SHARE

Човешката алчност в комбинация с ловния туризъм и традиционните практиките в медицината са напът да унищожат един благороден вид. Лъвовете, тези величестени животни, които са важен символ за хората от десетки хиляди години са подложени на своеобразен геноцид в Южна Африка – там те биват отглеждани с хиляди, за да бъдат изнасяни костите им в Азия за нуждите на традиционната медицина. След близо три години разследвания и снимки в Южна Африка, Лаос и Виетнам документалният филм „Lions, Bones & Bullets“/ „Лъвове, кости и куршуми“ е завършен и ни разкрива ужасяващата реалност, която представляват фермите за лъвове в Южна Африка. Ставаме свидетели на разкритието на сложна международна измама с годишен оборот от близо 100 милиона щатски долара.

Филмът обедини международен екип от шест държави: Обединеното кралство, Нова Зеландия, Южна Африка, Съединените американски щати, Германия и България.

Премиерата му беше на 21 юни 2021 г. в рамките на телевизионния фестивал в Монте-Карло.

Специално за ТерминалНО част от екипа на филма „Lions, Bones & Bullets“/ „Лъвове, кости и куршуми“ разкриват своето разследване, което се надяват да се превърне в своеобразен лост срещу индустрията на лъвовъдството.

Ричард Пиърс: Продуцент и главен герой във филма. Филмът е вдъхновен от най-продаваната му книга „Гушкай ме, убий ме“ – разследване на лъвовъдството в Южна Африка. Като телевизионна знаменитост Ричард е участвал в програми на BBC, ITV, Discovery, ARTE и National Geographic.

Антон Лийч: Режисьор, директор на фотографията, изпълнителен продуцент. Антон обикаля света, улавяйки истории, които му донасят световно признание. С над 25 години опит Антон е режисирал и продуцирал съдържание в над 20 страни. Работат му се излъчва от National Geographic, Discovery, BBC, Al Jazeera, iTV, ABC и ZDF.

Жасмин Дъти: Продуцент, сценарист, редактор. Жасмин е новозеландска писателка и продуцент на филми, фокусиращи се върху дивата природа. Тя продуцира наградени документални филми и дигитални кампании, за спасените тигри от Алепо до резерватите за делфини в Гърция.

Явор Гечев: Експерт по PR и дигитален маркетинг и експерт по защита на животните. 13 години той е част от международна организация за хуманно отношение към животните, където ръководи комуникациите. Явор участва в редица мисии за спасяване на животни в зони на бедствия и конфликти в Европа, Африка и Азия.

Как се роди идеята за този филм?

Антон Лийч (режисьор): Това беше колективна идея между, Ричард, Жасмин и мен. Първоначално искахме да направим късометражен филм, базиран на книгата на Ричард „Гушкай ме, убий ме“, която разглежда трофейното ловуване и галенето и гушкането на малки лъвчета, но разбрахме, че единствено ще повторим това, което вече се знае. Осъзнахме, че никой не е разкрил огромната легална индустрия за отглеждане на лъвове заради костите им. Това е индустрия за милиони долари, която процъфтява от години, но широката общественост не знае, че това се случва, дори и южноафриканците са в неведение. Затова решихме, че историята, която трябва да бъде разказана е за това как Южна Африка отглежда своето емблематично животно – африканския лъв, като опитомен добитък, за да го убива и да продава костите му на Изток. Решихме да стигнем дълбоко „до кокал“ и да покажем пътя от производството до потреблението.

Защо решихте да направите независима продукция от материала, който сте събрали?

Жасмин Дъти (продуцент, сценарист, редактор):Решихме да направим независима продукция, за да разкажем собствената си история, невъздържани от редакционни ограничения, наложени от традиционните телевизии или от неправителствени организации, прокарващи собствените си програми. След това набавихме финансиране за продукцията под условие за ненамеса в работата ни и съдържанието на филма, и на практика сами финансирахме над половината производствен бюджет, за да запазим интегритета на разказа.

Беше ясно, че има спешна нужда тази история да бъде разказана. Не само тя е малко известна в страната, но дори се пази в тайна от синдикатите на дивата природа в страни като Виетнам и Лаос, които внасят лъвските кости.

Какви бяха предизвикателствата, които срещнахте по време на снимките?

Антон Лийч (режисьор): Трябва да знаете, че това не е типичния начин за правене на филми. За да създадем завладяващ филм, трябваше да влезем във фермите за лъвове и да снимаме самите животни и хора, които да разказват за това какво правят и защо. Ние трябваше да сме на място, за да наблюдаваме, чуваме, виждаме и заснемем какво се случва. Няма репетиции или повторения, трябваше да сме сигурни, че сме в най-добрата позиция с цялото оборудване, работещо перфектно, и да сме в готовност да реагираме на всичко, което се случва. Голямото предизвикателство е да уловиш всичко онова, което разказва самия момент. Срещнахме много неприятни персонажи, които биха унищожили оборудването ни или биха влезнали във физическа саморазправа без да им мигне окото. Заснемането под прикритие във Виетнам и Лаос беше изключително предизвикателно, тъй като трябваше да координираме снимките и да насочим диалога, който движи историята. Да отидеш на места, където снимаш хора, които продават незаконни продукти, е много рисковано и отново имаш само един шанс, за да стане. Напрежението е високо и постоянно трябва да си  нащрек за обкръжението и хората, които снимаш тайно.

Lions, Bones and Bullets“ разкрива огромна международна измама с дивата природа. Разкажете ни повече за това и колко голяма е тази измама по отношение на печалбите.

Ричард Пиърс (главен продуцент): През последните десетилетия нелегалната международна търговия с диви животни нараства експоненциално и сега се нарежда до трафика на хора, търговията с наркотици, незаконната продажба на оръжия и интернет измамите като „бизнес“ за милиарди долари. Когато пишех книгата си „Гушни ме, убий ме“/Cuddle Me, Kill Me, започнах да виждам каква голяма схема от началото до края е индустрията за развъждане на лъвове. Това е измама на всяко едно ниво, която вади печалба във всеки етап от живота на животното, докато накрая финалната печалба се осребри с куршум. Измислих заглавието „Lions, Bones & Bullets“/ „Лъвове, кости и куршуми“, защото усетих, че тези три думи разказват цялата история. Добра илюстрация на печалбата е, че скелетът на лъв първоначално се продава средно за 1650 долара. Южна Африка има законна квота за износ от 800 скелета годишно, така че на първото ниво на продажбите тази квота е на стойност 1 320 000 долара. От всеки скелет може да се произведат около 60 блокчета, които се продават за 1000 долара всяко, така че когато скелетът бъде преобразуван и потребителите са закупили блокчетата, той вече е на стойност 60 000 долара. 800 скелета, умножени по крайната стойност от 60 000 долара, дават цифра от 48 000 000 долара, експертите се съгласяват, че незаконната търговия е поне толкова голяма, колкото законната търговия, така че ако случаят е такъв, общата търговия е за над 100 000 000 долара. Това най-просто илюстрира за какви суми става въпрос и обяснява защо хората, които участват в търговията на всички нива са готови да рискуват живота си и дори излежаването на дълга присъда в затвора.

Лъвчета в законна южноафриканска ферма за лъвове

Какво всъщност се случва с лъвовете във фермите? Как се използват за печалба?

Ричард Пиърс (главен продуцент): Скоро след раждането им малките се отнемат от майката, защото са магнит за чуждестранните доброволци. Доброволците плащат между 1000 и 2000 долара, за да хранят малките. Следващият етап е няколко седмици по-късно, когато те се използват от туристически атракции, които таксуват галенето на малки. По време на галенето на малките хората си плащат, за да прекарат с тях 10 – 15 минути в игра, правене на селфита, снимки и т. Н. Третият етап е, когато непълнолетното животно се разхожда с туристи на платени разходки с лъвове. Хората обикновено плащат 50 – 60 долара за 40/45 минути контролирани разходки с младите животни. Тези, които отговарят за лъвовете носят тежки пръчки като предпазна мярка. Младите лъвове биват бити с пръчки по време на обучението си, така че те се страхуват от тях. Поне това е идеята, но не е надеждна, защото има много нещастни случай, за които не се съобщава публично.

Легална ферма за лъвове в Южна Африка

Колко лъвове се държат във ферми в Южна Африка и как възникна тази ситуация?

Ричард Пиърс (главен продуцент): Тъй като индустрията е до голяма степен нерегламентирана и изискванията за отчитане варират от провинция до провинция и полицията не е строга, никой не знае точно колко отгледани в плен лъвове съставляват цялата популация . Повечето експерти обаче смятат, че са не по-малко от 8 000 и не повече от 12 000. Един скорошен фактор, който тепърва трябва да се отчете, е въздействието на пандемията от Ковид-19 върху отглеждането на лъвовете, за което ще минат поне няколко години, преди този сложен набор от въздействия да бъде оценен и включен в картината. Голямо предизвикателство, свързано със забраната на тази дейност, е какво ще се случи с тези 8 000 или 12 000 лъва, които изведнъж ще имат намалена стойност, или нямат никаква стойност за своите животновъди.

Южна Африка има силно организирана индустрия за отглеждане на диви животни, поощрена и от оттеглянето на правителството от този проблем. Твърди се, че вече има 70 000 членове в различни фермерски асоциации, които се борят да защитават правото си да отглеждат диви животни. Водят се и съдебни дела с цел да се запази статуквото. Това е доходоносен бизнес, които развъжда носорози, биволи и лъвове за различни цели, включително за лов и по-неприятните крайни приложения – човешката консумация на рог от носорог и лъвски кости в Азия.

Лъвчета отделени от майка си в законна ферма за лъвове в Южна Африка

Как се включихте в проекта и каква е вашата роля?

Явор Гечев: С Жасмин и Антон сме приятели от доста време и също така сме работили заедно в Ирак, Сирия и Газа. Работихме заедно и за спасяването на българските лъвчета Масуд, Терез и Асен. Бяха ми споменали за проекта си и когато разбраха, че съм напуснал предишната си работа, веднага ми предложиха да се включа в екипа им и да поема маркетинговата част. Не мислих дълго, защото темата на филма е много близка до личната ми кауза – защита на животните.

Доскоро бяхте част от голяма неправителствена организация за хуманно отношение към животните и участвахте в спасяването на лъвове Масуд, Терез и Асен от зоопарка на Разград в България. Вие също бяхте част от няколко спасителни мисии за спасяване на животни от зоопаркове в зони на конфликт в Близкия изток и Африка. Намирате ли прилики в начина, по който се отглеждат големи котки в зоопаркове и във ферми за лъвове?

Явор Гечев: Наистина, има прекалено много прилики между начина, по който се отглеждат лъвовете във фермите в Южна Африка и в някои зоопаркове в Близкия изток, Африка и дори Източна Европа, включително България. Те може би произтичат от отношението към животните – навсякъде на лъвовете се гледа като на средство за някаква печалба и благосъстоянието им не е от значение. В Южна Африка те се отглеждат без достъп до качествена храна или ветеринарномедицинска грижа, не се прави нищо за ограничаване на близкородственото развъждане, макар да са известни фаталните последици от това. По същия начин много зоопаркове не полагат адекватни грижи за животните си, хранят ги с най-евтината храна, не им осигуряват дори елементарни лекарски грижи. Достатъчно е да припомним и съдбата на спасените от Разград лъвове, където поколения наред е имало близкородствено развъждане. Терез и Масуд имаха тежки изменения вследствие на онаследени заболявания и се наложи да бъдат приспани, а Асен до края на живота си беше на терапия, която да му позволи да води що годе качествен живот и почина внезапно. Но като че ли трагичната история на тези животни по никакъв начин не беше поука за хората, които се занимават със зоопарково дело у нас и през изминалата година в зоопарка в Благоевград се родиха лъвчета, чиито родители са брат и сестра. Промяна би настъпила само тогава, когато отношението към животните, независимо дали във фермите за лъвове в Южна Африка, или зоопарковете, се промени и когато бъде осъзнато, че те са преди всичко живи същества, способни да изпитват същите чувства като нас, хората. Тази промяна трябва да настъпи най-вече на ниво законодателна и изпълнителна власти. 

Преди около две седмици правителството на Южна Африка обяви, че ще се разграничи от отглеждането на лъвове. Каква е вашата прогноза за този процес и за бъдещето на развъждането на лъвове във ферми в световен мащаб? Дали Южна Африка ще бъде заменена от друг производител на лъвски кости, за да задоволи търсенето?

Ричърд Пиърс (главен продуцент): Неотдавнашния анонс на министъра на околната среда и водите Барбара Криси в Южна Африка е последният ход на правителството, предназначен да се справи с индустрията за отглеждане на лъвове и да я премахне. За първи път лъвовъдството е разобличено пред света в британския телевизионен филм, създаден през 1997 г., наречен „Направете убийство“, излъчен първо в Обединеното кралство, а след това и в Южна Африка. Филмът и последвалите книги, филми и кампании на активисти доведоха до това правителството на Южна Африка да се опита да намали, регулира или забрани консервирания лов и развъждането на лъвове. Поради съдебните битки от страна от индустрията, обаче, нито една от тези инициативи не успя. Промяната на политиката на министър Криси е последният ход и всички, участващи във филма, се надяваме, че той ще успее, а филмът може да изиграе роля в това. Трябва обаче да се отбележи, че натискът и правните предизвикателства от страна на животновъдите вече започват да следват същия модел, както преди, когато възпрепятстваха правителството да приема закони в посока забраната на този вид дейност. Лъвовете са лесни за отглеждане и едно от притесненията е, че ако Южна Африка забрани отглеждането на лъвове, дейността просто ще се премести в друга южноафриканска държава или в Югоизточна Азия. Това, което е необходимо за защита на дивата природа и осигуряване на успешно опазване, са мерките, договорени в световен мащаб, които се прилагат правилно.

Най-близкото до организацията, контролираща търговията с диви животни, е Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Много страни, участващи в CITES, обаче просто игнорират това, за което са се регистрирали. Необходима е стабилна организация, която приема закони на международно ниво и след това разполага с инструментариум от реални санкции, които могат да бъдат използвани срещу онези страни, които не изпълняват ангажимента си. За съжаление мисля, че сме далеч от това.

Премиера на „Лъвове, кости и куршуми“ на телевизионния фестивал в Монте Карло | 21.06.2021 | Филмовият режисьор Антон Лийч и писателката и продуцент Жасмин Дъти присъстват на премиерата и срещата с журналисти.

Какво е значението на „Лъвове, Кости и Куршуми“ за публиката извън Южна Африка?

Антон Лийч (режисьор): Значението на филма е да се създаде представа за опасностите от отглеждането на диви животни във ферми. Фокусираме се главно върху отглеждането на лъвовете за части от тялото им, които се продават в далечния Изток за консумация. Обаче 32 други диви вида също са класифицирани като селскостопански животни. Възмутително е, че Южна Африка е превърнала това в легална индустрия и филмът показва на света какво е възможното бъдеще и на други диви животни. Ако светът не знае за случващото се в Южна Африка, това никога няма да свърши и страната ще продължи да бъде известна със злоупотребата със собствената си дива природа вместо да си създаде положителен образ на неин защитник. Наложително е този модел на отглеждане на диви животни да не се мултиплицира в други страни.

Световна премиера на лъвове, кости и куршуми в рамките на телевизионния фестивал в Монте Карло | 21.06.2021 | Филмовият режисьор Антон Лийч и писателката и продуцент Жасмин Дъти в сесия с въпроси и отговори.

Какви са следващите стъпки във вашия план за разпространеие на филма и кога ще бъде достъпен за гледане Lions, Bones и Bullets от широката публика?

Жасмин Дъти (продуцент, сценарист, редактор): Премиерата на филма беше на 21 юни 2021 г. в рамките на телевизионния фестивал в Монте-Карло. След нея ще има прожекции в рамките на местни премиери на филмови фестивали по целия свят, последвани от традиционни телевизионни предавания и стрийминг. Успоредно с това филмът ще има възможност за прожекции в общественото пространство, за да донесе осведоменост за опазването на дивата природа както на ключови заинтересовани страни, като анти-бракониери, политици, така и на възможно най-широката публика.

Снимки: www.lionsbonesbullets.film

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.