Европа трябва да се препозиционира и да се изправи срещу предизвикателствата, поставени от трите си големи глобални съперника – Китай, Русия и САЩ, каза Ангела Меркел преди последните й европейски избори като германски канцлер.
Посрещайки предизвикателствата, които варират от руската намеса в изборите до икономическото влияние на Китай и монопола на САЩ над дигиталните услуги, Европа трябва да подобри обединения фронт, каза Меркел в обстойно общо интервю за няколко водещи европейски медии, сред които и Guardian.
„Няма съмнение, че Европа трябва да се препозиционира в променения свят“, каза Меркел в разговор в кабинета си в Берлин. „Старите предпоставки на следвоенния ред вече не са приложими.“ Тя добави: „Те [Китай, Русия и САЩ] ни принуждават отново и отново да намираме общи позиции. Това често е трудно предвид нашите различни интереси. Но постигаме това – помислете например за нашата политика по отношение на конфликта в Украйна. Политиката ни за Африка сега също следва обща стратегия, която преди няколко години би била немислима. Затова продължаваме да поставяме единия крак пред другия. Но нашата политическа власт все още не е съизмерима с нашата икономическа сила.“
В интервюто, проведено от журналисти от германския вестник Süddeutsche Zeitung и споделено с Guardian като част от Алианса на вестници „Европа“, Меркел каза още:
„Brexit беше най-голямата европейска повратна точка през последните години, но сега топката е в съда на Обединеното кралство: „За да може Великобритания да напусне ЕС, в Лондон трябва да има парламентарно мнозинство „ЗА“ вместо просто декларации СРЕЩУ нещо“.
Генерирането на достатъчно икономическо богатство за справяне с екологичната криза остава нейното „най-голямо безпокойство“.
Германия се стреми да стане въглеродно неутрална до 2050 г., но това е „огромно предизвикателство“.
Интервюто идва в ключов момент в 14-годишното управление на Меркел като канцлер. Нейната партия, Християндемократическият съюз, е изправена пред перспективата за значителна загуба в предстоящите между 23-26 май европейски избори, въпреки че наблюдателите смятат, че тя остава достатъчно популярна, за да влезе в свой четвърти мандат до 2021 година.
Изборите са шанс популистите в Германия и на целия континент да надграждат своята нарастваща популярност, породена от по-голямо неравенство, нарастваща несигурност и разочарование от политиката на Брюксел и в държавите членки.
„Много хора са загрижени за Европа, включително и аз“, каза Меркел. „Това означава, че се чувствам още по-задължена да се присъединя към другите, за да се уверя, че Европа има бъдеще.“
Тя каза, че нейните колеги трябва да спрат да си играят с популистки жестове и категорично отхвърли отварянето на дясноцентристкия блок от партии в Европейския парламент към крайнодесните популисти като Матео Салвини.
„Това наистина е момент, в който трябва да се борим за нашите принципи и основни ценности“, каза Меркел. „Държавните и правителствените ръководители ще решат колко далеч ще пуснат популизма или в крайна сметка сме готови да поемем съвместна отговорност. Просто заявявайки, че се радваме на седем десетилетия мир, вече не е достатъчно да оправдаем европейския проект. Без аргументи, насочени към бъдещето, за да оправдаем Европа, европейският проект за мир също би бил по-застрашен, отколкото можем да предположим.“
Меркел също подчерта неотложността на глобалната екологична криза. Бивш министър на околната среда в кабинета на Хелмут Кол, Меркел припомни конференциите за биоразнообразието, на които присъства в средата на 90-те години, и каза: „Сърцераздирателно е да се види как ситуацията многократно се е влошила.
Очевидна е липсата на последователни политически действия в световен мащаб. Това, което е от ключово значение, за да имаме възможността да действаме във всички сфери, включително опазването на околната среда, е да бъдем икономически успешни. Това е най-голямото ми безпокойство“.
Тя повтори целта си Германия да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., но заяви, че за европейските страни да постигнат целта за нетните въглеродни емисии, поставена от френския президент Еманюел Макрон и осем други лидери, те ще трябва да отворят отново задълбочения дебат за технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS).
„Девет държави възнамеряват да постигнат климатичен неутралитет до 2050 г., като средно те вече няма да отделят никакъв въглероден диоксид“, каза Меркел за инициативата на Макрон. „Аз съм твърдо убедена, че това може да стане само ако има желание да се уловя и съхранява CO2. Въпросните страни не отричат това. Методът се нарича CCS – и за много хора в Германия това е условие с много висока цена.”
CCS е противоречива технология, тъй като критиците я възприемат като скъпа субсидия, която в крайна сметка ще забави, вместо да намали зависимостта от изкопаеми горива. „Има две възможности – можеш или да съхраняваш въглерод, или да залесяваш в голям мащаб“, каза тя. „В Холандия например последното не е вариант. Там CO2 може да се изпомпва в празни газови полета. Можем да направим същото и в Германия – но ако аз бих наложила да приложим тази политика от раз, тогава хората биха имали право да ме питат колко реалистично е това.“
Меркел не се нае да каже дали ЕС ще предостави на Великобритания друго удължаване за сделка, ако правителството на Тереза Мей не успее да сключи споразумението си за оттегляне до края на октомврийския срок.
На въпроса дали през есента Brexit може да бъде обсъждана от нови лидери както в Лондон, така и в Берлин, тя отново отказа да бъде въвлечена, отговаряйки: „Ако има нещо, което да се преговаря, Европейската комисия ще направи това от името на 27-те държави членки, както и досега“.
