Мнозина очакваха, че след Brexit и избора на Тръмп за американски президент (който загуби популярния вот с повече от 2 милиона гласа) националистическата вълна ще превземе и континентална Европа и вече много по-спокойно избирателите ще гласуват за крайнодесни кандидати.
В този контекст тази неделя в Европа се проведоха два важни избора.
Италианците проведоха своя референдум за конституционни реформи, на който отхвърлиха промените и с тях ще паднe и лявото правителство на Матео Ренци в страната, който заяви, че при неуспех на референдума ще подаде оставка. Малко по на изток Австрия беше изправена пред избора дали да си избере крайнодесен националист за президент в лицето на Норберт Хофер, който по време на кампанията говореше за референдум за излизането на Австрия от ЕС.
Австрия отказа да се впусне по популизма и по прогнозни данни зеленият либерал и проевропейски кандидат Александър ван дер Белен е спечелил с 53,6% вота. През месец май тази година двамата кандидати се изправиха отново един срещу друг и тогава Ван дер Белен отново спечели, но разликата тогава беше само 30 000 гласа. Австрийският съд обаче реши да анулира изборите заради установени нередности в 94 от 117 секции и бяха насрочени нови.
В тези няколко месеца Ван дер Белен увеличи десетократно разликата си с Норберт Хофер, показват прогнозните резулатти според BBC.
Кандидатът на „Зелените“ успешно успя до обедини около себе си всички противници на крайнодесния популизъм и приложи стратегията да се изправи категорично срещу него и да защити ценностите, на които се крепи западната цивилизация.
Нещо, което не направи бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън например, който се опитваше да се представи за умерен евроскептик и така единствено легитимира тезите на популистите. Премиерът в оставка на България Бойко Борисов по същия начин загърби обещанията за реформи и посвети последната година на управлението си на приказки за бежанци, бурки и строеж на огради – и в резултат отблъсна избирателите от центъра и легитимира популистичните тези на неговите “патриотични” партньори в управлението, и също загуби. Днес Камерън е бивш премиер, а Борисов – премиер в оставка. В същото време категоричното европейско послание направи Ван дер Белен следващия президент на Австрия.
От другия вот – този в Италия – също могат да се изведат поуки. Конституционните промени бяха “Великата реформа” на Матео Ренци. Те предвиждаха да се намали влиянието на горната камара – Сената, с което правителството да получи повече свобода в определянето на законодателната политика. Конституционната реформа има спорни моменти като предложението за назначаване на сенатори с имунитет от силно корумпираната местна власт в Италия и даването на абсолютно мнозинство на партията победител от парламентарните избори, дори и тя да е далеч под 50% от гласовете – подобна система издигна крайнолявата „Сириза“ в Гърция. Важна подробност е, че конституцията на Италия е конструирана именно по този начин, за да се предотвратич концентрацията на власт в едни ръце след режима на Мусолини.
Ренци, изглежда, недооцени времето и мястото на радикални конституционни реформи на фона на кризата на доверие в страната поради липсата на други реформи. Държавата продължава да е в икономическа криза, бизнесът да е сковаван от слаба банкова система и силни трудови рестрикции, а Италия има външен дълг в размер на 133% от БВП.
За две години и половина лявото правителство на Матео Ренци не предприе нищо, за да се справи с тези проблеми. Вместо това премиерът искаше да е поредното “лошо момче на Европа”, което се противопоставя на Меркел, има свои виждания за еврозоната, за които не търси консенсус с останалите европейски страни и плете странни интриги, като например онази, при която преди два месеца провали опита на ЕС за единен европейски отговор срещу атаката на Русия над хуманитарен конвой в Алепо.
Стратегията му да замаже липсата на реформи в собствения си двор, като се прави на независим и силен лидер пред Европа, му изневери. И щом обяви, че ако не мине референдумът му, ще подаде оставка, избирателите му показаха, че той и те се разминават в приоритетите си. В ситуация на масово недоволство към управляващите и липса на реформи от правителството единствено италианският и българският премиер могат да бъдат толкова смели, че да обявят, че дадени избори са вот на доверие към кабинета – и двата завършиха с един и същи резултат.
Сега италианците могат да се опитат да сформират нов кабинет до следващите избори през 2018 г. или да насрочат преждевременни избори, които е възможно да доведат на власт евроскептичния популист с любов към конспирациите като кемтрейлс Бепе Грило. Движението му “Пет звезди” е проводник на руска пропаганда в страната, като е изградило мрежа от сайтове, която разпространява фалшиви и антиевропейски новини, като например статия на депутат от движението в блога на Бепе Грило, че “Германия е приела само 20 имигранти!”, а Италия приела “97% от мигрантския поток за Европа” (само през миналата година Германия прие един милион имигранти в страната).
Ако се вярва на заявките на Бепе Грило идването му на власт ще доведе до това Италия да напусне еврозоната. За момента обаче не е ясно дали преди 2018 г. ще има нови избори в страната и дали все пак популизмът на Грило няма да бъде преборен, въпреки че през 2013 г. движението получи 25,5% от вота на парламентарните избори – само с 4 пункта по-малко от управляващата Демократическа партия, а оттогава популярността му расте.
Рано или късно италианците ще трябва да направят своя избор. Същото през 2017 г. ще направят нидерландците, французите и германците, чийто вот ще е решаващ за бъдещето на Европейския съюз и ценностния ориентир на континента. Австрийците вече направиха своя избор.
