Според новите промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения „доставчиците на медийни услуги“, т.е. медиите, са задължени да декларират пред Министерството на културата „всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането“. Какви точно ще са тези „данни за лицето“, тепърва ще се изясни от образците на декларациите, които министърът на културата трябваше да утвърди до един месец след обнародването на закона (на 13 ноември 2018 г.), но към настоящия момент на сайта на министерството няма съобщение за такова утвърждаване.
Този закон засяга особено медиите, които приемат микродарения от много лица (т.нар. краудфъндинг), защото събирането на допълнителни данни извън предоставените от технологични платформи като PayPal, Patreon, ePay, както и от банките при дарения чрез банков превод поставя съответните медии пред невъзможност да изпълнят изискванията на закона. В същото време подаването на непълна декларация се счита за неспазване на закона, а глобата е от 10 хил. до 15 хил. лева при първо нарушение и от 20 хил. до 30 хил. лева при повторно. Санкцията може да бъде наложена дори ако липсват някои от изискуемите данни на едно лице с дарение от 1, 2 или 5 лв. например.
От „Тоест“ (toest.bg), вестник „К“ (kweekly.bg), „Терминал 3“ (terminal3.bg), „Маргиналия“(marginalia.bg), „КлинКлин“ (klinklin.bg) и „Биволъ“ (bivol.bg) подготвихме и изпратихме чрез адвокат Емил А. Георгиев общо писмо до министъра на културата Боил Банов, в което настояваме от министерството да вземат предвид горните съображения при утвърждаването на образците на декларациите, както и да ни предоставят възможност да дадем становище по тях преди публикуването им.
[…] някои от нас се финансират от дарения частично, други залагат на даренията изцяло. Но нито един от издателите, съставители на настоящото писмо, не възразява срещу разкриването на това обстоятелство. Напротив, всички ние го изтъкваме на своите сайтове, с които приканваме читателите си да подпомагат дейността ни, защото по своя характер тя е медийна и в този смисъл – в полза на обществото. Не възразяваме да декларираме и информацията, предоставена ни от трети лица посредници при получаване на дарения.
Намираме за нужно да споделим обаче, че всяко задължение извън възможно изпълнимото поставя по-нататъшното ни съществуване, а с това – и медийния плурализъм в България, под въпрос. Създава затруднения, които по същество са цензура за малките независими медии.
Предистория
На 6 февруари 2018 г. депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. В мотивите на вносителите е записано, че „създаването на законово задължение за разкриване на действителния собственик на доставчиците на медийни услуги (вестници, списания, онлайн медии, информационни агенции, радиа и телевизии) и на начина на финансиране ще доведе до максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите, които се издържат по непазарен начин, и ще сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите си от дейността, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране.“
Въпреки няколко становища на Асоциацията на европейските журналисти и негативни критики от страна на експерти, че законопроектът „Пеевски“ не затваря пътя за скритите зависимости, на 1 ноември 2018 г. той беше приет на второ четене от Народното събрание и обнародван две седмици по-късно.
Препубликуваме текста на „Тоест„.
