмет Деана Тонева – 2.24%, а листата за общински съветници – 4.49% (разликата е повече от два пъти!);
• Велико Търново:  кандидатът за кмет Калоян Янков – 5.85%, а листата за общински съветници – 6.81%;
• Разград:  кандидатът за кмет Мирослав Грънчаров – 16.77%, а листата за общински съветници – 18.49%.

На този фон, приятна изненада е кандидатът за кмет на ДБ във Варна, адв. Стела Николова. Тя “изтегля” нагоре общинската листа на ДБ във Варна, получавайки над 2000 гласа повече от гласовете за общински съветници.

Редно е да направим и друго сравнение. При изборите за Народно събрание през 2017 година Коалиция “Движение Да, България” (Зелените и ДЕОС) и “Нова Република” (ДСБ, Съюз за Пловдив и Бъгарска демократична общност) получиха в София – град (трите софийски многомандатни избирателни района – 23, 24 и 25) почти 80 000 гласа (без 25!). Демократична България (Да, България + ДСБ + Зелено Движение), т.е. двете основни партии в коалициите отпреди 2 години и половина, на тези местни избори получава в Столична община за общинската си листа (за кмет получават по-малко!) 58 442 гласа. Оказва се, че на тези избори в София ДБ са мобилизирали с 27% по-малко избиратели, отколкото през 2017 г.

Това явление не е изолирано. Същото наблюдаваме и в Пловдив. През 2017 година “Нова Република” (ДСБ, Съюз за Пловдив и Бъгарска демократична общност) и Коалиция “Движение Да, България” (Зелените и ДЕОС) получиха в Пловдив-град общо 12 842 гласа. На тези избори Демократична България – обединение (Да, България + ДСБ + Зелено Движение) получиха за общинската си листа 6 650 гласа. Това е почти 50% по-малко от избирателите им през 2017 г.

Същото е и във Варна. През 2017 година “Нова Република” (ДСБ, Съюз за Пловдив и Бъгарска демократична общност) и Коалиция “Движение Да, България” (Зелените и ДЕОС) получиха във Варна 10 833 гласа. На тези избори общинската листа на ДБ мобилизира само 6431 гласа. Спадът е над 40%.

Изводите на ТерминалНО:

Както и да интерпретираме резултатите от местните избори, не можем да подминем тежестта на фактите – ГЕРБ е безспорният победител в тях. Всеки друг извод е открита манипулация.

Има още няколко обстоятелства, свързани с победителя, които се набиват на очи. ГЕРБ не само запазва доминацията си в най-големите градове на страната след 10 години на власт, но и се превръща в осезаема политическа сила в районите с компатно турско етническо население. Единствената, която там може да се съизмерва с ДПС. Останалите политически сили просто не присъстват на този терен.

Противно на това, което предвиждаха мнозина, оказа се, че ГЕРБ може да прави избори и без Цветан Цветанов. Не само без, но, оказа се, това може да става и срещу Цветанов. Защото последвалите избори интервюта в медиите с премиера Борисов, както и с Цветанов, показват, че двамата са в сериозен конфликт. Съществуват “обосновани подозрения” (както казва самият Цветанов), че Цветанов е играл в области като Русе и Ямбол против местните организации на ГЕРБ.

БСП все още “не е във форма” и дори явяването на балотаж на Мая Манолова в София не може напълно да реанимира столетницата. Показателно е, че цялата кампания на бившия омбудсман бе организиран по такъв начин, че да прекъсне връзката с БСП. Пробивът на Манолова просто не се случи, независимо от големия брой десни, които я подкрепиха.

“Изборната машина” ДПС няма признаци на физическо или морално остаряване. Присъствието на ДОСТ на бившия председател на движението, Лютви Местан, на Народна партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) с председател бившия зам.-министър на отбраната Орхан Исмаилов, със само един общински съветник (!) и на Национално движение за права и свободи (НДПС) на първия отцепник – Гюнер Тахир – е напълно символично. 

Демократична България, очевидно, страда от остра липса на харизматично и компетентно лидерство. Само така можем да си обясним факта, че в най-важните за изборите общини ДБ получава по-високи резултати за общинската си листа, отколкото за кандидатите си за кмет. Всъщност, би трябвало да е точно обратното, ако ДБ имаха подходящи кандидатури. Трябваше кандидатите за кмет да отварят възможности за това, привърженици на други части на политическия спектър да се припознават в каузите на кандидат-кмета. По такъв начин местните лидери у нас успяват да накарат гласоподавателите да гласуват за партия “Зелените” или “Земеделски народен съюз” или за коалиция “Движение Заедно за промяна”. Освен това, в единствения случай, в който ДБ застана зад независим кандидат (Георг Спартански в Плевен), той стана кмет. ДБ не използваха достатъчно потенциала на независими кандидатури, включително и в София и това доведе до актуалните резултати на коалицията.

* Картата е на izbori.bg и е направена преди балотажите