Препубликуваме писмото на Манол Пейков, издател, издателство „Жанет 45“ , от профила му във Фейсбук без редакторска намеса
Уважаеми г-н Мутафчийски,
уважаеми г-да от Националния щаб за борба с епидемията от коронавирус,
уважаеми г-да зад кормилото на съдбите на нацията в този труден за всички ни момент,
Гледах с недоумение, граничещо с потрес, православната неделна литургия по Българската национална телевизия вчера сутринта.
Десетки, може би стотици хора от най-уязвимата от вируса група, които не спазват никакво разстояние помежду си и вземат комка с обща лъжичка.
И не, недоумението ми не беше насочено към старейшините на Българската православна църква, които нееднократно са демонстрирали липса на елементарна отговорност към собственото си паство.
Насочена беше към вас, българските държавници, които позволяват това да се случва.
Дваж по-голямо стана недоумението ми, когато малко по-късно научих, че ген. Мутафчийски е поискал среща, за да „преговаря“ с водачите от БПЦ.
Г-н Мутафчийски, вие сте лекар. Хирург, При това добър и уважаван хирург, доколкото ми е известно.
Представете си, че влизате в спешна операция и животът на пациента зависи от бързината и акуратността на вашите действия.
И точно в този момент се появява в целия си блясък някой от дълбокопочитаемите ни митрополити и настоява да не си дезинфекцирате ръцете преди операцията, понеже пациентът е вярващ човек и е дълбоко уверен, че Господ няма да позволи той да получи сепсис.
Е, какво ще направите? Ще започнете ли преговаряте ли с висшия православен сановник?
Да, точно така. Няма дори и за миг да ви хрумне да преговаряте. А на мига ще го пратите на майната му (където в случая му е и мястото), ще си измиете старателно ръцете и ще влезете в операционната.
Т о ч н о такъв е случаят и сега.
С единствената разлика, че не става дума за живота на един пациент, а на х и л я д и, а може би и стотици хиляди.
Не мисля, че е нужно да ви припомням случая с Пациентка 31 в Южна Корея, която зарази хиляди хора след посещение на две служби в мегацърквата „Шинчеонджи“ и благодарение на която овладяната (към онзи момент) епидемия в страната се развихри отново.
И не, изразът „религиозни свободи“ няма място в този разговор. Защото тези свободи (които дълбоко уважавам) по никакъв начин и при никакви обстоятелства не включват свободата на в р е д и ш на човешкото здраве (при това, макар да ми е тъжно да го кажа – съвсем съзнателно).
Уважаеми г-н Мутафчийски,
Макар редовно да гълчите журналистите за лекомислените им въпроси по повод епидемията от КОВИД-19 (често съвсем основателно), не съм съвсем сигурен, че си давате ясна сметка на какво са подложени гражданите и бизнесите в България в този труден момент.
Плащам заплати на над 80 души. Още от началото на епидемията, броят на поръчките спадна над три пъти. Към момента нещата изглеждат още по-зле. При това бизнесът ми не е от най-засегнатите.
В Пловдив, където живея, бяха изградени 18 КПП-та, които блокират всички входове и изходи на града. (Заради д в а регистрирани случая на КОВИД-19 на територията на града. А в някои от другите областни градове, също блокирани, към момента все още няма н и т о един случай.)
На голяма част от служителите и работниците ми се налага да минават през тези КПП-та всяка сутрин и всяка вечер, понеже живеят в околните села. Това отнема м и н и м у м два часа на ден.
Зеленчуковата борса в Първенец, най-голямата в страната, е практически затворена. Това не се е случвало и в най-тежките кризи на прехода. Човекът от единствената отворена сергия обясни, че и той ще затвори утре, понеже вчера и днес на КПП-тата не са пуснали хората да идат да си засадят разсада от зеленчуци, поради което всички приготвени разсади ще останат непродадени, а продадените – зян.
Не съм сигурен колко дълго ще мога да осигурявам заплати на хората си при нивото на сегашния бизнес, г-н Мутафчийски. Не знам и какво точно ще ядем след два или три месеца след подобно затягане на нещата.
Но се опитвам да не мисля за това. Опитвам се да бъда отговорен към себе си и хората около мен, защото зная, че ситуацията е извънредна и че в моето положение се намират десетки хиляди други бизнеси в страната.
И макар да смятам мерките по блокиране на пътищата в областните градове за непремерени, уважавам решението ви и надлежно го спазвам.
Още от началото на кризата, доста преди създаването на Националния опперативен щаб, образовам всички хора около себе си за спасителната необходимост от социално дистанциране и им обяснявам защо това е е д и н с т в е н о т о ни оръжие срещу вируса в момента. И защо е от вопиюща необходимост да правим свръхуслия, за да пазим най-уязвимите групи: възрастните и хората с хронични заболявания.
И на фона на всичко това, на всички тези небивали ограничения и лишения, на които се подлагаме, вие позволявате на някакви хора, при това от най-рисковата група, да се събират на големи групи и да изпълняват (важни за тях) ритуали, като практически престъпват в с и ч к и правила, спомагащи за ограничаване на заразата!
Това е не просто неприемливо. Това е крайно безотговорно.
И то не само към участниците във въпрсоните ритуали. А към всички, които населяват тази страна, до последния човек.
Защото ако нещо стана до болка ясно при настоящата епидемия, то е, е всички сме много по-свързани и много по-взаимозависими, отколкото някога ни се е струвало.
Настоявам н е з а б а в н о да наредите спиране на в с я к а к в и публични богослужения и сродни ритуали, свързани със събиране на повече от двама души на едно място.
Не ви моля. Настоявам.
Като човек, гражданин и работодател, който е загрижен за бъдещето на нацията.
Всякакви преговори в случая са съвършено неуместни и демонстрират липса на елементарна държавническа отговорност. (За Хипократовата клетва дори няма да ви напомням.)
Всякакво забавяне на решителните и категорични мерки, необходими в случая, ще бъде признак на явна безотговорност към нашето общо бъдеще. И ще тежи на съвестта ви.
С уважение,
Манол Пейков,
гражданин и работодател
Пловдив, 23 март 2020 г.
