На човек може да му бъде простено, ако не е разбрал, че в Германия се провежда предизборна кампания. Нито един от двамата кандидати не заплашва другия, че ще отиде в затвора; нито един от тях не е за напускане на ЕС; няма съперничество на бивши съученици за това кой да води страната и никой не иска да възражда комунизма или забранява цяла религия.
Нищо от нещата, които правят една предизборна кампания интересна в днешно време.
Ангела Меркел и претендентът за канцлер Мартин Шулц напомнят за това каква бе политиката, когато времето бе спряло, бе настъпил „краят на историята“ и разликата между център-десния и център-левия кандидат е в детайлите и подхода, а не апокалиптичен сблъсък, резултат на всеобщо видиотяване.
Този дебат показа защо Меркел е недостижима и както всички проучвания преди и след дебата потвърждават, запътила се към канцлерството за четвърти път с убедителна преднина от над 10 пункта.
Шулц не може да я атакува за много неща. И двамата подкрепят имиграцията, и двамата обещават данъчни облекчения. Меркел позволи на депутатите си свободно да гласуват за приемането на гей браковете и по време на мандата ѝ безработицата е спаднала от 5 милиона на 2,5 млн. души, а икономиката е във възход.
И Мартин Шулц избра да я нападне за външната политика – той щял да е по-твърд към Ердоган и незабавно щял да прекрати преговорите за членство на Турция в ЕС; той щял да е непоколебим към Тръмп и дори нямало да си говори с него, а единствено с американския Конгрес; нямало да покаже никаква милост към Путин и дори разкритикува бившия канцлер от собствената си партия, Герхард Шрьодер, че работи за „Роснефт“.
Точните позиции. Има само един малък проблем – Меркел ги изпълнява от години. Резултатът е, че това което Шулц говори, Меркел върши, и то без да ѝ е нужна бомбастична реторика. Така вместо морално превъзходство Шулц показа несериозност.
А на Меркел това ѝ даде повод единствено да припомни свършеното от себе си. В типично неин стил тя изостри позицията си към Ердоган по време на самия дебат – в началото заяви, че това не трябва да се превръща в дебат за това кой може да го изиграе по-грубо с турския президент. По-късно, когато вече обсъждаха Тръмп, Меркел се върна на Ердоган, за да потвърди, че ще работи с останалите държави – членки на ЕС, да се прекратят предприсъединителните средства за Турция.
Стратегията на Шулц – да покаже морално превъзходство и по-силно световно лидерство, има много пробойни. На първо място, днес Меркел е наричана „лидер на свободния свят“ и се наложи като лицето, което отвори вратите за бежанците от Близкия изток (макар социалдемократите на Шулц също да я подкрепиха в това решение). Трудно е с малко по-остра реторика да бъдат надминати тези постижения.
На второ място, партията на Шулц съвсем не е толкова дръзка, колкото самия него – особено по отношение на Русия, където има мнозина, които искат да си сътрудничат с Путин. Шулц бе уклончив и в това дали партията му няма да търси начин да се коалира с радикалната „левица“ – умерено евроскептична и умерено комунистическа, – с което не е като да показа особено лидерство и отстояване на принципи.
Единственият момент, в който Мартин Шулц бе достигнал, а дори и задминал Меркел по подкрепа по време на кампанията, бе когато се представяше за кандидата на промяната, а не за претендента за нов световен лидер, който ще прави същото като стария, но с по-голям патос.
Това бе и последният шанс Шулц да направи впечатление. Проучванията след дебата показват, че 55% одобряват представянето на Меркел и 35% това на Шулц (Tagesschau survey). Меркел е по-силният кандидат по отношение на компетентност, доводи и доверие. Шулц убедително печели „кой е бил по-агресивен“ според 87% от допитаните. Сред нерешилите да гласуват 48% смятат, че Меркел е била по-убедителна срещу 36% за Шулц.
При вече огромната преднина на Меркел на съперника ѝ му трябваше изумително представяне, за да може да промени играта. Такова със сигурност той не постигна на единствения дебат между двамата.
В дебата не бяха споменати реформата на еврозоната или преговорите около Brexit. Със сигурност причината не бе недостиг на време, тъй като дори имаше въпроси за това дали двамата са „ходили на църква тази неделя“. Възможно е кандидатите да са се разбрали да не обсъждат такива деликатни теми, тъй като всичките им европейски колеги ще следят внимателно казаното.
В заключителните си слова никой не измени на основната си стратегия. Шулц заяви, че иска „Европа, която се води от идеята за подсилване на демокрациите във времената на Путин, Ердоган и Тръмп, които предизвикват основните ни ценности“.
А Меркел с равен глас изреди всички предизвикателства пред Германия от руската агресия през обединението на Европа до новия образ на САЩ и заяви: „И вярваме, че ще се справим с тях заедно“.
