SHARE

КОВИД-19 оголи всички дефицити на управлението през последните 10-15 години. Превърна се в лакмус за дълго прикривани и замитани под килима проблеми в здравеопазването, образованието, икономиката и администрацията. Грипната пандемия разкри мащабите на друга много по-страшна пандемия. Тази на некомпетентното, корумпирано и човеконенавистно управление на страната. Да, точно така – човеконенавистно. 
Ще споделя няколко неща, които ми правят впечатление от началото на извънредното положение. Веднага искам да заявя, че изразявам лично мнение, с което не желая да ангажирам никого.

1. Пълно лицемерие към възрастните хора

Още в самото начало на кризата (а даже и преди нея) беше ясно, че хората 60+ са най-застрашени. И държавата изведнъж взе, че се загрижи за тяхното здраве и благополучие, призовавайки всички останали да ги пазим, защото, видите ли, ние, техните деца и внуци сме опасни за тях. От ден първи ни вменяват, че сме заплаха за техния живот и здраве, с които безотговорно си играем на руска рулетка. 

Аз бих попитала управляващите имат ли представа как оцеляват българските пенсионери по принцип, извън корона вирусната епидемия? Имат ли идея как живеят с мизерните си пенсии от по 200, 300, 400 и 500 лв. Как си плащат сметките и данъците, как купуват лекарства, как висят по опашки за преглед при личния лекар, как изобщо са живи? И не успяват ли да се справят точно благодарение на нас, техните деца и внуци? България все още е силно патриархална страна и грижата за родителите е основна задача, да не кажа мисия, на всеки човек в трудоспособна възраст. Няма нужда да припомням, че най-големият чуждестранен инвеститор през последните години са българите в чужбина. Именно те ежемесечно изпращат средства на своите възрастни родители. Средства, без които те не биха могли да посрещнат насъщните си нужди. Така, че нека управляващите не ми говорят, че трябва да пазим възрастните. Ако не бяхме ние голяма част от тези възрастни, изобщо нямаше да ги има. Щяха отдавна да са се споминали, оставени на вещата грижа на държавата. 

Известно е, че българските пенсионери са най-бедните в ЕС. Средната продължителност на живота в България е най-ниската сред страните членки. На първо място сме по смъртност от инфаркт и инсулт в ЕС. 
Ето каква е грижата на държавата за възрастните хора. Цифрите говорят по-красноречиво от каквито и да е лицемерни призиви на кризисния щаб, произнесени с фалшиво треперлив патос.
Освен това, уважаеми дами и господа, един сериозен процент от българските пенсионери работят. Работят, защото пенсиите им не стигат да преживяват. Охранители на паркинги, офиси и банки, продавачки в хипермаркети и квартални магазини, чистачки в държавната администрация, училищата и детските градини, че даже и лекари в по-малките населени места. Тези позиции масово са заети от пенсионери. 

А какво да кажем за възрастните хора по селата?!

Ами, че те в огромното си мнозинство още живеят в миналия век. Без асфалтирани улици, без достъп до лекар, без аптека, без каквато и да било грижа от страна на държавата. 
Всички знаем на какво са подложени пенсионерите, живеещи в селата на Северозападна България, а и не само там. Редовно следим по медиите как ги пребиват, ограбват и изнасилват. Как са принудени да се отбраняват с катинари, вериги и кучета от безнаказаните набези на маргинализирани, необразовани и най-вече безнаказани престъпници. Къде са полицията и армията тогава? Къде са извънредните мерки и грижата за възрастните хора в тези случаи

Къде?

Преди около година възрастен човек почина на улицата пред голяма столична болница малко след като е бил изписан оттам. 30 минути случаен минувач, свидетел на ставащото, се молил на лекарите някой да му обърне внимание. Без резултат.

Което ме отвежда до точка 2 от моите наблюдения.

2. Неглижираното здравеопазване

Трупаните с години проблеми в болничната и доболничната помощ не се нуждаят от коментар. Всички сме наясно, че плащаме осигуровки, които не ни гарантират почти никакви здравни услуги, поради което се налага винаги и за всичко да си доплащаме. Поради което онези от нас, които могат да си го позволят, ползват услугите на частни клиники. Съответно хората с ниски доходи и пенсионерите са в невъзможност да полагат необходимите грижи за собственото си здраве. В следствие на това хроничните заболявания и високата смъртност са все по-често срещани и България оглавява европейските, а и световните класации по тези показатели.

Медицинските сестри и лекарите са другата буквално дискриминирана категория, на която сега поднасяме закъснели аплодисменти. Да де, ама с голи аплодисменти не се живее. През последните 15 г. лекарите и сестрите масово напускат страната в търсене на по-добро заплащане и условия на труд. В резултат на което днес много повече родни медици полагат грижи за болните от КОВИД-19 в Германия, Испания, Франция и Великобритания, отколкото у нас. И това е тъжно. 

Преди по-малко от 2 месеца няколко медицински сестри висяха от первазите на бившия Партиен дом в отчаян опит гласът им да бъде чут. Днес държавата ненадейно се загрижи за тях. Една смехотворна закъсняла грижа. 

Медиците ни са оставени да работят без елементарни предпазни средства. И на всичкото отгоре ги заплашиха с наказателни репресии ако откажат да лекуват болни или пък твърде много се разприказват за условията, при които са принудени да го правят.

Така, че никой не може да ме убеди в искрената загриженост на правителството за лекарското съсловие. Те го пренебрегват от толкова години. Далеч съм от мисълта, че за 2-3 седмици, откакто е започнала кризата нещо ще се промени.

Довчера ги дърпаха насила от первазите, днес са много загрижени за тях.

И като стана въпрос за дърпане, стигаме до точка три.

3. Назидателен тон и милиционерщина

Кое налагаше извънредното положение да бъде обявено по нощите при все още едва няколко официално регистрирани случая? Кое налагаше да ни се държи тон като на провинили се ученици, на които класният дърпа ушите? Кое налагаше вместо в масово тестване, огромен човешки и финансов ресурс да се вложи в блокиране на входно изходните точки на големите градове. Докато, например, ромското население масово е оставено да се прибира необезпокоявано от гурбет в Германия, Италия и Испания без какъвто и да е контрол от страна на властите. Свидетелство за това днес дава кметът на с. Буковлък, Плевенско.

Затворихме парковете и градинките, обаче оставихме неизвестно колко на брой заразени да разнасят вируса без да знаят това, защото не правим масови тестове.

Карантинирахме Банско, но не изследвахме местните, както направиха това в италианското градче Во, което е с приблизително същия брой население като Банско.

Твърдим, че прилагаме мерките на другите страни от ЕС, но игнорираме добрия пример, който ни дават в редица отношения.
Вчера Бойко Борисов обяви, че ще прави нов щаб – само от лекари. В него щял да влиза и представител на зъболекарското съсловие, защото, нали, и те имали право да си кажат мнението. Ами, дайте тогава да включим в тоя щаб и един ветеринар. Те нямат ли право на мнение?! 

И въобще, колко щаба смятат да се борят с тоя коронавирус, че вече започнах да се обърквам?

И стигаме до мръсната напоследък дума „икономика“.

4. Тотално игнориране на икономиката

Управляващите дръпнаха кепенците на държавата до 13 април (засега). Напълно е възможно да удължат мерките още. Поради липсата на масови тестове ние в момента не знаем какъв е броят на реално заразените с КОВИД-19 и затова нямаме представа кога ще настъпи пикът на заболеваемост. Тоест държавата държи всички нас, работещите (плюс работещите пенсионери) като заложници на една неизвестност. Още месец, още два, три, до август, до септември, до Нова година? Колко ще продължи този колапс, никой не казва. Стойте там на пауза, пък ще видим. Не знам как държиш хората на пауза без никаква обозрима перспектива и не рискуваш ли по този начин да започнат масови безредици, ръст на престъпността и повсеместен хаос? Или може би затова искат да дерогират ЕКПЧ, за да си осигурят път за безнаказано справяне със ситуацията тип „по-добре танковете да дойдат“.

НОЩ би трябвало да оповести един обозрим хоризонт, отвъд който тоталната блокада ще бъде вдигната. Защото в противен случай жертвите на икономическата криза ще бъдат много повече от жертвите на вируса. Напълно невярно и манипулативно е да ни натрапват несъществуващата алтернатива – или се борим с корона вируса, или спасяваме икономиката. Няма такъв избор. Виждаме какво правят в това отношение Франция, Германия, Австрия и Великобритания. Там двете битки се водят паралелно. При тях няма или или, има и двете. 

Защото вирусът е хуманитарен проблем, но икономиката също. И двете касаят оцеляването, следователно и двете трябва да се управляват с грижа за човешкия живот.

От вчерашното несвързано бръщолевене на министър-председателя стана ясно, че пари от ЕС няма да има. Последно ще има или не? И ако ще има, колко точно? Как и за какво ще се разходват? При какви условия бизнесът ще може да се ползва с облекчения? На какви условия трябва да отговаря, за да ги получи? 

Вчера четох в Капитал интервю с представители на ресторантьорския и кетъринг бранша. Един от интервюираните обясняваше, че въпросните 60% от заплатата на служителите, които уж държавата твърди, че ще поеме всъщност няма да са повече от 20%, тъй като за да ги получи, преди това бизнесът трябва да покрие редица други задължения към фиска. Накратко – ти първо ще ни дадеш, пък после евентуално ще вземеш.

Вчерашното обръщение на премиера към представителите на малкия и среден бизнес, в което ги нарече олигарси и призова да си продадат мерцедесите и майбасите, въобще няма нужда от коментар. То само по себе си може да се възприеме като коментар на ситуацията.
Все едно не сме наясно кои са хората с майбасите и кои са олигарсите. Повечето от тях, лични приятели на премиера. Да не ги изброявам. Заради единия наскоро затвори цяла частна болница, за да го лекува от корона вирус. Другият направи дарение под условие да се грижат с предимство за служителите му.

Думата ми е, че държавата ни е доказала, че не можем да разчитаме на нея.

Още повече в условия на криза и извънредно положение. Затова предлагам да разчитаме на себе си и на хората около нас. Чудесен пример за това е инициативата на трите дами, които помогнаха да се съберат пари за закупуване на респиратори в Александровка болница.

Те чудесно натриха носа на онова морално недоразумение от Уолтопия.

Само с такива примери на взаимопомощ и добротворство можем да се справим.

Вярвам, че човещината ще победи безхаберието, некомпетентността и цинизма на една все по-отчуждена от гражданите си държава.
И не, този път ГЕРБ няма да се измъкнат с вечното оправдание на вожда си за лошите комунисти и яловото наследство от БСП. Този път ще си понесат цялата отговорност.

Трябва да се погрижим за това. Всички заедно!
Пазете се и бъдете здрави.

SHARE
Казвам се Розалина Темелкова, a.k.a. Rozix. Rozix, Catherine Deneuve, Rozix, Roxette, Rozix, Kurt Vonnegut, Rozix, Cinema, Rozix, Words. Това съм аз накратко. Останалото, ако искате, може да прочетете. Ако ли не: Better to write for yourself and have no public than to write for the public and have no self. Cyril Connolly