Руската активистка и артист Мария Альохина разказва пред Guardian за новата си книга, двете години, прекарани в руските затвори, Алексей Навални и борбата за една по-добра Русия. Альохина продължава да вярва, че всеки ден е борба за по-добро политическо бъдеще. Борба, отговорността за която тежи на раменете на обществото.
След като си поръчва четвърто капучино в рамките на 40 минути, Мария Альохина чувства, че ми дължи обяснение:
„Имам си граници. Не повече от осем чаши капучино на ден“, казва активистът и член на носещите маски протестъри Pussy Riot. „Преди пиех повече.“
Облечена изцяло в черно въпреки августовската жега в Москва, Альохина, 29, не изглежда като човек, който е познал международна слава след ролята й в „пънк молитва“ пърформънса в главната катедрала в Русия.
Скандалното изпълнение включваше петима членове на Pussy Riot, които изпълниха песента си „Дево Мария, Божия майчице, прокуди Путин!“ в московската катедрала „Христос Спасител“ по-малко от ден преди президентските избори да бъдат спечелени от руския президент Владимир Путин. Альохина, Надежда Толоконникова, по това време и двете на 23 години, заедно с Екатерина Самучевич, на 29, са обвинени за „хулиганство, мотивирано от религиозна омраза“ в процес, който разделя руското общество и чиято всяка минута е следена от международната преса.
Альохина бе осъдена от съдията на две години затвор с решение, което подкрепящите заклеймиха като политически мотивирано. След нейното освобождаване тя посвещава времето си на работа по въпроси за човешките права, в частнот опити да реформира затворническата система в Русия, актьорство, пътуване по света и отглеждане на младия й син, Филип, който е на 10. Сега тя е написала книга, наречена Riot Days [Дни на бунт – бел. прев.].
„Не съм писала мемоарите си. Написах история, почти като приказка. Само че всичко в нея е вярно“, казва тя, пушейки цигара след цигара. „Никой – дори ние, не знае какво ще стане след месец или след няколко години. Каквото и да се случи – ще се случи. Но историята ще живее. Следователно това е важно.“
Книгата започва със създаването на феминистката пънк група през зимата на 2011 и дава подробности за някои от ранните им изпълнения, включително на Червения площад и пред център за лишаване от свобода, в който се намират активисти на опозицията в Москва. След това описва в детайли световноизвестния пърформънс в катедралата, кратък период като бегълци от закона и процеса в Москва срещу Альохина, Толоконникова и Самучевич. Втората част описва живота на Альохина в затворите в Пермския регион в Русия, близо до планините Урал, и в града на Волга Нижни Новгород.
Альохина казва, че иска да разкаже човешката история на Pussy Riot и да поправи някои грешни схващания: „В нашия случай пропагандата работеше на пълна пара. Наричаха ни богохулци, курви и какво ли още не.“ Но тя би искала книгата да бъде призив към действие. „Искам 19-годишно момиче от Аржентина, което не знае нищо за Путин, Русия, Pussy Riot или протести, да може да разбере от тази книга“, казва тя. „Всички имаме избор във всеки един момент от живота си. Тази книга просто е пример за това как да избираш.“
Руската версия е неофициално разпространявана по същия начин, по който и тъй наречената „самиздат“ литература – забранената литература – е циркулирала в Съветския съюз. Но Альохина иска английската версия да вдъхнови международната публика. Тя редовно посещава Европа и САЩ и вярва, че избирането на Доналд Тръмп като президент на САЩ прави изживяното от нея по-важно от всякога.
„Политическото изкуство просто е необходимо за живота в САЩ в момента“, казва тя. „Не става въпрос само за Тръмп. Става въпрос за нацисти, които искат да съдят според расови черти и тъй нататък. Ако наричаш някой опасен, това означава, че си уплашен от него“, казва тя. „Не трябва да се страхуваш, трябва да действаш.“
Хората навсякъде трябва да бъдат внимателни относно влагането на прекалено много вяра в политици, които имат нужда да бъдат „сръгвани отзад“ според Альохина. „Политиката не е нещо, което съществува в един или друг Бял дом. Политиката е животът ни. Политическият процес се случва постоянно.“
Альохина не е спряла с политическия активизъм в Русия след излизането си от затвора. През 2014 тя бе бита с камшик от патрулиращи казаци по време на изпълнение на Pussy Riot на зимните олимпийски игри в Сочи. През август тя бе задържана за кратко от полицията в източния сибирски град Якутск, след като поставя цветна маска, пали сигнална ракета и закача плакат на един от мостовете, който призовава за освобождаването на Олег Сенцов, украински режисьор, който в момента излежава 20-годишна присъда в близък затвор. Сенцов, който беше в опозиция на руското анексиране на Крим, каза, че е бил измъчван след арестуването си; международни организации за защита на човешките права казват, че той е политически затворник.
Една от любимите части на Альохина от книгата разказва за седмицата, в която тя се крие със Самучевич и Толоконникова, преди най-накрая да бъдат открити от полицията. Те убиват времето, като се местят между домовете на приятели и разговарят с журналисти по скайп в тоалетните на кафенета. Всички бегълци вземат решение да не пътуват в чужбина или да се крият далеч от Москва. „Беше най-интересната седмица“, казва Альохина. „Ако бях заминала в изгнание, това щеше да бъде избор в името на безопасността. Това е, когато поставяш личния си комфорт пред убежденията си. Това не ме интересува.“
Чрез Pussy Riot една концепция продължава да съществува, въпреки че оригиналните й членове са се разделили. Альохина няма желание да обсъжда личните взаимоотношения, но потвърди, че вече не се събира и не работи с Толоконникова и Самучевич.
Толоконникова е поела по свой път. Миналата година тя участва в няколко музикални клипа, включително един атакуващ Тръмп и друг, в който е показана къпеща се с кръв и пееща за руските тайни служби. По-рано този месец тя обяви, че събира средства за театрален проект и призова Inside Pussy Riot да бъде изигран в Лондон. Самучевич, която бе освободена от съда, който произнесе присъдите на Альохина и Толоконникова, рядко се появява публично. В последното си интервю през 2014 тя казва, че й е трудно да си намери работа заради връзките си с Pussy Riot.
Разговорът, започнал с изпълнението на групата в катедралата, все още се води, твърди Альохина, която казва, че таи в себе си много гняв срещу православната църква и нейната йерархия заради тяхното женомразие и подкрепата им към Путин: „Лицето на църквата е група от крадливи официални лица, които са абсолютно лицемерни и нямат нищо общо с християнския морал и норми. Това са хора, които под този банер на морала оправдават войните и политическите убийства.“
Но Альохина, която е кръстена като дете, чертае ясна граница между църковната йерархия и православното християнство. Тя редовно ходи на църква и в книгата си описва инцидент по време на бягство от полицията, в който тя влиза в църква и пита един от свещениците какво мисли за Pussy Riot. Той не я разпознава и казва, че според него групата трябва да бъде зад решетките. Тя разказва, че откакто е напуснала затвора, е била изритвана от няколко църкви, най-скорошната от които в центъра на Москва, която посещава, след като оставя сина си в училище.
По-рано тази година Альохина бе част от изпълнение пред Министерството на правосъдието, където обединява сили с известен православнохристиянски активист, с когото организират четене на Библията. „Новият завет е най-важната книга в живота ми“, казва тя. „Християнството ни принадлежи.“
За себе си казва, че вярата е процес. „Всеки ден човек прави избори. Не се случва от нищото да разбиреш нещо и да се промениш в различен човек просто така. Това е ежедневен труд.“
Единственият все още работещ проект, който обвързва членовете на Pussy Riot, е сайтът за новини „Медиазона“, който Альохина и Толоконникова правят, когато напускат затвора. „Медиазона“ съобщава за съдебни дела, службите за сигурност и руските затвори. Альохина продължава на спонсорира сайта с пари, които прави от пърформанси и публични появи, вдъхновена от това, което е преживяла по време на присъдата си.
„Всички момичета в моя затвор ми казваха и всички момичета в затвора на Надя [Толоконникова] ѝ казваха, че ако ние не говорим за тях – никой няма да говори. А те имат правото да бъдат чути“, казва тя.
„Медиазона“ се е превърнал в популярен източник на новини, след като серия от независими медийни източници в Русия бяха смачкани в пресата на държавата. Броят на съдебните дела, които са политизирани, продължава да расте, разпалвайки интереса. „Затворът е огледало на това как в един определен момент държавата си взаимодейства с хората“, казва Альохина. „И е кристално ясно огледало.“
Миналата година тя се присъедини към Свободния театър на Беларус в Лондон, за да участва в Burning Doors [„Горящи врати“ -бел. прев.], пиеса, в която се предават изживяванията на артисти, включително нейните собствени, които лежат в затворите в Русия. Продукцията изследва мъченията и някои византийски практики на руските институции, изпитани от Альохина, включително регулярния и задължителен гинекологичен преглед на жените в затвора и третирането на психиатрични пациенти с високи дози опасни антипсихотични лекарства.
Яростен критик на Кремъл, Альохина казва, че не очаква внезапна политическа промяна в Русия.
Тя казва, че уважава известните руски лидери на опозицията и антикорупционния активист Алексей Навални, но не планира да му помага в кампанията му за президент в изборите, които ще се проведат догодина. „Да избереш лидер означава да делегираш собствената си отговорност“, казва тя. „Това не е нещо, което искам да правя.“
Много от песните на Pussi Riot посочват Путин като причината за болестите на Русия, но Альохина отбелязва, че не може един-единствен политик да бъде държан под отговорност за проблемите на една държава. „Хората казват, че Путин е този, който ни изпраща [Pussy Riot] в затвора, но е лесно да се каже така. Лесно е да се обвини един човек. Путин е просто лицето на тази система“, казва тя.
Според Альохина активистите трябва да променят начина си на мислене, за да се промени политиката на Русия. „Аз не съм от този тип хора, които стоят и чакат някакъв край. Трябва да действаш, независимо какви са условията“, казва тя. „Аз се боря срещу безразличието и апатията… и за свободата и избора.“
Снимка: Мария Альохина (отляво) и Надежда Толоконникова (дясно)
