Видяхме как на френските избори само преди дни в деня за размисъл изтекоха “скандални разкрития” за Еманюел Макрон, които впоследствие се оказаха фалшиви. Видяхме как същото се случи и миналата година на американските избори. Имаше още множество други случаи на хакерски атаки, фалшиви новини и пропаганда, идваща от Русия, които се опитаха да подкопаят демократичния процес в Запада – сред тях бяха и докладите на Руския институт за стратегически изследвания към президента Путин, които миналата година са дали стратегия за избора на Румен Радев и Доналд Тръмп съответно на президентските избори в България и САЩ.
Но преди пет години – преди санкциите и Крим, никой не говореше за груба руска намеса на избори. Тогава на 11 май 2013 г. се появи първият, очевидно планиран от чужда страна, сценарий за подмяна на изборния процес – “Костинбродската афера”.
Беше събота – ден за размисъл, – тогава с мълчание прокуратурата, водена от Сотир Цацаров, позволи на Бареков и TV7 да разпространяват една лъжа за „изборни манипулации“ и „държавен преврат“ – 3 часа и половина, като се легитимираше проблем, какъвто не съществува.
Без становище от прокуратурата нито една друга институция не можеше да реагира. Когато най-накрая излезе съобщение на държавното обвинение, то не каза нищо друго, освен че има образувано предварително производство за длъжностно престъпление към Росен Желязков, главния секретар на Министерския съвет. Така лъжите от ефира и печата продължиха (а две години по-късно Желязков бе оправдан от съда, а прокуратурата дори не протестира решението.).
В онзи ден за размисъл витаеха всякакви слухове за „допълнителни бюлетини”, които се оказаха технологичен отпадък, какъвто винаги е имало по света и у нас при употребата на печатарски машини. Междувременно основните тези на прокуратурата, че “може би има престъпление”, бяха основани на това какво са чули някой да казва някъде – шефът на печатницата бил казал на икономическия си директор, че били давали бюлетини на 10-и и антидатирали протоколи.
Така без факти, но с умело планиране бе извършен сценарий, който доведе правителството на Пламен Орешарски на власт. Само след няколко дни Делян Пеевски бе назначен за шеф на ДАНС.
За това, че този сценарий не бе изготвен в България, говори не само доброто планиране и организация, но и действията на същото това правителство на Орешарски. То – против всички европейски правила и интереси на България за диферсификация на газта – искаше да построи газопровода “Южен поток” дори при заплахи и последващото спиране на европейски фондове. Същото правителство “реализира” и проекта АЕЦ “Белене” – т.е. задължи държавата ни да плати 1,2 млрд. лв. на Русия, за имагинерни реактори.
На деня за гласуване 12 май 2013 г. – когато бе зачената въпросната коалиция на БСП, ДПС и „Атака“ – президентът Росен Плевнелиев заяви, че прокуратурата не е подала достатъчно информация по случая с откритите бюлетини в Костинброд. “Надявам се следващите дни това да стане факт”, заяви той.
“Каквито и сценариите за дестабилизация на страната да е имало, сценарии за отслабване на демократичните институции, за непризнаване на изборите, те нямат никакъв шанс, ако народът излезе да гласува.”
“Като президент няма да допусна някой друг да решава вместо българския народ.”
Пет години по-късно ние виждаме последствията от руската намеса на избори не само в България, но и по целия свят.
