За разкритията, които ще окажат огромно влияние над търсенето на извънземен живот, разказва научният редактор на Guardian Иън Сампъл.
Шансовете нещо да дойде от Марс спаднаха рязко с откритието, че повърхността на Червената планета се състои от “токсичен коктейл” от химични вещества, които могат да убиват живи организми.
Експерименти с вещества, намерени в почвата на планетата, показват, че те се превръщат в мощни бактерициди от ултравиолетовата светлина, която облива планетата, превръщайки горните слоеве на прашния пейзаж в стерилни.
Откритието има множество последици за търсенето на извънземен живот на четвъртата по ред планета в системата и вероятно мисиите ще трябва да копаят надълбоко под земята, за да намерят следи от минал или настоящ живот, ако той въобще се крие там. Най-благоприятната среда може би лежи на два или три метра под повърхността, където почвата и организмите са защитени от интензивната радиация. “На тази дълбочина е възможно животът на Марс да оцелее”, казва Дженифър Уадсуърт, магистър-астробиолог от Университета Единбург.
Проучванията на Уадсуърт са стимулирани от откритието на силни оксиданти, познати като перхлорати, в почвата на Марс преди няколко години. Следи от перхлорати се появяват в тестове, изпълнени от мисиите “Викинг” на НАСА преди 40 години, но са потвърдени наскоро от космическия апарат на агенцията “Феникс” и марсохода “Кюриосити”. През 2015 г. мултифункционалният космически апарат Mars Reconnaissance Orbiter забеляза признаци за перхлорати в нещо, което изглеждаше като мокри и солени ивици, които се спускаха в деретата и кратерните стени на Марс.
Много учени подозираха, че перхлоратите ще бъдат токсични за микробите на Марс, но поне на теория извънземните бактерии биха могли да открият начин да използват химикалите като източник на енергия. Ако е възможно да има живот в соления разтвор, то извънземните може би виреят във влажните петна на Марс.
Съвместно с Чарлс Кокъл, астробиолог в Единбург, Уадсуърт наблюдана какво се случва с Bacillus subtilis, бактерия от почвите и чест замърсител на Земята, който се намира и в космическите проби, когато е примесен с магнезиев перхлорат и облъчен с ултравиолетови лъчи, подобни на тези на Марс. Тя открива, че бактериите измират два пъти по-бързо при наличието на перхлорат. Други перхлорати, намерени на Марс, имат подобен бактериациден ефект. По-нататъшни тестове разкриват, че UV лъчите разбиват перхлората на други химикали, хипохлорит и хлорит, и именно те явно са толкова фатални за бактерията. Учените правят следващи експерименти, които разглеждат токсичните ефекти на железните оксиди и водородния пероксид, които също се намират в почвата на Марс. Тези тестове дават още по-лоши новини за микроскопичните марсианци: когато бактерията е облъчена с UV лъчи в присъствието на перхлорати, железния оксид и пероксид, те умират 11 пъти по-бързо, отколкото в експеримент само с перхлорат. В статия за Scientific Reports учените казват, че неблагоприятните условия на Марс са причинени от “токсичен коктейл оксиданти, железни оксиди, перхлорати и UV радиация”. Откритията означават, че влажните следи на повърхността на Марс, забелязани от орбита, може би не са добро място за откриване на извънземни микроби. Солените линии най-вероятно съдържат перхлорати, превръщайки ги дори в по-токсични от околната почва.
“Не мога да говоря за живота в миналото”, казва Уадсуърт. “Що се отнася до настоящия живот, експериментите не го отхвърлят, но вероятно означават, че трябва да гледаме за следи под земята, където има защита от силната радиационна околна среда на повърхността.”
Крис Маккей, планетарен учен в центъра за проучвания Еймс на НАСА в Калифорния, казва, че проучването е “голяма стъпка напред” в това да бъдат разбрани усложненията от намирането на високи нива на перхлорати на Марс. От гледна точка на изследването на Марс той казва, че резултатите са едновременно добра и лоша новина. Добрата е, че това означава че всякакви микроби, които пътуват заедно с екипировката, изпращана на Марс, ще бъдат унищожавани на повърхността, което отхвърля въпроса за инцидентно заразяване на потенциално населена планета. “Това намалява загрижеността ни за опазване на планетата, както и за инфектиране на астронавти”, казва той. “Но лошата новина е, че това означава, че трябва да копаем на значителна дълбочина, за да достигнем до биологически данни за по-ранен живот, който не е напълно унищожен от реактивните и активирани от UV перхлорати”. През 2020 г. Европейската космическа агенция планира да изпрати марсохода ExoMars на Червената планета на мисия за търсене на извънземен живот. Марсоходът е снабден с устройство, което може да пробие на два метра в почвата и да вземе проби от нея, в които микроскопични марсианци евентуално да бъдат открити. Андро Коутс, планетарен учен в UCL, който е начело на визуалния екип за ExoMars казва, че данните сочат, че повърхността на Марс днес е много по-враждебна към живот, отколкото се е смятало. “Това в комбинация със слънчевата и галактическата радиация на повърхността на Марс прави още по-важно вземането на проби под повърхността в търсене на биомаркери”, казва той. “С марсохода ExoMars ще пробием и ще вземем и анализираме проби от до 2 метра под повърхността”, добавя той. “Това е важно, тъй като милиметър или два ще ни дадат достъп под вредните лъчи, един метър ще ни заведе под оксидантите като перхлоратите, а метър и половина ще ни спусне под йонизиращата радиация на слънцето и галактиката.”
Снимка: НАСА
