SHARE

Събитията около зверското убийство на журналиста Виктория Маринова, реакцията на гражданското общество в България и по света, както и начинът, по който властта размаха пръст на всички тях, бяха толкова фрапантни, че „Терминал 3“ събира фактите по случая в един текст. Както заявил римският император Тит (син на Веспасиан – онзи владетел с “парите не миришат”) пред Сената – verba volant, scripta manent (“думите отлитат, написаното остава”). 

Всъщност фактологията потвърди прогнозите, които направихме в деня, в който МВР обяви на обществеността за извършеното убийство (от самото убийство бяха изминали почти 24 часа!):

За самоличността на извършителя може да съществуват различни версии

За това кой всъщност е извършителят на престъплението може да има различни версии и професионалистите в областта следва да не изключват нито една от тях. Нито една от тях не следва да се отхвърля a priori. Точно обратното направи новопроизведеният министър на вътрешните работи напълно преднамерено в първото си тв интервю по случая, изключвайки възможността убийството да е свързано по някакъв начин с работата на Маринова. Управляващите положиха видимо всички усилия да неглижират факта, че жертвата на престъплението е журналист. 

Според специалистите убийството на Виктория носи всички белези на убийство от страст

Още в първите часове „Терминал 3“ се допита до професионалисти и написа още на следващия ден след официалното съобщение за убийството от страна на нашата полиция, че: „…Виктория може да е била убита и не заради последната си работа. Според водещи криминолози… убийството носи всички белези на убийство от страст. Носи и всички белези на убийство от криминално проявен добър познайник на полицията„. Проблемът е другаде. Никой вече не вярва на правоохранителните органи в България. Не и след като за изгорелите тютюневи складове в Пловдив в затвора влезе психично болен клошар, който, незнайно как, покри изискванията за вменяемост. Не и след като десетилетия наред не беше разкрит нито един от извършителите на знаковите поръчкови убийства у нас, да не говорим за действителните им поръчители. Не и след като в затвора лежи само един от убийците на сестрите Белнейски, а според криминалистите, работили по случая, има поне още един замесен, който е на свобода, тъй като има “партиен гръб”. Не и след Костинброд – фарсът “фалшиви бюлетини” и участието на прокуратурата в него. Не и след като депутатът Делян Пеевски стана председател на ДАНС за един уикенд и получи за това необходимото парламентарно мнозинство. Не и след като същият този депутат бил според комисията “Антикорупция” “един от най-големите данъкоплатци” и “най-проверяваният човек в държавата”.  Моралният фалит на правоохранителните органи в страната е пълен и закономерно общественото доверие към тях е сринато.

Световните медии, политици и международни организации настояха за бързо и обективно разследване

Световните медии гръмнаха с новината. България за първи път от много дълъг период от време се споменава с новината за убийството на Маринова от всички световни медийни първенци без почти никакво изключениеBBC, Associated Press, Reuters, Guardian, New York Times, Le Figaro, Politico, Al Jazeera, Fox News, Yahoo. Няма нужда да изброяваме всички. Множество световни журналисти, като например Ан Апелбаум, водещ журналист и коментатор с фокус върху Източна Европа, носител на “Пулицър”, колумнист на в. Washington Post, както и главният редактор на едно от най-авторитетните издания в света, Financial Times, имаха мигновена реакция в социалните мрежи. Политици от ранга на белгиеца Ги Верхофстад и германеца Манфред Вебер, съответно лидери на либералите и християндемократите (ЕНП) в Европейския парламент, холандеца Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Европейската комисия, генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, на международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE – ОССЕ), създадена още през 1975 година, на която Източният блок дължи много за налагане на политиката на разведряване и респект към човешките, гражданските и политическите права, всички те се присъединиха към искания за бързо и безкомпромисно разследване и неизменно отбелязваха две неща:

    1. че Виктория Маринова е “журналист” и
    2. че Виктория Маринова се е занимавала с “разследване на корупцията в България”.

И двете обстоятелства отговарят на истината до последната буквичка. Но за това – четете по-долу.

На извънредната пресконференция, която премиерът Борисов заедно с министъра на вътрешните работи и с главния поркурор даде вчера сутринта (на 10 октомври 2018 г.), изглеждаше вбесен на всички онези “туитъри”, които писали в социалните мрежи: 

Те ни разсипаха от twitter-и. И аз тук много ще си променя и за шпиценкандидата [Вебер] мнението. Много внимателно съм ги чел всичките. Ще имаме сериозен разговор в Европейската народна партия, като отида там. Но това е политика. Много неща бих казал още – но те ще минат добрия тон”, заплаши Борисов кандидата за следващ председател на Европейската комисия на ЕНП – Манфред Вебер.

Любопитно е да се прочете, какво Вебер написа преди няколко дни в twitter:

Шокиран съм от бруталното убийство на българския журналист Виктория Маринова. Мислите са ми със семейството ѝ. Тя е третият убит журналист в ЕС за последната година. Това е дълбоко притеснително. Цялостно разследване от българските власти е нужно незабавно.“

Има ли в този туит фалшиви новини или лъжи? Дори и най-преднамерените от прочелите текста ще признаят, че няма.

Независимо от това “яростта” на Борисов се стовари върху главите на всички вчера (10.10.2018 г.). Тя беше издържана в най-добрите традиции на Живковата пропаганда – съдържаше негласен призив да бъдат заклеймени всички “недоброжелатели на (Народната) република” от  “средствата за масова информация” и “трудовите колективи”. И в българското медийно пространство моментално се посипаха ред сълзи, ред сополи, имаше късане на ризи и истерични постове в социалните мрежи, включително от един директор на “обществена” електронна медия, който публично обеща да пише на Франс Тимерманс и да го разкритикува за разпространяване на “лъжи” срещу “родината” (написано с малка буква “р”!). Всички вкупом се върнахме във времето на организираната от БКП и апарата на Държавна сигурност защита на Сергей Антонов пред световната общественост след атентата, извършен от Мехмед Али Агджа срещу негово светейшество, папа Йоан-Павел II. Тогава също имаше пресконференции с участие на журналисти и шефове на национални медии и заклеймяващи мантри, разкриващи “заговора срещу България”.

Българските медии си замълчаха за последните разследвания на журналистката Виктория Маринова 

В „Терминал 3“ не пропуснахме и “гледната точка” на големите български медии, например на трите ефирни телевизии с национален обхват – БНТ, Нова и bTV, – всяка от които премълча върху какви теми е било последното предаване на журналистката Виктория Маринова. Направиха го и повечето от печатните и онлайн медии в България. Още тогава поставихме линк към последното предаване на Виктория. Правим го и тук, за да го видят и тези, които са го пропуснали:

Детектор

За натискът и пречките пред разследващата журналистика…За корупционните практики на държавно ниво…За "изкуството" при усвояването на еврофондове…Говорят Димитър Стоянов от Биволъ и ръмънският му колега Атила Биро.

Публикувахте от Детектор в Понеделник, 1 октомври 2018 г.

 

Във века на комуникационните и информационните технологии обаче последните теми на предаването на жертвата не можаха да останат скрити за световните медии. Просто нашите си затвориха очите.

Основните проблеми на България, отразени в това убийство – корупцията, фалираща България и самоубийството на българските медии

Стигаме отново до основните проблеми, които това убийство разкрива. На първо място, това е корупцията, която е основната причина за тоталния фалит на българската държава. Кристално ясна става тази корпуция, проследявайки скандалите през последните месеци, в които, не щеш ли, участва все фирмата “Джи Пи Груп”. Свързаната с шефа на “Лукойл” и основна пионка на Кремъл у нас, Валентин Златев, компания беше замесена в изгарянето на чувствителни документи по късна доба в близост до радомирското село Егълница, когато бяха арестувани и двама журналисти – Димитър Стоянов от сайта “Биволъ” (сътрудничил и на „Терминал 3“) и руменецът Атила Биро, които са работили по проект, финансиран с европари за злоупотреба с европари, извършена от “Джи Пи Груп”. (Слава Богу, в случая не се спори дали журналистите са били разследващи или не! Знае се, че са били такива.) 

По този случай предстои българският съд да се произнесе дали арестът е бил законен или не. Съмненията бяха налице, след като задържаните журналисти часове наред бяха лишени от комуникация с адвокат и бяха оковани насред полето. За втори път “Джи Пи Груп” се появи напоследък в информационния поток, след като основната фирма – изпълнител на ремонта на ул. “Граф Игнатиев” и площада пред църквата “Св. Седмочисленици” в София, се оказа именно… “Джи Пи Груп”. 

Оказа се, че всички ние плащаме за скъп, но изключително некачествен ремонт на ключови за гражданите на София места. За кратко време беше ангажирана цялата тежка артилерия на управляващите в града и държавата, за да опровергава провала на ремонта, замислен, между другото така и в такова време, че да увеличи подкрепата за кандидата на ГЕРБ в столицата. Е, много вероятно е на същите тези управляващи именно това да им струва изборите. Третият обществен скандал, включващ “Джи Пи Груп”, е този с последното предаване на Виктория Маринова в регионалната русенска телевизия и с факта, че тя е планирала нови предавания с журналистически разкрития. Журналисти от сайта “Биволъ”, както твърдят самите те, е трябвало да помогнат за ново предаване, посветено на твърдени злоупотреби на “Джи Пи Груп” в шуменското с. Хитрино. Там фирмата е изпълнител на проект, финансиран с публични средства, за изграждане на къщи за пострадалите по време на трагичната експлозия на товарния влак, отнела живота на седем души, ранила десетки други и довела до мащабни разрушения. Държавата явно добре се грижи за “Джи Пи Груп”, тъй като тя е изпълнител на строежа и на спортна зала в Шумен – т.нар. “Арена Шумен” – обществените поръчки на фирмата са на стойност стотици милиони на година. 

Вторият основен проблем, който трагедията, свързана с убийството на русенската журналистка, разкри е, че българските  медии отдавна са се самоубили от страх. Както вече споменахме, нито една от телевизиите с национален обхват не посмя дори да спомене, че последното предаване на Виктория Маринова в “Детектор” е било свързано с фирмата “Джи Пи Груп” и ареста на журналистите Димитър Стоянов и Атила Биро. Напротив, медиите в България (включително много от тези, които не са свързани с депутата от ДПС,Делян Пеевски) употребиха неимоверни усилия да ни убедят в това, че убитата е, едва ли не, случайно лице в русенската телевизия ТВН. Била бивша съпруга на собственика (и затова напълно откъсната от редакционната дейност?!), била член на управителния съвет, “административен директор”, доскоро водила “магазинно лайфстайл предаване”, дори била “бивша манекенка” и т.н. Нито един представител на официозните медии в България дори не спомена журналистическите материали, по които Виктория е работила точно в момента, когато е зверски убита. В други обстоятелства и в други ширини журналистите щяха да пуснат последното предаване на Маринова, щяха да продължат разследванията, щяха да повтарят изводите и заключенията й. Не и в България. 

Тук дори една малка, но много креслива група на сравнително млади хора в социалните медии постави под съмнение методиката, по която България е класирана от международната неправителствена организация “Репортери без граници” на 111-о място, след Македония и Боливия и на последно място в Европа по медийна свобода. Това е типично объркване на причината със следствието. 

България е медийно несвободна, не защото е на 111-о място в класацията на “Репортери без граници”, а понеже напълно обективни факти обуславят липсата на медийна свобода. Ще изборим само някои от тях. Собствеността на медиите в България е неясна – мислиш си, че една медия принадлежи на главния си редактор, защото Търговският регистър посочва това, а то всъщност медията е получила огромен и необоснован кредит от куха фирма, която на свой ред е получила същия този кредит от Корпоративна търговска банка, а след фалита на банката със съдбата на медията се разпорежда онзи вездесъщ депутат от ДПС. #КОЙ всъщност е действителният собственик (без въпросителен знак). В България няма свобода на словото, защото огромната част от печатните и онлайн изданията у нас принадлежат по един или друг начин на един-единствен “успял млад мъж”. Същият този притежава и почти 100% от разпространението на печатни издания, нищо че нито един регулатор в странато не го признава. Това са причините за липса на медийна свобода в България, а не някаква “субективна методика” на “Репортери без граници”.

“Журналист” ли е Виктория Маринова или не?

Темата е изключително пошла, но не можем да не занимаем нашите читателите си с нея, предвид големия интерес в медиите и социалните мрежи по въпроса. Една от първите опорни точки, които управляващите, правоохранителните органи, зависимите (а и не толкова зависимите!) медии, както и множество коментатори, колеги журналисти започнаха да повтарят за трагично загиналата Виктория Маринова от Русе:

  • не била “разследващ журналист” (каквото и да означава това определение);
  • въобще не била “журналист”, а “водещ” на “магазинно лайфстайл предаване” в регионална (демек – второстепенна!) русенска медия;
  • в предаването си Маринова просто “анонсирала” интервюто с журналиста от „Биволъ“ Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро, арестувани, докато работеха по разкриване на злоупотреби с евросредства и мащабна корупция, свързана с фирмата „Джи Пи Груп“;
  • това интервю било взето от неин колега от телевизията и тя нямала общо с интервюто;
  • дори и този неин колега не бил “разследващ журналист”, защото бил само “интервюиращ” в конкретното предаване.

Всички, които смятат, че Виктория Маринова не е била “журналист”, а “водещ”, просто не са разбрали, че професията “телевизионен говорител” умря със слизането от екрана на Никола (Чичко) Филипов, Анахид Цонева (Тачева), Любимка Няголова, Мария Тролева, Лили Ванкова и т.н. “Тв говорителките” бяха изобретени от онази власт през по-зрелия социализъм, за да компенсират липсата на истинска журналистика в режима. Всички ключови телевизионни и радиожурналисти от Западна Европа и САЩ в близкото минало и до днес са и “водещи” на тв и радиопредавания. Без изключение! 

Същото може да се каже за българската тв журналистика от по-ново време – поне след 1989 г. Отново без изключение! Няма да ги изброяваме, защото най-вероятно ще пропуснем някого и ще я/го обидим. Не само това, но и всеки, който се е докоснал до гореизброените “говорители”, ще ви каже, че всеки един от тях е бил изключителен професионалист, който знае доста повече по всяка от темите, разработвани от редакторите в Българската телевизия по онова време.

Виктория Маринова била “водеща” в “магазинно лайфстайл предаване” и това я различавало от “журналист”?! В тази връзка, отново да попитаме #КъдееАни? И какво става с нейното “лайфстайл предаване”? Тя също ли вече не е журналист?

Може би същото се отнася и за мегапопулярния телевизионен водещ и журналист във Великобритания – Джереми Кларксън (Jeremy Clarkson). През целия си професионален път в продължение на почти 30 години (!) той е “водещ” на “магазинно лайфстайл предаване” – “Топ гиър” (Top Gear). Само че британците не само че не смятаха, че той не е журналист, но и чакаха с трепет предаванията му и всеки нов автомобил, излязъл на пазара, зависеше за продажбите си именно от неговата тежка дума. 

Същото се отнася и до това спортни “журналисти” ли са водещите на спортни предавания. Да, такива са! Някои много повече от други! Най-ярките примери в България са Камен Алипиев и Иво Иванов. Може ли някой да ви накара да повярвате, че те не са “журналисти”?!

Като цяло целта на пропагандата бе постигната. На извънредната пресконференция на премиера Борисов колегата Виктория Маринова не бе наречена нито веднъж “журналист”. 

Ето така се подменя реалността в България. Не само това, но премиерът Борисов “извика” (буквално според една българска медия!) посланиците на страните, в които има реакции за убийството на Маринова и ги нахока, че трябвало да го питат него, ако имали въпроси за нещо в България, включително и за това тя журналист ли е или не.

Такава е клетата реалност в България.

А ние ще завършим този редакционен коментар с последните думи на журналистката Маринова от нейното последно предаване (и нека тежи на съвестта на всеки твърдението, че тя не е “разследващ журналист”): 

Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания. Както и да извършва свои такива, касаещи в изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“. Предаването, което отчита лъжата. И дава предимство на истината.“

Отбележето си тези думи, уважаеми колеги “журналисти”!