SHARE

Може да сте очаквали подобрение на свободата на словото през 2018 г., тъй като България пое ротационното председателство на Европейския съвет през първата половина на годината, но вместо това настъпи обратното. 2018 г. видя убийството на телевизионната журналистка Виктория Маринова през октомври и явен опит от страна на властите да прикрият обстоятелствата, като закърпят разследването.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това анормално състояние е Делян Пеевски, който уж притежава два вестника („Телеграф“ и „Монитор“), но притежава и телевизионен канал (Канал 3), новинарски сайтове и голям дял от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да разпределя европейски средства за медиите при пълна липса на прозрачност, за да подкупи получателите да са благосклонни към него в отразяването на работата му. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като например групата „Икономедиа“, нараства. Заплахите срещу репортерите също са се увеличили през последните месеци, до степен, че да бъдеш журналист е вече опасно в България.

Класацията на световната свобода на словото за 2019 г., изготвена от „Репортери без граници“, показва как омразата към журналистите се е превърнала в насилие, допринасяйки за увеличаване на страха. Броят на страните, считани за безопасни, където журналистите могат да работят в пълна сигурност, продължава да намалява, а авторитарните режими продължават да затягат контрола върху медиите.

Индексът, който оценява състоянието на журналистиката в 180 страни и територии всяка година, показва, че е стартиран процес, който интензивно създава климат на страх – такъв, който е в ущърб на безопасната среда за журналистическа работа. Враждебността към журналистите, изразена от политическите лидери в много страни, предизвиква все по-сериозни и чести прояви на насилие, които подхранват безпрецедентно ниво на страх и опасност за тях.

„Ако политическият дебат подтиква скритичко или дори неприкрито към атмосфера на гражданска война, в която журналистите се третират като изкупителни жертви, то демокрацията е в огромна опасност“, каза генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар. „Стопирането на този цикъл на страх и сплашване е от изключителна спешност за всички онези, които ценят свободите, придобити в хода на историята.“

За трета поредна година Норвегия е на първо място в класацията, Финландия (която се изкачва с 2 места) зае второто място, а Нидерландия е на 4-то място, защото там двама репортери, които отразяват организираната престъпност, трябва да живеят под постоянна полицейска защита. Увеличаването на кибертормоза свали Швеция с едно място до третото.

Много авторитарни режими падат надолу в класацията. Те включват Венецуела (надолу пет места до 148-о), където журналистите са били жертви на арести и насилие от страна на силите за сигурност, а Русия (пада с едно място до 149-о), където Кремъл прибягва до арести, произволни претърсвания и драконовски закони, за да засили натиска над независимите медии и интернет. На дъното на класацията – Виетнам (176-о място) и Китай (177-о място), падат с едно място, а Северна Корея се качва с едно до 179-ото.

Само 24% от 180-те страни и територии са класифицирани като “добри” (оцветени в бяло на „Картата на свободата на словото“) или “доста добри” (в жълто), за разлика от миналата година, когато бяха 26%. В резултат на все по-враждебния климат, който създават коментарите на Доналд Тръмп, Съединените щати (на 48-о място) са паднали с три места в тазгодишната класация, а медийният климат сега е класифициран като „проблематичен“ (оранжев). Никога досега срещу американските журналисти не е имало толкова много смъртни заплахи или толкова често да са се обръщали те за защита към частни охранителни фирми. Омразата към медиите сега е такава, че един мъж влезе в редакцията на Capital Gazette в Анаполис, Мериленд, през юни 2018 г. и откри огън, убивайки четирима журналисти и още един от екипа на вестника. Стрелецът многократно е изразявал омразата си към вестника в социалните мрежи, преди в крайна сметка да реализира думите си в действителност.

В тази атмосфера на широко разпространена враждебност е необходима смелост, за да продължи разследването на корупцията, укриването на данъци или организираната престъпност. В Италия (нагоре с 3 места до 43-то) вътрешният министър и лидерът на партия „Лигата“ Матео Салвини заяви, че полицейската защита на журналиста Роберто Савиано може да бъде свалена, след като той го критикува лично. Журналисти и медии са подложени на нарастващ съдебен тормоз почти навсякъде по света, включително Алжир (надолу с 5 места до 141-во място) и Хърватия (нагоре с 5 до 64-то място).

Неправомерните съдебни производства могат да бъдат стартирани, за да тормозят и спрат разследващи журналисти чрез източване на финансовите им ресурси, както във Франция или в Малта (12 места надолу до 77-о ). Те биха могли също да доведат до лишаване от свобода, както в Полша (надолу с 1 място до 59-о), където журналистите на Gazeta Wyborcza са изправени пред присъда и затвор заради свързването на лидера на управляващата партия със съмнителен строителен проект. В България (111-о място) двама журналисти бяха арестувани след няколкомесечното им разследване на злоупотребата със средства на ЕС.

Освен съдебните дела и съдебните преследвания разследващите журналисти могат да бъдат цели на всеки друг вид тормоз, когато вдигат завесата на корупционни практики. Къщата на репортер бе подпалена в Сърбия (надолу с 14 места до 90-о), журналисти бяха убити в Малта, Словакия (8 места надолу до 35-о), Мексико (надолу с 3 места до 144-о) и Гана (надолу с 4 места до 27-о).

Нивото на насилие, използвано за преследване на журналисти, които застрашават властите, изглежда, не знае никакви граници. Ужасното убийство на саудитския коломнист Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул миналия октомври изпрати смразяващо послание към журналистите далеч отвъд границите на Саудитска Арабия (надолу с 3 места до 172-ро). От страх за оцеляването си много от журналистите в региона се автоцензурират или са спрели да пишат напълно.

Европейският съюз и Балканите регистрират второто най-голямо влошаване (с 1,7%) в регионалния си рейтинг по измерване на нивото на ограничения и нарушения. Все пак това остава регионът (ЕС), където свободата на словото се уважава най-много и който по принцип е най-безопасният. Но въпреки това журналистите са изложени на сериозни заплахи: убийства в Малта, Словакия и България (111-о място); словесни и физически нападения в Сърбия и Черна гора (1 на 104-то място); безпрецедентно ниво на насилие по време на протестите на „Жълтите жилетки“ във Франция (надолу с 1 място и на 32-ро сега). Много телевизионни екипи не смееха да отразяват протестите на жълтите жилетки, без да бъдат придружавани от охранители, а други криеха логото на своята медия. Журналистите са и открито заклеймявани. В Унгария (надолу с 14 места и на 87-о място сега) високопоставени членове от партията на премиера Виктор Орбан – ФИДЕС, продължават да отказват да говорят с журналисти, които не са от приятелски настроените към тях медии. В Полша държавните медии са превърнати в инструменти за пропаганда и все повече се използват за тормоз над журналисти.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.