Може ли да започнеш кариерата си в дипломацията на 25 г.? Разбира се! А възможно ли е на 25 г. дори да достигнеш нейния връх като заместник-министър на външните работи, и то без да си заемал никакви други позиции, а и на всичкото отгоре току-що да си придобил висше образование?
Може! Особено, ако си шеф на младежката организация на ГЕРБ.
Още миналата година „Терминал 3“ писа, че председателят на младежкото ГЕРБ Георг Георгиев има амбиции за заместник-министър на външните работи. Днес, при сформирането на новото правителство той отново е обсъждан за тази позиция.
Георг Георгиев е само на 25 години и защитава магистърската си теза във Философския факултет на СУ само преди два месеца – март 2017 г. Научен ръководител на магистърската му теза е доц. Мария Пиргова (завършила в Москва, бивш заместник-председател на партия ЛИДЕР и майка на неуспялата кандидат-евродепутат от БСП – Достена Лаверн). Въпреки крехката си възраст, Георгиев бе народен представител от ГЕРБ в 43-то Народно събрание.
През март 2015 година стана ясно, че Георгиев ще бъде депутат в парламентарната група на ГЕРБ на мястото на вътрешния министър Румяна Бъчварова, докато тя е в изпълнителната власт. Това бе окончателното решение на ЦИК, макар че първоначално Георгиев зае депутатското място на бившия вече шеф на МВР, проф. Веселин Вучков, когато той пое министерския пост. Така Георгиев стана и най-младият народен представител в 43-то Народно събрание. Член бе и на две парламентарни комисии – тази на външните работи и тази на образованието и науката. Нищо дотук не е толкова учудващо за българската действителност от времето на т.нар. преход. Вече почти всяка парламентарна група си има по някой и друг народен представител, чийто първи и единствен трудов стаж са законопроекти от седнало положение на банките на Народното събрание. ГЕРБ не правят изключение. Такъв тип “законотворци” не са рядкост в парламента.
Изумително за нас е по-скоро готвеното скорошно ново превъплъщение на Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи.
Управляващите не отчитат едно важно обстоятелство – МВнР не е обичайният пример за ведомство в централната администрация. Всъщност, ако младият народен представител беше подготвян за зам.-министър на младежта и спорта или на държавната политика при бедствията и авариите (пост, който небезизвестният успял млад мъж Делян Пеевски заема на солидната възраст от 25 години), случаят не би бил толкова скандален. Обаче управляващите тотално подценяват мястото на МВнР в администрацията и нормативната система на държавата. Дейността му е регулирана от Закона за дипломатическата служба. Последната е дефинирана като специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, която включва Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България като негови структурни звена. Служители в дипломатическата служба са три категории служители:
- дипломатически служители, които са държавни служители с дипломатически ранг;
- държавни служители без дипломатически ранг;
- работници и служители по трудово правоотношение.
Очевидно първата категория – дипломатическите служители – са гръбнакът на дипломатическата служба. Затова е и логично законодателят да поставя най-високи изисквания за постъпване в редовете на тази дипломатическа служба. Първата фаза на подбора е “публично обявен общ конкурс” или “чрез конкурс за конкретна длъжност”. Кандидатите трябва да отговарят на редица условия, установени в закона. Тук ще споменем само две от тях. За дипломатически служител може да бъде назначено само лице, което има висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър” и владее най-малко два чужди езика, поне единият от които официален за Организацията на обединените нации, или процедурен език, използван от Европейската комисия.
От публично достъпните биографии на бъдещия зам.-министър (включително на сайта на предишното Народно събрание) той е посочил в биографията си единствено владеене на английски език, което не отговаря на изискванията за заемане на най-ниската длъжност в МВнР и е защитил дипломната си работа по политология преди месеци.
Ако издържи конкурса, който Георгиев не би издържал заради липсата на езикови познания, кандидатът се назначава от министъра на външните работи на длъжност “стажант-аташе” със срок за изпитване до 12 месеца. Чак след изтичане на една година от встъпването в длъжност стажант-аташетата полагат нов изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”.
Накратко казано, ако Георг Георгиев се яви на общ конкурс днес (при условие че такъв е обявен), издържи го (за което имаме основателни съмнения, тъй като чисто и просто не отговаря поне на някои от условията) и бъде назначен на длъжност “стажант-аташе” със срок за изпитване до 12 месеца, едва следващата година той ще има възможност да се яви на нов изпит за придобиване на дипломатически ранг “аташе”. А по-нататък има още 6 (шест!) степени, докато достигне до най-високия дипломатически ранг – “посланик”. Съгласно Закона за дипломатическата служба не можеш да прескочиш рангове, а и трябва да имаш задължителен стаж на всеки един от тях. Предсрочно повишаване е възможно само при изпълнение на служебни задължения над изискванията, и то само еднократно. “Простосмъртният” дипломатически служител може да стане посланик, само разчитайки на перфектно изпълнение на длъжностите си и след някакви си 20-ина години в кариерното развитие.
Ще кажете, че заместник-министърът е политическа длъжност (член на политическия кабинет) и изискванията за дипломатическите служители в министерството не важат за него и най-вероятно от формално-юридическа гледна точка ще сте прави. Има и друго важно обстоятелство, обаче.
Законът за дипломатическата служба определя функциите на министъра – да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България и международните отношения. Пак по изрично разпореждане на закона заместник-министрите подпомагат министъра на външните работи при изпълнение на тези функции и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството. Министърът им делегира с писмена заповед правомощия и определя техните функции.
Как ще изпълнява заместник-министър Георгиев тези функции и ще ръководи дипломатическите служители, като дори не отговаря на условията за заемане дори на най-ниската им длъжност? Проблемът е нормативен, морално-етичен и такъв на професионална компетентност. Да не говорим, че възможно най-обезкуражаващо за професионалното развитие на дипломатите е именно поставянето на лица без професионална компетентност и стаж в системата на ръководни длъжности.
МВнР изпитва крещяща нужда от млади специалисти в редиците си. Това е абсолютната истина. Поредни министри в няколко правителства след 2001 година положиха максимални усилия да изгонят младите от системата, да им покажат, че други ръководят парада. Стигна се до тъжната статистика на 2010 година. Тогава при проверка на 462 лица на ръководни позиции в МВнР (само посланици, генерални консули и зам.-ръководители на дипломатическите мисии) от Комисията по досиетата над 190 дипломати (почти половината) се оказаха сътрудници на бившата Държавна сигурност. Много от тях все още работят в тази система и дори продължават да са на ръководни позиции. Част от тях бяха и в екипа, който организира подкрепата за Ирина Бокова в избора за главен секретар на ООН. Двадесет години след започването на демократични промени у нас това бе една ужасяваща статистика за държава, която счита себе си за пълноправен член на НАТО и Европейския съюз. Тя обаче не подейства отрезвяващо. Усилията след 2001 г. за подмладяване на дипломатическата служба на страната ни са абсолютно недостатъчни. Те трябва да бъдат насочени към отваряне на службата към млади и компетентни професионалисти чрез провеждане на прозрачни конкурси при равноправни условия, както и чрез реално и ефективно атестиране на заварените служители, които не отговарят на критериите и са там само поради застъпничеството на мрежите на бившата Държавна сигурност. Назначаването на 25-годишен народен представител на поста зам.-министър, само поради факта, че е партиен активист, не само не обслужва тези цели, а влошава положението. То издава и кадровото безсилие на излъчилата го партия, която с подобни политики подава собствената си оставка, без дори да го съзнава. Остава надеждата, че кризите в региона, за който младият активист ще бъде натоварен да отговаря ще променят хода на вече направения на най-високо ниво в централата на ГЕРБ избор и здравият разум ще надделее над чисто политическия кадрови дневен ред.
Освен всичко останало, то напомня и за практиките от соца, при които на членовете на Димитровския комунистически младежки съюз бяха давани най-високите позиции в БКП директно от студентската скамейка или от синекурната длъжност в Комсомола.
