От Николай Слатински във Фейсбук
Така излиза след днешния ден, че проблем има не когато има корупция, а когато корумпираният е спипан за корупция. Случи ли се да го спипат – пощада няма да има.
Изводът е само един – корупционерствай колкото искаш, но умно.
Който е запознат с борбата срещу престъпността и корупцията, а по-общо – срещу нарушенията на правилата, знае, че когато е въпрос на личен избор дали да нарушаваш правилата, тогава нарушенията стават много по-сериозни и мащабът им става много по-значителен, защото колкото по-голям е рискът, толкова за по-голямо нещо рискуваш (не е точно, но например, ако мога да спечеля 1000 лева, ще заложа 10 лева; ако обаче мога да спечеля 100 000 лева, ще заложа 1000 лева).
Далеч по-краен пример е, че налагането на смъртни наказания като правило (не казвам – винаги) води до ръст на тежките престъпления.
С други думи, не ми се иска да се разпростирам нашироко, да заявиш – тежко и горко, ако ви хванат, пощада няма да има, е в общия случай послание, което само ще вдигне нивото на корупцията у нас.
Корупцията може да се намали, ако има система, която да се бори с нея, ако има неотвратимост на наказанието, ако има обществена нетърпимост към корупцията и ако има лидери, които са еталон за морална чистота.
Когато, както у нас, система няма, върлува безнаказаност, обществото толерира корупцията (огромна част от българите са против корупцията само защото не могат да я упражняват), лидерите са милионери, а имаме вече и милиардери (по-точно направили първия милиард) чрез политиката, то отделната личност е изправена пред дилемата – да се корумпира или не. А както казах, ако се стигне дотам (не)корумпираността да е личен избор, то последствията – и това многократно е доказано – са две: постоянно нараства броят на корумпираните (иначе човек изглежда глупак) и нараства мащабът на присвоените чрез корупция средства (като ще е, да е).
Пример за това е именно управляващата партия – там и почтени хора стават постепенно корумпирани, и мащабите на корупцията гонят астрономически висоти.
