Проведоха се поредни местни избори в Германия и заглавията в медиите не изневериха на добре познатия рефрен „Меркел падна“, „изключителен удар по Меркел“, „надигане на „Алтернатива за Германия“.
Този сценарий се разиграва в световната преса на всеки избори, откакто германският канцлер Ангела Меркел прие да приеме бягащите от военни конфликти бежанци през 2015 г. – като тази ѝ политика винаги е сочена и за основния виновник. Такава беше реакцията и през 2016 на изборите в три федерални провинции, както и на последващите в Мекленбург-Предна Померания, но Меркел продължава да е канцлер, а изводите за изборните резултати са в най-добрия случай преувеличени, ако не и чиста пропаганда.
Този път добре познатият сценарий се развива в Бавария. Провинция, в която Меркел и партията ѝ дори не участват на избори.
В традиционно по-националистическата Бавария (изиграла ключова роля за надигането на Адолф Хитлер) основната център-дясна партия в Германия, водена от Меркел – Християндемократичният съюз (ХДС), не взима участие.
А причината за това е именно да се създаде възможност в провинцията да има по-националистическа водеща партия, която да не позволи надигането на крайното дясно (като настоящата партия „Алтернатива за Германия“).
Това е и причината ХДС да отстъпва мястото си на баварските избори на сестринската ѝ партия Християнсоциален съюз (ХСС).
И баварският ХСС не споделя позициите на Меркел за политиката ѝ за бежанците. Нещо повече – нейният de facto лидер Хорст Зеехофер е настоящ федерален вътрешен министър, който редовно сблъсква позиции с Меркел по отношение на бежанците.
Първите данни ни показват, че ХСС запазва първото си място с 37,7 % от гласовете на провелите се местни избори.
На второ място обаче не е „надигналата се“ ксенофобска и антиевропейска „Алтернатива за Германия“. На второ място, и то с изненадващо добро представяне, са Зелените – които споделят политиката на Меркел за бежанците и са твърди застъпници на европейската интеграция.
Зелените почти удвояват своя резултат – от 8,6 през 2013 г. до 17,5% на настоящите избори.
„Надигналата се“ „Алтернатива за Германия“ не заема и третото място. То е спечелено от традиционно силните местни независими кандидати, явяващи се под името „Независими избиратели на Бавария“. Политиците от този формален съюз основно се занимават с местни политики, които нямат общо с федералните, европейските или световните проблеми.
Обичайно те взимат около 10% от вота на изборите, като и този път данните сочат лек ръст, с който ще вземат 11,6% от гласовете.
„Алтернатива за Германия“ е на четвърто място. Според първите данни взела 10,2% от гласовете. Резултат, който не просто не е победа, но далеч под очакваното за партията.
На изборите в традиционно лявата Мекленбург-Предна Померания през 2016 г. „Алтернатива за Германия“ взе 20,9%. (двойно повече избиратели, отколкото сега).
Ако причината за нейния възход бе слабото представяне на център-дясното и политиката за бежанците, то Бавария трябваше да бъде нейно огнище.
Но всъщност, както почти всички избори в Германия показаха през последните години – подкрепата за антиевропейската „Алтернатива за Германия“ не идва отдясно. Тя идва от левите избиратели, които масово загърбват социалдемократите в цялата страна.
От втора сила през последните години Социалдемократическата партия (СДП) се срива на пето място през настоящите избори, като вотът й спада от 20,6% на 9,7%.
Именно сриването на център-лявата партия в германската политика доведе и до силното представяне на „Алтернатива за Германия“. Силните позиции на „Алтернативата“ идват именно от бившите комунистически провинции, които бяха и традиционното избирателно ядро на СДП след обединението.
Предвещанията за „крах“ на Меркел не са нови. Те я преследват през цялото ѝ управление, водени къде от пропаганда или използване на клишета без анализ на фактите. Обикновено след поредния анонс „Меркел падна“ идва другата крайност – „Меркел е лидер на свободния свят“.
Истинският трус – който не се забелязва само в Германия, а на целия континент – е стопяването на проевропейското, пазарно ориентирано ляво, чието олицетворение едно време бяха лидери като Тони Блеър. И именно тези избиратели – работническата класа – биват яхвани от популистките сили – без значение дали става дума за крайнолеви лидери, които отново ще изграждат фалиращи утопии, или килерни нацисти, които искат да унищожат достиженията на Европа за последните десетилетия.
Това е и голямото предизвикателство пред Стария континент и свободния свят.
