„Тази година списъскът изглежда доста по-различен от преди“, отбелязва сп. Time при представянето на тазгодишния си списък със 100-те най-влиятелни души в света.
„Годишният списък на TIME за най-влиятелните хора е признание за онези, чието време според нас е сега. Това не е измерване на власт, макар много в списъка да притежават такава. Нито е сбор за техните постижения. Когато екипът ни разглежда кандидати, често се увличаме по тези с изумителни постижения в живота. Но редакторът ни Дан Маскай, маестрото на TIME 100, ни връща към основния въпрос: Това ли е тяхната година?
Това бе година като малко други за двете десетилетия, откакто съществува TIME 100. Позовавайки се на по-враждебната позиция на Белия дом към Китай, Северна Корея и Иран, Ричард Хаас, президентът на тинк-танка „Съвет по въшни отношения“, нарече годината „най-опасната в съвременната американска история“.
И поради световния уклон към авторитаризма същото може да се каже за останалия свят. Поради това и класацията ни признава лидери от Доналд Тръмп до Ким Чен Ун – като за последния избрахме автор – десидентът Хайнсо Ли, който го нарича „най-опасният човек на земята“.
По един или друг начин TIME 100 – винаги отразяващ момента – изглежда доста по-различен от миналото. Влиянието все повече не е обвързано с една ниша, нито с определена възраст. Имаме рекордни 45 души в списъка, които са под 40 г. – включително най-младия класирал се – 14-годишният актьор Мили Боби Браун – обща тема в материалите е колко много може да научим от тях. Както пише Стивън Спилбърг за номинарата за „Оскар“ режисьорка Грета Гъруинг: „Нейните предшественици се превърнаха в нейни ученици.“
Барак Обама, който пише, че най-голямата му болка като президент е провалът му да наложи контрол над продажбата на оръжия, се вдъхнови от тийнейджърите от Паркланд, Флорида, които организираха „Маршът за нашия живот“: „Те имат силата… да отхвърлят старите задръжки, извехтели конвенции и страха, твърде често замаскирал се като мъдрост“, пише американското издание.
Тази година е и времето на новата звезда на Европа – Еманюел Макрон, младият френски президент, който обещава да преоснове Стария континент и дори съумява да засенчи традиционния лидер Ангела Меркел, която не присъства в класацията. За Макрон пише директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард:
„Само преди година 39-годишният аутсайдер разтърси френската политика, за да стане най-младият президент на Франция. Неговото движение, изградено от нищото само за месеци, се издигна до победител на голямо парламентарно мнозинство, което дава на новото правителство мандат за промяна.
Използвайки тази уникална възможност, президентът Макрон започна бързо да приема амбициозни реформи, насочени към растеж на икономиката, намаляване на безработицата и преобразяване на Франция в по-динамична, конкурентна и приобщаваща икономика. Неговата визия за Европа също придаде свежа сила на опитите за интеграция – което става все по-критично в нашия все по-фрагментиран свят.
Предизвикателствата не са си отишли. Миграцията, тероризмът, климатът, дигиталната трансформация и неравенството чертаят нови разделителни линии в обществото ни. Но виждайки политики, които той привежда, съм убедена, че Еманюел Макрон може да даде всеобхватните отговори, които ще направят планетата по-добро място за всички.“
В списъка намира място и Роджър Федерер, за когото пише не кой да е, а Бил Гейтс:
„Не е тайна, че Роджър Федерер е най-великият тенис играч в историята“, пише Гейтс за 36-годишния тенинист, за когото „изглежда да не важат законите на възрастта и продължава да печели турнири от Големия шлем с комбинация от грация и твърдост“.
„Но малцина от феновете му знаят какво Роджър прави извън корта. Два пъти имах удоволствието да му бъда партньор в турнири по двойки, в които събирахме пари за фондацията му, и станахме приятели. Научих колко искрено Роджър и неговият екип работят, за да подобрят възможностите на бедните деца – мисия, която идва детството му, когато е посещавал родината на майка му – Южна Африка – и се е сблъсквал с екстремната бедност от първо лице.
Роджър знае, че ефективната филантропия като великия тенис изисква дисциплина и време. Ще бъде тъжен ден за нас, феновете му, когато изостави ракетата – но може да бъдем спокойни, че е отдаден на това да направи света по-справедливо място.“
Колкото са интересни лицата, заели място в списъка, толкова са интересни и техните автори. За принц Хари пише Елтън Джон, за Риана – Адел, за Хю Джакман – Ан Хатауей, за разследващия президента на САЩ прокурор Робърт Мълър пише уволненият от същия президент прокурор Пийт Бахара, разследвал руските интереси в Ню Йорк.
След една знакова за борбата на жените година от TIME отбелязват и ролята им в класацията.
„Макар да оставаме много назад от равенството на половете в световното лидерство, тази година има повече жени от всякога (45) в TIME 100 – доказателство, че светът се измества от традиционните властови структури.
100-те най-влиятелни души на TIME са отпечатъкът на времето – такова, каквото е, за онези лидери, чийто момент е настъпил, и техните амбиции да водят и променят – от онези, които ни плашат, до онези, които ни впечатляват.“
