От Рим Момтаз, POLITICO
Френският президент инвестира политически капитал в Централна и Източна Европа, регион от малък интерес за неговите предшественици, където икономическата мощ на Германия и военното присъствие на САЩ отдавна са по-силни от Париж.
Ухажването на Макрон в региона включва многократни посещения, пропагандиране на усилията на неговата партия да намери партньори там, както и скорошната подкрепа на кандидати от Румъния и България за висши международни постове.
На Макрон няма да му е лесно да узурпира дългогодишни съюзи, а и някои от неговите политики досега са смятани за определено недружелюбни за Изтока. Но като относително новодошъл, който не е част от нито едно от големите две политически семейства на континента, Макрон и неговите помощници знаят, че трябва да създадат мрежа от съюзници в цяла Европа, за да увеличат максимално своето влияние.
Протягането на ръка на Изтока е част от по-широка стратегия за изграждане на връзки с политическите сили, които Макрон вижда като поне частично съмишленици. Той поддържа културни връзки с лявоцентристките лидери на Испания и Португалия, както и с либералните премиери на Белгия и Холандия – съюзи, които бяха на максимална показност по време на преговорите за водещите работни места в ЕС това лято.
Но големият проблем за Макрон в изграждането на регионален съюз е в Унгария и Полша.
„Това е екосистема, която въвеждам, и тя е благоприятна за политическия дневен ред на президента“, заяви Стефан Сежурне, бивш съветник на Макрон, който сега ръководи делегацията „Възраждане“ на френския лидер в Европейския парламент, част от либерал-центристката група „Обнови Европа“.
Този дневен ред, както беше посочено от Макрон, когато той призова за „европейски Ренесанс“ по-рано тази година, се състои в по-голяма интеграция в ЕС, подобрена обща политика в областта на отбраната и сигурността и по-силно присъствие на ЕС на международната сцена, в търговските преговори и в установяването на норми за климата и конкуренцията. Това е и програма, която е по-малко либерална по отношение на икономиката, търговията, конкуренцията и единния пазар, отколкото биха искали редица правителства на ЕС, включително някои от Изток.
Макрон със сигурност не се е сприятелил с някои лидери в региона. Той порицава правителствата на Полша – най-голямата държава – членка на ЕС в Централна и Източна Европа – и на Унгария за тяхното отстъпление по отношение на демократичното им развитие. И поне в Полша той не е в състояние да привлече значими политически играчи, които да се присъединят към неговия центристки съюз.
Но съюзите на Макрон на Изток често не са били съсредоточени върху правителствените лидери. Вместо това, неговите „лейтенанти“ изграждат отношения с партии и избиратели, които могат да се почувстват разочаровани от тези лидери и техните националистически възгледи. С други думи, хора по подобие на самия Макрон – млади, образовани, градски, социално-либерални европейски ентусиасти.
В дългосрочен план лагерът на Макрон залага, че подобни съюзи ще увеличат шансовете да вървят в крак в следващите избори за Европейски парламент с големите двама играчи – дясноцентристката Европейска народна партия и лявоцентристката Партия на европейски социалисти. Когато Макрон стартира „Ренесанса“ преди европейските избори през май, той даде да се разбере, че го вижда като общоевропейско движение, не само ограничено до Франция.
Следващите години ще разкрият дали Макрон ще се възползва от голямо потенциално пространство на политическия пазар в Централна и Източна Европа или ще остане в най-добрия случай нишов играч.
Чувствителност на тема „втора категория“
За да спечели голям брой хора в региона, Макрон ще трябва да разсее идеята, че иска да отнеме властта от Централна и Източна Европа и да създаде две категории ЕС, с ядро на западноевропейските държави, които да бъдат начело.
Съществува „схващане, че Макрон иска да промени Европа чрез множество интеграции или въвеждане на второкласни членове на ЕС, а Централна и Източна Eвропa са абсолютно сигурни, че ще бъдат второкласните членове“, заяви Весела Чернева, заместник-директор на тинк-танка Европейския съвет за външни отношения.
Привлекателността на Макрон на Изток бе сериозно намалена от стремежа му да реформира нормите, приложими към командированите работници на ЕС, което се разглеждаше като опит за затрудняване на хората от региона да работят във Франция и други западноевропейски страни.
Чернева, бивш говорител на външното министерство на България, заяви, че Макрон има и други пречки за преодоляване – включително дългото пренебрегване на региона от страна на Франция и силното икономическо влияние на Германия там.
„Имаше много дълъг прекъсване“, каза тя, като добави, че икономическите връзки на Франция с региона „нямат плътността“ на тези на Германия, която е доминиращият икономически партньор за Централна Европа.
Но, каза Чернева, има пространство Франция да изгради съюзи в области като киберсигурност, изкуствен интелект и дипломация.
Никола Тензер, френски експерт по стратегически въпроси, заяви, че Макрон също трябва да покаже, че разбира историята на източноевропейците, техните опасения за Русия и значението на гаранциите за сигурност на САЩ.
„Има реална възможност Франция да направи нещо, но [Макрон] трябва по-добре да демонстрира един вид съпричастност към това, което тези народи изпитаха по време на комунистическото си минало“, каза той.
„Някои в Източна Европа са озадачени от връзката му с Русия и се страхуват от всякакъв вид компромисно умиротворяване. Освен това се чудят дали чрез плановете си за европейска отбрана Макрон няма да отслаби истинската гаранция [с която те разполагат] за сигурност от страна на НАТО.“
Стратегия за работа
Макрон поне изпратил сигнал до Централна и Източна Европа, че те са му на сърце, с редица важни политически назначения през последните месеци.
Румънецът Дачиан Чолош, бивш министър-председател, беше избран за лидер на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент до голяма степен благодарение на „Ренесанса“.
Подкрепата на Макрон също бе от решаващо значение при номинацията на Кристалина Георгиева от България за кандидат на Европа да ръководи Международния валутен фонд преди холандския преден ръководител Йероен Дийселблом, който имаше подкрепата на Берлин.
И като стъпка, която доскоро би била невъобразима, Макрон реши да подкрепи румънката Лора Кодруца Кьовеши за длъжността прокурор на ЕС дори срещу собствената кандидатура на Франция – Жан-Франсоа Бонер.
Последните два хода дойдоха, след като нито един източноевропеец не беше номиниран да поеме което и да било от големите пет работни места в ЕС – председателите на Европейската комисия, Съвета, Парламента и Централната банка, както и на върховния представител по външна политика.
Подкрепата за Георгиева и Кьовеши позволява на привържениците на Макрон да твърдят, че той се грижи за Централна и Източна Европа по начин, по който други лидери на ЕС не го правят.
„Ако източните държави винаги са с впечатлението, че по време на номинациите за топ позициите в ЕС те никога нямат шанс да спечелят или да накарат някой да ги представлява, това няма да подобри ситуацията. Напротив, това ще подчертае разделението [в рамките на ЕС]“, каза високопоставен френски дипломатически служител.
Много преди тези преговори Макрон вече показваше на Изтока повече внимание от предшествениците си. Три месеца след спечелването на президентския си мандат през 2017 г. Макрон посети Румъния и България, които не бяха посещавани от френски президент от 10 години. По средата на мандата си той вече посети половината от бившите комунистически членове на ЕС в Централна и Източна Европа.
И не е само Макрон. Членовете на „Ренесанса“ обикаляха надлъж и нашир Източна Европа в навечерието на европейските избори, за да създадат съюзи и да доведат свои партньори в нова група в Европейския парламент, която се превърна в „Обнови Европа“.
„Отиването там означава, че има признание за партньор, привилегирован партньор, дори и той да не е в правителството“, каза Сежурне, във връзка с връзките, които „Ренесанс“ изгради с партии като румънската партия PLUS, унгарската Momentum и естонската реформаторска партия.
„Имаме общи битки за прогресивизма, борбата срещу нелибералните демокрации, концепцията за демокрацията … Освен това имаме желанието да променим политическия пейзаж в тези страни както LREM [партията на Макрон] направи във Франция“, каза Седжурне.
Френските представители настояват, че подновеният интерес на Франция към региона не следва да се смята за предизвикателство спрямо Германия. Това по-скоро е част от по-широки усилия за утвърждаване на по-голямо влияние в ЕС, поставяйки Франция в центъра на процеса на вземане на решения на общността.
„Времето, в което Франция игнорира… Източна Европа и ние някак приехме, че това е зона на германско политическо и икономическо влияние, свърши. Всичко това не е нашият подход и всичко приключи“, заяви високопоставеният дипломатически служител. „Това не е от враждебност към Германия, а защото Франция иска да бъде централна държава в Европейския съюз.“
