Китай понася тежки критики за смъртта на активиста и Нобелов лауреат Лиу Сяобо. Той почина на 13 юли от рак на черния дроб и органна недостатъчност, след като властите не му разрешиха да напусне страната, за да се лекува в Германия и САЩ. Лиу излежаваше 11-годишна присъда поради призиви за край на еднопартийното управление в комунистически Китай, чийто режим нарича „насилствена тирания“.
Въпреки международното признание много китайци не знаят неговото име и история заради смазващата цензура, която китайското правителство упражнява срещу него, забранявайки книгите му и дори задържайки съпругата му под домашен арест за последните седем години – без повдигнати обвинения. Китайските власти трият постове в интернет, които оплакват смъртта на Лиу – дори публикации, в които има единствено снимка на запалена свещ. Властите блокират резултати, свързани с името му и това на съпругата му, и от търсачките, както и изтриват страници, които са свързани с неговата история.
Лиу е първият Нобелов лауреат от режима в нацистка Германия насам, който умира с присъда и на когото е отказано да присъства на присъждането на Нобеловата си награда. На церемонията той бе представен от празен стол.
По-рано тази седмица тайванският президент Цай Инг-Вен заяви, че „се надява китайските власти да започнат политическа реформа, така че китайският народ да може да се ползва от правата на свобода и демокрация“, което тя нарече и мечтата на Лиу. Вълната от международни критики провокираха Китай да отговори, че другите държави не трябва да се месят във вътрешните дела на страната. Но актът на Китай провокира и вътрешни конфликти, като на марша в Хонконг в чест на Лиу Ли Чок Джан – бивш член на изпълнителния съвет на града, заяви, че „начинът, по който бе третиран Лиу, показва как ще бъдат третирани повече от седем милиона в Хонконг“.
Лиу е затворник на китайския режим след написването на декларация по модел на написаната в комунистическа Чехословакия „Харта 77“ от януари 1977 г., призоваваща за спазване на човешките права. В подобен документ през 2008 г. Лиу отправя призив за свобода на словото, човешките права, демократични избори и приватизация на държавните дружества и земя.
Часове преди публикацията на декларацията в Китай Лиу е арестуван и осъден на 11 години затвор за опит за „подбуждане към свалянето на държавната власт“. Декларацията е първият документ от почти 70 години насам, който призовава за промяна в режима на Китайската народна република. Това всъщност е и четвъртата присъда, която Лиу излежава. Първите три са съответно за разпространяване на съобщения, призоваващи към революция; участие в движения за правата на човека и демократични сдружения; нарушаване на обществения ред.
Церемонията по разпръсването на пепелта на Лиу бе строго контролирана от китайските власти, но единственият останал „остров“ на комунистическата република – Хонконг почете паметта на дисидента с многохилядно шествие. Протестът призова и за освобождаването на съпругата му Лиу Сия, на която никога не са повдигнати обвинения, но въпреки това е под домашен арест от 2010 г., когато бе присъдена Нобеловата награда на Лиу. Много от присъстващите на шествието носеха банери, които напомнят за протестите на площада „Тянанмън“ през 1989 г., когато Лиу спасява голяма част от протестиращите от танковете, които са изпратени да погазят протестите и които смазват стотици протестиращи китайски студенти.
Духът и заветът на Лиу ще бъдат нужни във време, в което Пекин затяга примката над Хонконг. Неслучайно там се проведе маршът в помен на Лиу – бившата английска колония, предадена на Китай през 1997 г., позволява на жителите си да култивират различна култура и различен начин на живот благодарение на високата степен на самоуправление на региона. Организирането на марша бе пореден акт, който изпъкна силно на фона на контрастната тишина в останалата част от републиката.
Думите на Лиу, че „се надявам да бъда последната жертва в дългата практика на Китай да третира думите като престъпление„, надали ще бъдат оправдани. Картината, която той рисува за Китай – „криминалните елементи са станали официални, тъй като официалните лица са криминализирани“, бе допълнена от жестокостта на режима лице в лице със смъртта на един от най-големите борци за човешки права, които страната е виждала. Жестокост, която трябва да служи за пример на онези, които посмеят да го последват.
Снимка: „Репортери без граници“
