От Огюстен Кампо, „Льо Монд“*
Последната отсечка от българската магистрала „Струма“, която трябва да свърже Хамбург, София и Солун, преминава през Кресненския пролом – защитена от „Натура 2000“ зона и убежище на 3500 животински вида, броят на някои от които драстично намаляващ.
Само 21 километра асфалт остават на българската магистрала „Струма“, финансирана в по-голямата си част от Европейския съюз, за да свърже столицата София с Кулата, на границата с Гърция. Но в дивото Кресненско дефиле, където две ленти трябва да заменят съществуващия път, 10-те хиляди превозни средства, прекосяващи ежедневно този защитен резерват в Южна България, вече са довели до много жертви. Според проучване на Сдужение за дива природа „Балкани“, член на НПО коалицията „Да спасим Кресненски пролом“, от 2003 г. насам числеността на популациите на прилепи, змии, защитени костенурки и гръбначни животни е намаляла с повече от 60%.
Ежедневно в дефилето 70 животни стават жертви на пътния трафик, откакто първите 92 км магистрала от двете страни на резервата са пуснати в експлоатация. „Много от блъснатите и премазани животни, които намираме на пътя, са защитени видове“, констатира с огорчение Димитър Василев, собственик на екологичен център за деца в село Влахи, намиращо се на 4 км по права линия от трасето, заложено в проекта на бъдещата магистрала. От 3500-те вида животни, срещащи се в резервата, 92 са защитени видове.
“В Европа не съществува друго подобно място”
Според много природозащитници най-лошото тепърва предстои, тъй като в момента максималната позволена скорост е само 60 км/ч. „Много от видовете, измежду които змиите, които аз изследвам, мигрират от единия склон на пролома към другия“, обяснява Петко Петков, биолог и изследовател към БАН, „тъй като планината е естествена бариера: от едната страна климатът е континентален – зимата е много студена, а лятото много горещо, а от другата страна на пролома климатът е средиземноморски. „Магистралата ще създаде нова бариера, която горските обитатели ще трябва да преодоляват.“
„Тя ще опустоши дефилето“, очаква Анелия Стефанова, председател на мрежата от природозащитни неправителствени организации „Банкуоч Нетуърк“.
„В Европа не съществува друго подобно място – на толкова малка площ, 16 км х 5 км, изключително богато биоразнообразие и толкова много изчезващи видове, това е уникално място“, ни уверява Димитър Василев. Биолог по образование, той се мъчи да накара местните хора да осъзнаят възможностите за устойчиво развитие на региона. Впрочем някои от тях от години се противопоставят на този проект. „Тази магистрала ще унищожи малките производители, които оцеляват благодарение на местната си продукция“, смята биологът.
Многото лозя в района – някои от които намиращи се по предвиденото трасе на магистралата в околностите на град Кресна, ще трябва да бъдат жертвани от властите, а собствениците им обезпечени за взетите земи – както и водният туризъм (рафтинг, каяк) са застрашени. „Също така няма да има повече път за местните хора, свързващ селата в района“, изказва притесненията си Димитър Василев. В действителност магистралата трябва да замени съществуващия главен път Е79.
Тунел – опцията, която ще съхрани дефилето
От самото начало на проекта маршрутът на така стратегическата за Европейския съюз магистрала, свързваща Германия и Гърция, предизвиква сериозни полемики около възможните варианти: прокарване на тунел, дълъл 13 км, или път през защитена местност – Кресненското дефиле.
От общо 755 млн. евро бюджет за магистралата по-голямата част – 620 млн. евро – е финансирана от Европейската комисия, а остатъкът е поет от държавни и частни фондове. През 2011 г. вследствие на проведена екологична оценка Европейската комисия избира варианта, предложен от българските власти, за прокарване на тунел с цел съхраняване на дефилето.
През октомври 2017 г., след дълго отлагане на изграждането на този участък, правителството на консервативния премиер Бойко Борисов съобщава официално, че поради невъзможност да изпълни сроковете не е в състояние да изгради тунела. „Той обясни, че няма да може да спази крайния срок от 2023 г., определен от Европейската комисия“, предава Анелия Стефанова.
Тогава бива взето ново решение: за две самостоятелни и раздалечени пътни платна. В посока София-Кулата трасето преминава изцяло по съществуващия път Е79, а на север към София е по нов терен на изток от Кресненското дефиле.
Властите също така се опитват да прокарат много по-ниски разходи за избрания маршрут. Но „Банкуоч Нетуърк“ от своя страна поръчва сравнително проучване на финансирането. В резултат на това маршрутът с две посоки на трафик една до друга на изток от дефилето има по-ниска цена от последно избрания маршрут: 518 млн. евро срещу 612 млн. евро.
Истинската причина за тази промяна, разбира се, ще бъде по-малко приемлива. И тя е невъзможността на фирмите в българския строителен сектор да поемат строителството на тунела – което следователно рискува да се окаже в ръцете на чуждестранни компании – и би имало защо. „Има икономически интереси зад този проект, той бе разделен на много отсечки, за да удовлетвори голям брой български строителни фирми, ангажирани в процеса“, обяснява председателката на „Банкуоч Нетуърк“.
Европейската комисия е сезирана
Въпреки многобройни напомняния българското правителство отказва да реагира. „Нямаше официални причини за тази промяна“, ни уверява Мартин Петков от шведската фирма Sweco, наета да води проучването на първия избран маршрут за магистралата от българското правителство.
„Властите не се вслушаха нито в населението, нито в петициите – последната от които, пусната в края на март, вече е събрала повече от 200 000 подписа, – нито в многобройните граждани, протестиращи срещу тези промени“, оплаква се Анелия Стефанова, чиято мрежа от неправителствени организации неведнъж се обръща с молба към Кармену Вела, еврокомисар по околната среда, за да окаже настиск върху българското правителство.
Още през юни 2017 г., „Банкуоч Нетуърк“ вече бе внесла жалба към европейските инстанции, сигнализираща за нарушаването на европейската директива, гарантираща опазването на фауната и флората, както и за приетата от властите промяна на маршрута. „Още веднъж Комисията ни отговори, че може да издаде постановление само след получаване на заявлението за финансиране.“
Комисията уверява „че е в контакт с властите, за да изясни ефекта от строителната дейност“.
„Ще направим задълбочен анализ, ако правителството кандидатства за финансиране за тази последна отсечка“, потвърждава днес говорителят на Европейската комисия по въпросите за околната среда Енрико Бривио, който ни уверява: „Ще трябва да се уверим, че проектът е в съответствие с екологичното законодателство. Ние сме в контакт с властите, за да изясним ефекта от стройтелната дейност.“ Той добавя “взел съм под внимание исканията на НПО”.
НПО коалицията „Да спасим Кресненския пролом“ обаче се опасява, че българските власти ще използват същия трик, както в предишните етапи на изграждането на магистралата: “Веднъж получила зелена светлина строителната дейност, Комисията ще се изправи пред свършен факт и ще търси компромис, за да се избегне сериозен политически спор”, очаква Анелия Стефанова.
Търгът за последната отсечка приключи през февруари. Поради това се очаква компаниите, които отговарят за строителството, да бъдат обявени през следващите седмици. Но на място няколко български медии, със снимков материал в подкрепа, както и жители от района, включително Димитър Василев, установиха, че няколко километра пътища за достъп вече са асфалтирани.
Публикувано първоначално в Kresna.org
